HEAVEN & HELL разделиха облаците над Каварна

28 Юни 2007
news page

Каварна изглеждаше като доста странно място за тридневен рок фестивал само преди две години, да оставим настрана разстоянието дотам от останалата част на света, но сега изглежда, че всеки фен, способен на достатъчно енергия, че да издържи битката с постоянното повръщане, шума, алкохола и метъла, е тук.

Ден първи. Тъй като крайностите на фестивалния живот започват тепърва да показват рогата си, това надали ще е пиковият ден. Хората се адаптират към обстановката, засега само опитвайки съмнителните напитки и алкохол, щедро продавани практически навсякъде в района. Могат да се забележат сънени метъли, клатушкащи се като зомбита през гробището близо до палатковия лагер, но те нямат намерение да ексхумират мъртви тела и да ги ядат, както правят по принцип нормалните метъл фенове във въображението на потресените местни хора, а просто да си измият зъбите на единствения водоизточник в околността. Местата за паркиране са претъпкани с возила, носещи всички признаци, че са собственост на създания с дълги коси, които обичат да тръскат глави на пантерски припеви като “ри-тарара-спект-тарара-уо-о-о-ок”. Някои хора пият и се смеят, а други спят в собственото си повръщано пред палатката. Красиво, нали? Това е то метълът. И такъв си го обичаме!

Тази вечер концертът започва със Solaris, които представят сравнително новия си албум, промотиран масивно от съмнителен тип, обикалящ из публиката с наръч дискове, който сякаш се подсигурява, че е попитал всеки присъстващ дали ще си го купи. Това вероятно не е най-добрият начин да рекламираш иначе не лошия, но малко остарял прог метъл, който Solaris свирят с кеф и хъс. Хубаво, мислим си, защото това си е направо грайндкор в сравнение с нещото, което следва...

Solaris

Б.Т.Р. са това, което искаш да бъдат в зависимост от случая. Някога бяха метъл, после станаха почти мазен поп, като че ли единствено, за да оцелеят от експеримента с новите звуци и лошите прически преди известно време. Те отново не успяват да ме впечатлят, макар че версията на “Вкусът на времето” на Щурците бива. Прихванахме и слухове за албум с подобни кавъри, който ще излезе през септември. За който се интересува.

BTR

Точно в 22:00 ч. на сцената с дизайн като порта на гробище нахлуват Heaven & Hell (или Black Sabbath с Дио, както си искаш) с типичния си праисторически аристократичен финес. Над стадиона се събират тъмни облаци. Няколко хиляди са дошли да видят Дио, Айоми, Бътлър и Аписи - съставът, който записа култовите албуми “Heaven and Hell”, “Mob Rules”, “Live Evil” и “Dehumanizer”. Нито една класика не бе спестена тази вечер. От “Childen of the Sea” през “Die Young”, та чак до последния удар на бис,“Neon Knights”.

Heaven & Hell

Изглежда, тази нечестива компания успява дори да раздели облаците, защото целият гръм и трясък се изсипват на няколко километра по далеч и картината е потресаваща от мястото, където стоим. Дали дяволската малка фигурка на Рони Джеймс Дио, мърмореща магически фрази и окъпана в червена светлина, или могъщата персона на Тони Айоми са виновни за това, няма да разберем никога, но концертът се спаси от гнева на природата.

Tony Iommi

За съжаление, шоуто “се спаси” и от ентусиазма на публиката. Странно е да виждаш хора, които едва вдигат ръце, сякаш са били принудени да ходят на този концерт. Предните редици може и да се си изкарали добре, но останалите изглеждаха така, все едно искат концертът да свърши, за да се прозеят и легнат в креватите. Да бъда честен, “Heaven and Hell” (песента) беше твърде удължена и за моя вкус, с всичките му там викания и соло изпълнения, но Дио е фронтмен, който действително знае как да работи с публиката, затова е малко странно да гледаш как изпълненията на легендарна група почти не докосват множеството. Срамно.

Текст: Стефан Йорданов

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.

Източник: