Концертът на Гари Мур в София е може би един от най-отлаганите в историята на българския "шоубизнес”. След като поради внезапно заболяване отмени в последния момент предвидената си за 9 май 2007 г. изява на площад "Батенберг", на 8 септември Гари все пак изнесе спектакъла си в столицата ни, при това демонстрирайки страхотна форма и много добро настроение.

Възрастовият диапазон на почти пълната Зала 1 на НДК бе доста широк - от 13-годишни дъщери до 60-и-повече-годишни бащи. Повечето от тях останаха очаровани от хулиганския блус саунд, който понякога бе развалян от страстта на Гари към Hall ефекта. Може би пък музикантите се чувстваха прекалено клубно, което си личеше и от оскъдното количество инструменти на сцената...

Но както и да е. Освен "визитките” си "Oh Pretty Woman" и "Still Got the Blues", Гари предложи и своите аранжименти на доста блус и рокенрол стандарти - "Since I Met You Baby" (за съжаление - без Би Би Кинг), "All Your Love" на The Yardbirds и "Thirty Days" на Чък Бери, "Walking By Myself"... Ирландецът не се измори да скача по сцената и да сменя китарите си през две песни, но за сметка на това изобщо не бе толкова сърдечен и непринуден, колкото очаквахме. Демонстрира и изненадващо нежелание за комуникация с журналистите и единственото интервю, което даде, бе с откровена клизма.

Добре, че музиката му е толкова прекрасна, че няма как да му се разсърдим.

Текст и снимка: Вальо Пасков / Тангра Мега Рок.