На 28 май 2007 г. Suicidal Tendencies се завърнаха в зала "Христо Ботев". Седем години след пилотната си изява в столичния Студентски град, калифорнийските скейт-пънк-траш-фънк-кор легенди доказаха, че все още не са за изхвърляне. Ни най-малко.

Въпреки упорито ширещите се слухове, че това е последното европейско турне на квинтета заради здравословните проблеми на емблематичния фронтмен Майк Мюър, в продължение на час и половина групата накара родната ни публика да скача и пее без прекъсване всички хитове от близо четвъртвековната й кариера. След експлозивния старт с "You Can't Bring Me Down" от "Lights... Camera... Revolution!" (1990), типично лунатизираният Сайко Майко, китаристите Дийн Плезънтс и Майк Кларк, басистът Стийв Брънър и временният заместник на барабаниста Рон Брънър изкараха един след друг, безкомпромисно и без излишно перчене, ST-евъргрийни като "War Inside My Head", "Ain't Gonna Take It", "I Saw Your Mommy..." и множество други хитове, добре познати на присъстващите в залата (виж сетлиста в края на репортажа). Разбира се, не станахме свидетели на "представяне на нов материал" поради простата причина, че такъв липсва, имайки предвид, че последният албум на бандата, "Free Your Soul and Save My Mind", е връстник на предишното й гостуване в България...

Що се отнася до втория й концерт, няма как да не отдадем дължимото и на родния съпорт в лицето на Last Hope. Софийските хардкор лидери свършиха перфектно работата си, създавайки инфернален мошпит пред сцената още с откриващото парче от сета си - превръщащото се в своеобразен хит "Overcome" от новия им албум "Test of Time" - и оставяйки класиката си "F.P." за десерт. Чико, Чаво, Ради и Косьо за пореден път доказаха, че са се превърнали в абсолютни професионалисти, а поканеният за втори вокалист за две от песните Шута (Doom Day, екс-Vendetta) - че е безнадеждно и великолепно луд!

Като цяло, Suicidal Tendencies и Last Hope създадоха невероятно свежа атмосфера във вечерта на 28 май, но, уви, няма как да не отчетем и недостатъците на концерта... Да речем, че бихме могли да си затворим очите и ушите пред 75-минутното закъснение и неприятния звук, но присъствието на по-малко от 800 души на шоу на банда от ранга на ST си е просто обидно. Дали този факт се дължи на слабата реклама или на резервите и недоверието на феновете към организаторите на събитието, имайки предвид, че това бе дебют на новопоявилите се в родния ни концертен живот турски промоутъри Digibath Enterprises, и мнозина не знаеха дали не става дума за поредната live-пирамида?

Е, не беше кьор фишек. Концерт имаше. При това добър. Неприсъствалите наистина могат да съжаляват.

Текст: Ники Василев.

Снимки: Виктор Александров.

Още снимки са публикувани в ГАЛЕРИЯТА.