Sziget е един от малкото останали европейски многопрофилни фестивали, което ще рече, че на острова, пльоснат насред Дунав на 20 минути път с моторница от Будапеща, спокойно съжителстват изяви на Napalm Death, Tool, Pink, The Killers, The Chemical Brothers  и Madness. На различни сцени, разбира се. И по различно време. Но това са подробности. По-важното е, че Sziget е шанс да видиш най-разнообразната гмеж, събрана на едно място - от хипита до фосилизирани метъли.

Тази година преживяването, както повелява традицията, отново беше страхотно. Независимо от дъждовните атаки, придружени с град и гръмотевици, купонът отказваше да спре. Докато пиковият момент на първата вечер бе изпълнението на Ману Чао, то цялата втора вечер мина с миризмата на предстоящия сет на The Chemical Brothers (отново на основната сцена) и огромното придвижване на мокри тълпи към уреченото събитие.

В обратна посока се носеха други тълпи - облечени в черни тениски на Soulfly от актуалното турне. И докато на Hammerworld сцената около 6000 души се радваха на унгарците Depresszio, а на по-малко от 500 метра се развиваше страхотен купон с местната метълкор шайка Embers, раздвижването около метъл събитието на вечерта, Soulfly, течеше с пълна сила. То започна точно в 21:30 ч. с “Babylon” и моменталното традиционно завихряне пред сцената, оставящо участниците в него без дъх и крайници. От второто откровение, “Seek and Strike”, та до последните акорди на закриващата сепултурска “Roots”, Soulfly показаха високата класа, която добре познаваме от концертите им в България, макар че се чуваха само барабани и вокал.

Ektomorf, застъпили на сцената веднага след прототипа си, звукнаха мощно и някак не толкова ангажирано със Soulfly, колкото са албумите им. Достатъчно мокри заради проливния дъжд следобяд, решихме, че това ще е краят за тази вечер и се оттеглихме да починем.

Спомените от изминалия ден продължават да щракат в съзнанието като полароидни снимки, щом се опитам да затворя очи - кална баня, полуголи хора, танцуващи пред огромната уърлд мюзик сцена в най-големия порой, вонящите химически клозети и, разбира се, киселият мирис на пот, смесен с дима на барбекютата. Мултинационален миш-маш от пияни и весели хора, дошли на Sziget поради милион и една причини.

На следващия ден упорито се носеше слух за нещо, което, ако се беше случило, вероятно щеше да напомня бойното поле по време на нашия концерт на The Exploited. Само че тук причината се наричаше Madness. Побоища могат да станат навсякъде, но лошите решения май са си българки приоритет. Е, бой нямаше. Концертът беше страхотен... докъдето го гледахме, понеже искахме да закачим и от изпълнението на култовите канадци Skinny Puppy. В бекстейджа на тяхната сцена е самият Трент Резнър - човекът, който на следващия ден ще поеме хедлайна на главната сцена. Човекът NIИ.

Разбира се, при Трент грешки не стават. Въоръжени с прясната антиутопична концепция на “Year Zero”, Nine Inch Nails изиграха убийствен сет. Казвам “изиграха”, защото изпълнението бе наситено с драматични емоции. Разбрахме, че това е първият им концерт в Унгария и едно от най-очакваните събития на фестивала въобще. Съдейки по броя хора пред сцената (не се наемам да кажа дори приблизителна цифра на грандиозното множество), това със сигурност беше така. И макар порязани за сметка на парчетата от новия албум, класиките си бяха на мястото - “March of the Pigs”, “Closer”... а краят, отзнаменуван блестящо с “Hurt” и “Head Like a Hole”, не може да се пресъздаде с думи, трябва да се види.

На сцената на унгарския Metal Hammer текат последни технически приготовления и само минути по-късно сиатълците Nevermore доказват на практика защо са едно от най-големите имена в съвременния метъл днес. Уоръл Дейн и компания вече са разбили фестивала Summer Breeze в Германия, но за мен това е първият път, когато ги гледам и преживяването със сигурност ще остане в паметта ми като един от най-мощните и стегнати концерти, на които съм бил въобще.

Напускаме района на фестивала няколко часа след полунощ, макар че оживлението наоколо си е същото, както през деня. Между другото, през въпросния дъждовен ден някъде на острова даже успели да открият бомба от втората световна война и да евакуират част от палатковия лагер на друго място.

Стотици пърформанси на различни независими артисти действат като чил-аут зони, когато ти писне от концерти. Съществува палатка, където можеш да се ожениш - преполагам наужким - и такава, където всеки ден връчват на хората снимка на някой присъстващ на фестивала. Мисията е да откриеш този човек и да го доведеш в палатката срещу награда.

Ей такива работи се случват на Sziget, а ние трябва да си тръгнем за България и да изпуснем The Killers, Tool, Satyricon и още доста имена, за които ме хваща яд само като си помисля, но такъв е животът.

Текст и снимки: Стефан Йорданов / Тангра Мега Рок