Говори се за сбъдването на детските мечти, че не винаги било както си си го представял вечер на заспиване. Но има и редки изключения. На едно такова изключение присъстваха всичките запалени фенове на Blind Guardian, чакали групата от години на родна земя. А мисля, че и самите музиканти останаха повече от очаровани от близо трите хиляди души, които бяха във “Фестивална” във вечерта на 17 май 2007 г.

За концерт на бардовете от Крефелд се копнее от години насам, но все нямаше някой, който да зарадва родните почитатели на групата, до момента, в който със задачата се захванаха организаторите от Most of Evil Music. Хората от екипа вероятно са си дали сметка, че канят водеща метъл формация, далеч от ъндърграунда, към който принципно е ориентирана компанията им. И имаше два варианта - или да се изложат, или да направят шоуто незабравимо за такава голяма аудитория. И се справиха с второто. Концертът на Blind Guardian категорично е най-силният гиг, който Гани и компания са предлагали на българския фен. Предварителната информация се ъпдейтваше постоянно, подгряващата група беше избрана с конкурс и се вписа удачно в картинката, билети се продаваха в повечето метъл магазини и на почитателите оставаше само да чакат. Чакаха, до последната информация, която излезе от групата два дни преди концерта в пряк телефонен разговор с Ханзи Кюрш.

След това Blind Guardian пристигнаха (на 16 май, за да поразгледат града... и баровете), а на сутринта преди шоуто самият Ханзи се съгласи да гостува в Тангра Мега Рок за кратко предконцертно интервю. След като разясни отношението си към великите Queen, националния ни отбор по футбол и разкри, че на турне не близва алкохол, а набляга на чайчета, фронтменът напусна студиото и се спря за импровизирана среща с няколко почитатели, които го причакаха пред стълбите на радиото. И макар че разясни, че бърза, се съгласи да размени няколко думи с феновете, да разпише различни хартийки и да се снима за спомен.

В 17:00 ч. задният вход на “Фестивална” бе отворен за представители на официалния фенклуб на Blind Guardian в България в лицето на Българската Бард Гилдия, както и за журналисти от други музикални медии в страната. Гани от Most of Evil Music посрещна делегацията и я въведе в бекстейджа. Концертът предстоеше, а музикантите си говореха с почитателите си във видимо добро настроение, раздаваха автографи, снимаха се и се радваха на куповете подаръци, които получиха. След закачливи коментари и весела раздумка, дойде ред на чакането пред залата. Хората си говореха, дъждът не изми нито ентусиазма на феновете, нито алкохолното опиянение на няколко индивида, нито доброто настроение.

За пръв път от много време насам, в уречения час, 19:00 (всъщност, дори десетина минути по-рано) вратите бяха широко разтворени и първите фенове се втурнаха към щанда с мърчандайз и заветните челни места на решетката пред сцената. Пред сгъстяващата се аудитория, на нея се появиха момчетата от Velvet Project и без много колебание поведоха публиката през дългите композиции на своя интересен и прекрасно изсвирен прог-метъл. Всъщност, изсвириха две парчета с обща продължителност около половин час. Самите песни бяха посрещнати добре от хората пред сцената, групата беше приятелски настроена и влезе бързо в контакт с публиката, като съчетаваше мелодични и запомнящи се пасажи с прогресивни преходи в стил Dream Theater и весели физиономии от страна на китариста Вили.

Към 20:30 ч. родните музиканти бяха изпратени с аплодисменти и зачакахме появяването на Blind Guardian. Напрежението се покачваше, залата се напълни, потта се размириса и точно в 20:55 ч. прозвуча така познатият диалог между Саурон и Моргот, емблематичен като начало за всеки концерт на групата от почти 10 години насам. Бандата излезе на сцената, подхващайки в крачка “Into the Storm”. След нея Ханзи поздрави хората в залата, отбеляза подготвеността на българския фен, когато видя трикольора с нарисуван надпис “BulGaria” с шрифта на Blind Guardian, и ни пожела “Welcome to Dying”.

Звукът бе на ниво, със съвсем леки забележки в едно-две парчета, осветлението - стилно, сцената - изчистена като декор, а зад барабаните на Фредерик Емке бяха опънати две платна, на които се прожектираха концептуално свързани със съответната песен визуализации - нещо съвсем ново за Blind Guardian. Неизменният Оливер Холцварт на баса и Михаел Шюрен на клавишните допълваха състава на групата.

Сред букет песни от албумите след 1988 г. (Blind Guardian упорито избягват да свирят на живо парчета от дебюта си), Ханзи демонстрира, че знае името на столицата ни, че може да каже доста прилично “Благодаря!” на български и прояви удоволствие от факта, че Blind Guardian и България се съкращват с БГ. На “Lost in the Twilight Hall” членове на Гилдията хвърлиха трикольора с надписа и с помощ от охраната той стигна до сцената. Ханзи пое родното знаме и така пя част от песента, като до края на концерта флагът стоеше опънат пред барабаните.

Първата част от шоуто завърши с епичната “And Then There Was Silence” и десетминутна тъмнина откъм сцената. След това Guardian се завърнаха за задължителния бис и концертът приключи с отдавна избраната за финал “Mirror, Mirror”. Публиката побесня като за последно, Ханзи, Маркус, Андре, Фредрик, Оливер и Микаел се поклониха, опънаха знамето ни пред себе си и под бурните овации на почитателите си сложиха точка на този емоционален 17-ти май. И макар да не свириха обещаните от организаторите 140 минути, за почти два часа Blind Guardian преведоха феновете си през сериозна част от своето творчество и обещаха нови срещи.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Ники Василев / Тангра Мега Рок

Още снимки от концерта (дело на Виктор Александров) ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.