На 18 юни 2007 г., пред не повече от 3500 фенове в Зимния дворец на спорта в София, Placebo изнесоха втория си концерт в столицата ни и, в сравнение с дебютната си изява на родна почва в НДК на 12 септември 2003 г., шоуто на британското инди рок трио имаше както своите плюсове, така и недостатъци...

Безспорен е фактът, че болшинството фенове се чувстваха по-добре сега - на крака, пеейки и пляскайки пред сцената от началото до края на сета, отколкото разпръснати по седалките в Зала 1. Мястото, обаче, оказа и негативното си влияние, най-вече по-отношение на трудно поносимия задух в Двореца и не особено качествения звук. Няма какво да се лъжем - акустиката в НДК е почти без конкуренция у нас.

Както навремето, така и сега, концертът започна почти навреме (малко след 20:00 ч.), без обичайните закъснения и протакания, като откриването бе поверено на Остава. Приети крайно радушно от публиката, Свилен, Жоро, Боян, Мишо и Дани предложиха стегнат половинчасов подбор, съчетаващ нови англоезични парчета с утвърдени песни на квинтета, а кулминацията, естествено, бе достигната под звуците на тоталния хит "Шоколад".

Около 21:15 феновете изригнаха неудържимо, тъй като сцената бе превзета от лондонските суперзвезди - Брайън Молко (вокали и китара), Стефан Олсдал (бас, китара и бекинг вокали) и Стийв Хюит (ударни). Тук е моментът да отбележим, че и този път, както и през 2003 г., голяма част от музикалния фон бе дело на останалите в сянка музиканти, свирещи с Placebo по време на концертите им - в случая стоящите в дъното на сцената Уилиям Лойд (клавир и програминг) и Алекс Лий (клавир и китара; екс-Suede).

След ударното начало, поставено с "Infra-Red", "Because I Want You", "Meds" и "Drag" от актуалния им албум "Meds" (2006), музикантите предложиха на публиката не лоша подборка от някои от най-големите си хитове - като се започне от "Bionic" от едноименния дебют от 1996 г., мине се през "Every You Every Me" от "Without You I'm Nothing" (1998) и "Special K" от "Black Market Music" (2000) и се стигне до "The Bitter End" и "Special Needs" от "Sleeping with Ghosts" (2003).

Съвсем логично, Placebo наблегнаха предимно на новите си парчета и, за съжаление на мнозина, лишиха присъстващите от някои от по-старите си "класики", например "Pure Morning", "Nancy Boy", "Black-Eyed", "English Summer Rain", "Protect Me from What I Want" и пр. (виж сетлиста най-долу). Все пак, можем да приемем, че триото се "реваншира" със задължителния бис, който бе и най-качествено изпълнената част от сета им - кавър версията на "Running Up That Hill" на Кейт Буш, хипнотичната "Taste in Men" и абсолютния шедьовър "Twenty Years".

След продължилото около 90 минути шоу, голяма част от присъстващите бяха леко разочаровани - и от не особено пипнатия звук, и от хладното отношение на Брайън и компания. Да, контакт с публиката на практика липсваше - Placebo просто дойдоха, изсвириха предварително планирания си сет и си заминаха, но пък повече от това не бе и необходимо. Реално погледнато, момчетата са си извоювали правото да се държат като "звезди". В най-пълния смисъл на думата.

Текст и снимки: Ники Василев / Тангра Мега Рок.

Още снимки от шоуто са на ваше разположение в ГАЛЕРИЯТА.