Пловдив не беше благосклонен към меломаните във вечерта на 1 септември 2007 г. Вместо с приятно време в Античния театър, градът под тепетата ни посрещна с пороен дъжд и Панаирна палата №14. Там, под новите ламарини на тавана, се приютиха и насладиха на чудесен спектакъл около 2000 зрители, оркестъра на радио “Classic FM” (основен организатор на събитието), Йън Андерсън и неговата група.

Бурята на път към панаирното градче вдигна сериозно адреналина и удави всякакви предварителни очаквания и произволно разигравани сценарии за вечерта. Така, към 19:00 ч. групички подгизнали хора започнаха постепенно да попълват подредените столчета в търговското хале. Малко след осем залата се напълни плътно с мокри тела, светлините угаснаха, а напред, на сцената, сред дъното на помещението, излязоха музикантите от състава на Йън Андерсън, предвождани от култовия фронтмен. Овации, поздрав и директно впускане в дебрите на творчеството на легендарните Jethro Tull с “Living in the Past”.

Във видимо добро настроение, петимата изсвириха три парчета, а зад тях класическите инструменти стояха все така необитаеми... докато за “Life Is a Long Song” Йън представи оркестъра и вечерта се впусна с пълна сила в концерта за група, оркестър, акордеон и флейта.

Последвалите два часа музикално пътешествие доказаха за пореден път, че не всеки може да съчетае рок с класика, която най-малкото трябва да си слушал истински, като почитател. А от вдъхновяващите изпълнения стана ясно, че Андерсън не само обича класическата музика, но и я свири с огромен хъс и желание. Сработването между групата му и оркестъра бе чудесно, харизмата на четиримата англичани и германеца Флориан Опал (китара) плени публиката, а звукът бе на изключително добро ниво, имайки предвид, че функционалността на Палата №14 е по-подходяща за консервиране на сирене, отколкото за музикално представление...

Йън не спря да мери сцената с широки, енергични крачки и приклякания, а колоритният  Джон О’Хара сменяше акордеона и клавира с диригентски функции спрямо двайсетината музиканти, подредени зад него. Чухме любими песни на Jethro Tull, класически композиции, весело медли с музика на Моцарт, мелодии от последните петстотин години, превърнали се в неделима част от музикалната култура и поднесени като вихрен букет от звуци.

След повече от час на сцената, дойде време за кратък антракт преди втората част на шоуто да се стовари с твърдостта на тухла и “Thick As a Brick” да ни блъсне обратно на местата ни. И не, нямаше време за глътка въздух, защото Йън Андерсън ни представи “може би най-известната песен на Jethro Tull” и избухна “Aqualung”. Уви, седяхме на столчета сред алуминий и PVC лайсни и си представих какво удоволствие би било да се чуят тези изпълнения в Античния театър, под нощното небе... А музиката не секваше, доброто настроние сред изпълнители и публика - също, Йън не спираше да подхвърля закачки, докато отново и отново слушахме песните на култовата британска банда, писани сякаш наистина като ренесансова музика.

Изведнъж нощта ни пренесе от Пловдив в “Budapest” и след епичната, десетминутна композиция, рокаджиите оставиха колегите си от “Classic FM” на сцената, за да излязат след минута под скандиранията на тълпата и да я изправят на крака с “Locomotive Breath”. Край на концерта, поклон, благодарности и някои от нас поеха към дома си с един малко по-различен локомотив...

Текст: Ивайло Александров / Тангра Мега Рок