Няма данни приличната като интериор зала “Универсиада” да може да се похвали с друго значимо музикално събитие от последните години, близко до характера, предложен от Tangra Mega Rock Night. На една сцена едни след други пяха, забиваха, щуряха и всяваха смут разнородни групи и формации - oт ценените не толкова у нас, колкото по света Бистришки Баби (и техните внучки) до едни от кръстниците на класическия пънк в анархичните му нюанси, The Exploited от Шотландия. Последните отново посетиха България и за втори път не всичко около тях мина мирно и тихо...

Такова бе обаче настроението към обявеното за 19:00 ч. начало в доста слабо населеното обширно пространство пред сцената и множеството седящи места по трибуните. Човек можеше да се настани и спокойно да огледа все още крехкото разнообразие от хора, щандовете за продажба на алкохол и двете странично разположени видеостени, способстващи за по-хай-тек възприемането на фестивала. Всички тези параметри, обаче, свързани с посещаемостта и динамиката, търпяха постоянно развитие до самия край.

Но да се върнем на началото и Бистришките баби, които с излизането си на сцената оформиха гледка, наподобяваща класическите етикети на родната ни лютеница с хванатите на хоро дами в носии. И не на шега подеха народната песен “Митра пере на реката”, която Стунджи и Елица наскоро предложиха в преработен вариант под името “Вода” на целокупния електорат, гледащ "Евровизия". Не се спряха дотук, ами и наистина споделиха сцената с внучките си за още няколко изпълнения от родния фолклор, а публиката учтиво ги аплодираше в паузите.

Последвалата смяна на изпълнителите доведе до рязък контраст в светогледа и посланията на изкуството. Ebanizm, с главно действащо лице дошлия си от Холандия за концерта Бабата (нищо общо с предните баби), пропагандираха ядене, пиене и тия три неща. Явно имаха привърженици, защото на сцената не бяха сами, а в компанията на колоритния Цецо Сърмата, който може би специално си беше боядисал косата в червено. Рамо до рамо с тях вокали добавяше и основна фигура в родния хардкор - Шута (Brothers in Blood, S.W.A.F.I., Doom Day, екс-Vendetta). Веселието се състоеше отчасти в “Whiskey Bottle Blues”, крайно забавения кавър на “Killed by Death” на Motorhead и други плътски наслади, поднесени с плътен китарен звук.

Следващото участие отметнаха Mondo Generator с баса и гърлото на Ник Оливери, който не само се слави като достатъчно луд, ами и го показва на живо. Залети бяхме от поредица енергийни рокенрол вълни като “Fuck You, I’m Free” и “I Never Sleep”. Долавяше се и пустинния привкус на вече несъществуващите Kyuss. Не бе за пренебрегване и ефекта на излъчващия достолепие гол до кръста фронтмен.

Немската група Harmful (с Били Гулд от Faith No More) са интересно име, което Тангра Мега Рок прокара в България. Може да ви се стори малко изненадващ факта, че имат цели седем албума зад гърба си, като едва в последния на втората китара е въпросният басист на легендарните калифорнийци. В добавка на това, че бях изпълнен с приятни предчувствия относно тази група, след като се оттеглиха от сцената, натрупаните ми до онзи момент бегли добри впечатления бяха нараснали значително. За музиката им могат да се приведат множество клишета като “модерен кросоувър”, “авангарден тежък рок с мелодични моменти”, “интелигентен метъл със сиатълски привкус” или по-жаргонните “тия бухат от всичко и го правят добре” и “при тях няма празно”.

Зрелите мъже в цветуща кондиция забиха от сърце, без да подминат двете песни, с които участвха в класацията Tuborg Top 40 Mega Rock Chart - “Elaine” и заразителната “Hide”. Противно на логиката, мешавицата из тълпата се засили в сравнение с Mondo Generator, които създаваха впечатление за по-шумна група. И въобще, замисляли ли сте се що за банда би вдъхновила Дидо от D_2 да се развихри в мелето? Един правилен отговор се оказаха Harmful. Към края на сета си немците (и американецът) вече избиха рибата, като забиха супер брутално и агресивно. Не ми се ще да премълча и неприятните гледки от селски характер, които мернах - наперен момък гордо размахваше среден пръст към музикантите, сякаш демонстрираше по-висша форма на самосъзнание...

Ъпсурт и Торпедо от Ботунец се появиха с 24-каратови усмивки и заредиха “Бай Хуй” с китари и барабани, “Колега” с рифове, “Нон-стоп” с резачки и свариха толкова неподготвена публиката, че наблюдавахме лек парадокс. В паузите имаше скандирания и прехвърчане на искри между двете страни, а по време на самите песни болшинството бяха единодушни в (на моменти грубите) танци.

Ролята на фойерверки поемаха мятаните от Буч, Виг и Ицо Хазарта в публиката рула тоалетна хартия, хвърчащи на фона на резачките на Ники Панчев (китара), Марто (бас) и Марин (ударни).

И настана времето на The Exploited. Уоти винаги е бил пънк икона и, което е още по-хубаво, днес не е изгубил ни най малко от излъчването си на тотално неебателен агент. Не би било логично да очакваме нещо друго освен шумен примитивен пънк с легендарен ореол и скандирания на груб шотландски акцент. Така и стана: “Dogs of War”, “You’re a Fucking Bastard”, “Punk’s Not Dead”, “Beat the Bastards” - пропуснати нямаше. Доколко достоверно бе изпълнението на “I Believe in Anarchy”, съдя по разместените монитори и кабели, които техник веднага оправяше след Уоти, а от седалките горе се виждаха значителните мащаби на въртежите в тъплата. За финал, след като припяваше на микрофона по време на “Sex and Violence”, Ник Оливери се метна в публиката и остана сред гората от тела до края на песента.

А за да разберете дали The Exploited са довели духа на неподправената анархия със себе си, както не веднъж ви предупреждавахме, следете пресата. И по-точно криминалната хроника...

Текст: Симеон Петков

Снимки: Ники Василев / Тангра Мега Рок

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.