Големи очаквания, големи обещания и големи групи. Предварителната нагласа за концерта, организиран от радио Тангра Мега Рок по случай 20-годишнината на водещите метъл издатели Nuclear Blast беше изградена около тези фактори. Къде осъществени, къде претупани по ред субективни и обективни причини, фестивалът бе наистина грандиозно събитие за родния метъл фен. Шест групи, заслужили всеки един аплодисмент, и около три хиляди човека, заслужли всеки един момент от страхотния концерт.

Разнообразието при изпълнителите гарантира и колорит сред публиката. Хеви метъл фенове с шарени тениски, дет метъли с кървясали погледи и рошави прически, готик мадами с доволно количество мазилка по фасадата, сеирджии и заклети концертджии. Независимо кой за какво беше дошъл и дали харесва групите освен “своята” или не, на изхода към полунощ се чуваха само крясъци на доволство и пресипнали поздрави.

С половинчасово закъснение от предварително изведената програма, първите групи освирепели фенове бяха допуснати от фоайето на Зимния дворец. Малко по-късно, след като Amorphis раздадоха обещаните автографи на всички желаещи, русенците Overdawn превзеха сцената с хъс и желание, подходящи за дебют пред широка аудитория. И макар че бяха единствената банда, чийто стил беше в тотален разрез с всеобщите вкусове, няколкостотин човека пред сцената и на седалките приеха повече от добре френетичния модерен метъл на четиримата младежи. Вокалите на Иво сякаш не се влияеха от дивеенето му и петте песни бяха изревани от него със завидна жар, преди да представи следващата родна група за вечерта...

Всъщност, The Revenge Project нямат нужда от представяне. Родният метъл екстремист отдавна е запознат с висококачествената музика на бургазлиите и скоро посгъстилата се публика вече ревеше хорово химните “Anger to Dwell” и “Unreal Is My Trip”.

Последва малко по-дълга пауза, преди в 17:40 ч. първите гости от чужбина, Agathodaimon, да сгъстят мрака в (д)ушите и сърцата с 50 минути скоростен, но атмосферичен блек метъл. Германците наблегнаха на песните от последните си два студийни албума и представиха пред българската публика новите си попълнения зад микрофона и едната китара. Явно промяната е била за добро, защото няколко девойки споменаваха с въздишка за сексапила на новото гърло Йонас Искариот. Освен с чар, той впечатли и със здравите си ревове и високи блек метъл писъци, сякаш гонеше всичко свято от все още пълнещата се с хора зала.

Точно в 18:30 ч. Agathodaimon се поклониха за сбогом и последва поредната пауза, запълнена с рифовите тупалки на Даймбег Даръл, бира по левче и изморително чакане да се пуснат обещаните безплатни тоалетни. По-любопитните и наблюдателни зрители опулено наблюдаваха и разходките из тълпата на един незаявен гост на събитието. Били Гулд от култовите Faith No More се шляеше необезпокояван от никого с тънка усмивка и ръце в джобовете...

Малко преди 19:00 ч. на сцената изскочиха зверовете Benediction и се втурнаха главоломно в най-бруталната част от концерта. Класически, безкомпромисен дет метъл, като някои от песните, пропукващи мозъчната кора от колоните, бяха чак набори на рожденика. Адски агресивна музика, много стабилно представяне, невероятно топло отношение към българската публика. От двете страни на транспаранта с логото на бандата бяха окачени две знамена - британското и българското. Дейв Хънт неведнъж благодари на изключителната тълпа пред себе си, която му отвръщаше с юмручни поздрави и кърваво пого. При едночасовото представяне на британците, в един момент започваш да не различаваш поредната брутална звукова тупалка, която ти се хвърля с грубостта на рязарен булдог, но и след първите шутове в главата от тежка кубинка, преставаш да различаваш отделните ритници, нали? А ъндърграунд лидерите на няколко пъти си тръгваха и оставаха за поредната “последна песен”. Когато бяха изпратени с бурни овации, вече бе осем без нещо и оставаха двете големи имена от афиша...

Половин час време за презареждане и търсене на удобни позиции, лампите угасват изведнъж и се разнася гласът на Тобиас Замет: “Welcome to the freakshow!” Да, забавлението бе пълно. Edguy са последователи на музикалното наследство на сънародниците си Helloween, което неведнъж си пролича във веселите и жизнерадостни хеви метъл химни, носещи духа на немското течение в жанра. Разходиха се из цялото си творчество с ведро настроение, честа ирония, обърната най-вече към барабаниста Феликс и несекващите благодарности и похвали (напълно заслужени) към българаската публика. “Sacrifice”, “Catch of the Century”, “Save Me”, “King of Fools” и твърдата “Mysteria” белязаха стандартния им сет, редом със заигравката с “една много талантлива група, която сигурно ще стане известна някой ден” и изстреляният първи куплет от “The Trooper”, безспирните маймунджелъци на Тоби и усмивките по лицата на феновете. Изпълнението на немските “Sueprheroes” завърши с емблематичната “Avantasia”.

И така, в смях, закачки и няколко крясъка от весело подпийналия Васил Върбанов от сцената, времето отлетя до десет вечерта, когато след поредната доза Pantera от уредбата тълпите зрители нахлуха на площадката в очакване на Amorphis...

Много е трудно да се опише цялата мощ, сила и убийствена музика, която се лее от финландците наживо. Amorphis излязоха и директно ни захвърлиха в страхотната “Leaves Scars” от предпоследния им албум “Eclipse” (2006), а ние гледахме стъписано уникалният Томи Йоутсен, преди да реагираме и да се впуснем напред в трихилядна подскачаща маса от юмруци, коси и викове. Томи категорично е най-хубавото нещо, което се е случвало на групата от много години насам. Енергичен, талантлив, отдаден, харизматичен, изпълнен със заряд за себе си и всички, които го гледат, той е сред най-емблематичните фронтмени, които човек може да си представи. Колоритна външност, допълнена от еднометрови дредове и безумно дълбоки ревове, които така те удрят, че не усещаш как и ти вече си напънал гласните си струни в обречен опит да надвикаш колоните...

...а Томи Койвусари и останалите момчета ни поднесоха пълен букет от класически композиции (мамка му, “Against Widows” на живо!), гарниран с пикови моменти от последните два албума на групата. “The Smoke”, “House of Sleep”, “Towards and Against” и “Silent Waters” бяха също толкова бурно приветствани, колкото и вечните “My Kantele”, “Into Hiding” и “Cast Away”. Финландците направиха и своеобразен поклон към нашата публика, изсвирвайки цели четири песни от любимия на родния аморФен “Tales from the Thousand Lakes” (1994).

Amorphis не оставиха никого безучастен. Никого. Нямаше място сред публиката, където да не се рее вдигната гора от ръце, а хората да не крещят, пляскат и скачат. Независимо дали групата свиреше “Two Moons” или прекрасната “Alone”, магията бе навсякъде. Довършиха ни с “Black Winter Day”... Без коментар!

Текст: Ивайло Александров / Тангра Мега Рок

Снимки: Ники Василев / Тангра Мега Рок

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.