Има групи, които, колкото и пъти да дойдат в родината ни, винаги събират солидна агитка. За пореден път - четвърти за Helloween и трети за Gamma Ray - видяхме музикантите от тези банди в чудесна форма да представят актуалните си албуми пред българска публика. Излишно е да споменавам, че много хора с нетърпение очакваха това събитие - съвместен концерт на две от най-големите имена в хеви метъла не се случва всеки ден. Е, чакането си заслужаваше.

Началото на преживяванията в този мразовит 18 ноември бе поставено с доста изнервящо чакане на входовете на Зимния дворец в София. Предварително обявените часове за пускане на хората в залата и за започване на същинското шоу у нас не се спазват по традиция, но това не попречи на събралото се множество да се ядоса прилично и този път.

След като пропускателният процес се нормализира и залата почти се напълни, 45 минути след обявения за начало час, на сцената се появиха усмихнатите лица на музикантите от Gamma Ray. Шарен транспарант с образите от обложката на новия им албум “Land of the Free II” допълваше приятната атмосфера, която съставът успя да създаде за своите фенове още с първите минути музика. А тези минути бяха пълни с истински класики - от култовата “Heaven Can Wait” през “New World Order” до химновата “Land of the Free”. Времето мина неусетно под звуците на познатите песни, а тълпата видимо се пораздвижи. Разбира се, както на всяко събитие от подобен тип, и тук присъстваха хора, не знаещи за какво точно са дошли - случайно попаднали чудаци, които със статичното си отношение към концерта успяха да подразнят мнозина от феновете...

Въпреки подобни субекти, настроението навсякъде из залата се приповдигна след поредната доза метални удари от Gamma Ray. Един час бе недостатъчен да бъдат изсвирени всички любими парчета, но точно толкова време след началото, първата група за вечерта трябваше да се оттегли за почивка. Имаше време само за кратък бис, отбелязан със “Send Me a Sign”, и Кай Хансен и дружина се поклониха прощално пред понапълнилия се вече Зимен дворец. Гледката в него задължително трябва да се отбележи, тъй като това помещение рядко се пълни с подобно количество хора на метъл концерт. Интересът към събитието, част от Hellish Rock Tour, се оказа наистина огромен и свободни места се намираха трудно.

Около 5000 души се бяха наместили удобно, когато декорите на сцената вече бяха сменени с атрактивните и причудливи кукли и разнообразни други атрибути, сякаш извадени от последната обложка на “тиквите”. Тази вечер DVD не се снимаше, но въпреки това българската публика имаше възможността да види цялостното сценично шоу на немците, съпътстващо тази част от турнето им.

Helloween стартираха сета си изненадващо - с дългичката “Halloween”, след която навалицата изтрещя тотално. Анди Дерис поздрави дошлите да ги видят за пореден път и не пропусна да спомене, че у нас се чувства като у дома си. След това приказки почти нямаше. Запрепускахме през дискографията на групата със завидна скорост. Звукът в различните части на залата менеше своето качество, но това не успя да помрачи впечатлението от представянето на музикантите. Особено внимание бе отделено най-вече на тройката албуми “Keeper of the Seven Keys”, като повече от половината изсвирени песни бяха от тях. Музикантите се държаха доста рутинно, свиреха по заучен ред, но публиката им отвръщаше все по-радушно с всяко следващо парче. Куфеенето на спираше през цялото време, а “A Tale That Wasn't Right” накара множеството да реве текста на една от любимите си метъл балади с пълно гърло.

Дерис изнемогваше във високите, Вайкат не извади цигарата от устата си, всичко сякаш беше по реда си... Предварително начертаната схема, по която очевидно се движеха Helloween, бе прекъсната на два пъти поради технически проблем с електричеството на сцената. По този повод две песни получиха своите кратки версии, без това да бе предвидено от музикантите...

Очаквано, и този концерт бе удостоен с два биса, събрали букет от различни парчета в интересна съвкупност, зарадвала всички присъстващи. Гвоздеят на вечерта трябваше да бъде излизането на двете банди заедно на сцената за представянето на общи песни от доброто старо минало. Е, макар и избраните композиции да бяха до болка познатите “Future World” и “I Want Out”, те накараха няколко хиляди ръце да се вдигнат заедно. И наистина, сензация бе не качеството на изпълнението, а самата поява на музикантите в тандем, след години на тайни и явни пререкания помежду им.

Недоволни тази вечер нямаше. Едни дойдоха, за да видят и чуят свежестта на Gamma Ray на живо, други - да покуфеят на класическия Helloween. Всеки получи това, което си бе пожелал. Можем само да се надяваме, че подобни групи ще продължават да ни посещават, защото, освен пълни зали, подобни събития ни демонстрират, че на пръв поглед доста различни характери и хора могат не само да работят, но и да се веселят заедно.

Текст: Бояна Атанасова

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.