NAPALM DEATH сяха огън и жупел над София

26 Януари 2007

26 януари 2007 г., 17:00 ч. Пред радио Тангра Мега Рок, насред центъра на София, се появяват двама души - Александър Бояджиев от промоутърската агенция "Re-Act", следван от накуцващ и придвижващ се с видими усилия русоляв мъжага. Мъжага, когото едва ли очаквате да срещнете по улиците на столицата ни. Да, става дума за мистър Марк "Барни" Грийнуей - легендата на британския дет метъл, отдавала гласовите си умения за Benediction, Extreme Noise Terror и, разбира се, за звездите на предстоящата вечер - Napalm Death.

Два дни преди това, по време на изпълнението на последната песен на концерта на групата в Белград, Барни е претърпял инцидент (т.е. е стъпил накриво), вследствие на който се е оказал със скъсани сухожилия на десния крак. Повечето музиканти със "звезден ранг" веднага биха отменили участията си, за да се погрижат за здравето си, но не и този човек. С кански мъки, но без чужда помощ той се изкачва по стълбите до последния етаж на сградата, приютила студиото на Тангра Мега Рок. Следват интервюта, снимки, закачки и потегляне към зала "Христо Ботев", където вече приключва саундчекът на останалите трима от Napalm Death - басистът Шейн Ембъри (подвизаващ се и в Brujeria и Venomous Concept, екс-Lock Up и Meathook Seed), китаристът Мич Харис (също и в Defecation, екс-Meathook Seed и Righteous Pigs) и барабанистът Дани Херера (Venomous Concept).

26 януари 2007 г., 19:30 ч. В залата вече са се събрали няколкостотин души. Концертът започва с 20-минутни сетове на подгряващите български групи.
Първа излиза най-младата банда на вечерта - Envy, основани през 2003 г., които поднасят мачкащ метълкор, дирижиран от двамата вокалисти Сашо и Иван. В средата на пространството пред сцената се заформя малък мошпит, увеличаващ се постоянно по време на целия концерт и продобил внушителни пого-размери към края на шоуто. Звукът, с изключение на жужащите китари, е приличен, но...
...става кошмарен, когато се появяват Urban Grey. Петорката около китаристите Бебо и Чаво показва завиден хъс и за пореден път се опитва да размаже публиката със здравия си саунд, но този път претърпява неуспех (субективно мнение - б.а.), тъй като единственото, което се чува що-годе добре, са барабаните и донякъде вокалите.
Малко, но не достатъчно по-добро е положението при Пропаганда, продължаващи със започналото в края на 2006 г. представяне пред публика на песните от новия си албум "Белези". Триото изсвирва сета си с обичайния си ентусиазъм и жъне овации от увеличаващата броя си публика...

26 януари 2007 г., малко след 21:30 ч. Около 1000 души, събрали се в залата в течение на изминалите два часа, най-сетне виждат любимците си на софийска земя, само 5 месеца след предишното гостуване на Napalm Death в България (на фестивала Thrash 'til Death в Каварна). На сцената излизат Шейн, Мич, Дани и снабдилият се с патерица Барни, който стоически издържа на крака, накуцвайки до края на концерта. Започва звуково клане, на петата минута от което мистър Грийнуей изрича думите, които множество родни фенове са си мечтали да чуят на живо през последните двайсетина години: "We are Napalm Death from Birmingham, England."

Barney Greenway

През последвалия един час ставаме свидетели на картечни изпълнения на парчета от почти всички 14 албума на бащиците на дет/грайнда - като се започне от най-силно застъпеното съдържание на актулания диск "Smear Campaign" (кулминирало в наложилата се като своеобразен хит "When All Is Said and Done" - песен, за която можете да гласувате в класацията "Tuborg Top 40 Mega Rock Chart"), мине се през през "Silence Is Deafening" и заглавното парче от "The Code Is Red... Long Live the Code" (2005) и се стигне до класики в жанра като "Suffer the Children" от "Harmony Corruption" (1990) и откосите "Deceiver" и "Scum" от студийния дебют на Napalm Death от далечната 1987 г. За десерт квартетът взривява залата с преработката си на "Nazi Punks Fuck Off" на Dead Kennedys, смазващата "Siege of Power" (отново от "Scum") и... Край.
All is said and done.