Концертният туризъм е все по-набиращ скорост отрасъл, особенно в нашите гегорафски ширини. Причина за това са все така заобикалящите ни турнета на Големите от световната музикална сцена. Съседните на България Сърбия и Румъния бяха домакини на забележителна поредица концерти това лято, част от които имах щастието да посетя. Става въпрос за фестивала EXIT в Нови Сад и концерта на великаните Rolling Stones в Букурещ. Наистина, уникална възможност за българския фен да види цяла плеяда световни звезди от всички стилове в радиус от около 500 км от София. Та това е по-близо, отколкото до любимото ни презастроено Черноморие!

Но да започнем поред. Фестивалът EXIT се провежда за седма поредна година в Петроварадинската крепост в сърцето на Нови Сад.

Започнал като 9-дневен студентски протест, днес това е един от най-големите фестивали в Източна Европа. Досега на сцените му са били Slayer, The Chemical Brothers, Garbage, почти всички по-значими имена от електронната музика и кой ли още не.

Тази година EXIT предложи на посетителите 23 сцени от всякакъв размер и тип, разположени по гениален начин, използвайки много добре релефа на крепостта. Разбира се, за всекиго имаше по нещо. Освен неизбежния Main Stage, за който ще ви разкажа малко по-късно, за почитателите на електронната музика бе издигната Dance Arena, както и D'n'B сцена, а лайн-ъпът бе респектиращ. Топ имената на електронната музика Дани Теналия, Роджър Санчес, Джон Дигуийд и Ерик Придз забавляваха рейвърите в живописно разположената между 4 крепостни стени сцена.

Другите сцени, заслужаващи внимание, са Metal Stage, разположена в дъното на една поляна и оформена от 2 дълги крепостни стени. Тук личаха имената на Meshuggah, U.D.O. и Satyricon, както и безброй сръбски метъл банди.

Не мина и без българско участие. Уикеда направиха страхотен 40-минутен сет на Fusion Stage, разположена на малко площадче на върха на крепостния хълм. Това може би не беше най-правилният избор, при наличието на любимата ми World Music Stage, през която за 4 дни премина цяла музикална палитра от Пакистан, Румъния, Ирак и къде ли не, та до най-известната група, Balkan Beat Box.

Разнообразието от сцени бе наистина непосилно. Имахме желанието да обиколим и отделим внимание на всички - Latino Stage, MTV Arena, Reggae Stage и т.н., но това бе толкова трудно при наличието на "това, заради което всички се бяхме събрали" - Main Stage:

Първият ден (12 юли), както подобава за откриването на фестивал от такъв мащаб, бе ударен - видяхме не кого да е, а самия Робърт Плант. Въпреки проблемите с гласа и нарастващата си възраст, великият певец омагьоса разнородната 30-хилядна публика с невероятно 90-минутно шоу.

След около 40 минутни приготовления, през които всеки свободен милиметър от пространството бе запълнен, на сцената излязоха тяхно влеличество The Prodigy. Десет години след като покориха света, професионалните наркомани доказаха, че не са забравили как да докарат 40 000 души до транс. Уникални визуални ефекти, нито едно слабо парче и купища припаднали и смачкани хора са нещата, които могат да се кажат. Останалото трябва да се преживее...

Тук е моментът да спомена и за проблемите, които съпътстваха иначе перфектно огранизирания и охраняван фестивал. На първо място - прахта. Поляните, на които се провеждат концертите, в началото бяха застлани с прекрасно отлгедан райграс, който за всеобщ ужас бе утъпкан и унищожен точно за 24 часа. И започна мъката. Огромни облаци прах покриваха небето над крепостта и измъчваха белите дробове, гърлата и очите на всички. Единственият начин за противодействие бе това:

Тук стигаме до най-интересната част. На EXIT купонът е непрестанен. Когато концертите в крепостта привършат към 8-9 сутринта, в 11 ч. Camp Stage застъпва сцената... Когато пристигнахме първия ден към 5 следобяд, възклицанието, което всички в един глас изркохме, бе: "Ебаси! Колко много хора са ТОЛКОВА зле ТОЛКОВА рано!" А бе едва началото...

Вторият ден бе посветен на Beastie Boys. Наистина мога да кажа, че много хора бяха дощли тук именно заради тях. И точно това бе вторият основен проблем - пренаселеността.

С развитието на фестивала и нарастването на популярността му, неизбежно се стига и до този момент. По време на Prodigy и Beastie Boys, например, си беше направо неприятно. Получава се така, че трябва да обръщаш повече внимание на собствената си безопастност, отколкото на музиката. Същото се отнася и за къмпинга, където бе истинско геройство да си намериш сносно място за палатка, а без предварителна резервация си загубен.

Третият ден предложи разнообразна програма. Вечерта трябваше да започне с Лорън Хил. Изключително тежко простудно заболяване забави излизнето й на сцената с 40 минути и всички виждаха мъката и желанието, с което тя пееше. Това, обаче, не попречи тя да даде всичко от себе си и да ни омагьоса с уникалното си сценично поведение, в което бе събрала по малко и от Арита Франклин, и от Джеймс Браун, и от Майкъл Джексън...

След нея дойде ред на Basement Jaxx и Снууп Дог, а най-издръжливите набиваха крак до сутринта с дръм'ен'бейс легендата LTJ Bukem.

В последния ден (15 юли) хедлайнери на Main Stage бяха Wu-Tang Clan, които не уважихме, тъй като посветихме времето си на една много скатана и мъничка сцена, наречена Roots & Flowers Stage, част от чиято декорация бе огромна статуя на Буда със слушалки...

И наистина, и Буда да беше на този фестивал, щеше да се чуди на коя сцена да отиде по-напред...

Текст и снимки: Вальо Пасков