Третото издание на фестивала East Noise Attack мина през сериозни перипетии, преди най-накрая да се състои на 1 декември 2007 г. в столичния клуб “Backstage”. То не бяха местения на дати и клубове, размени на банди... но всичко е добре, когато свършва добре.

На плакатите и билетите пишеше 21:00 ч., което си е просто пожелание. Никой не се изненада, че концертът започна 2 часа по-късно - в 11, и то след проведен пред събралата се вече публика саундчек на първата банда, Brothers in Blood. Изпълнението на Шута и компания беше яко, но бе секнато на няколко пъти от проблеми с техниката (белязали и целия фест, между другото), което донякъде отне от кефа. Заслужава да се отбележи, че и този път на китарите Свен ексклузивно бе заместен от Любо (Melekh, S.W.A.F.I., Rise Up).

Последваха първите варненци за вечерта, G.O.T.C., които бяха и най-екстремната банда на феста. Стилът им е доста повлиян от групи като Napalam Death и Brutal Truth. Иначе с право отбелязаха, че публиката просто ги гледа умно, понеже не им знае песните. Все пак, по време на изпълнението им стана и един приличен мош.

Русенците Spot внесоха пънк рок нотката на вечерта, но като цяло не бяха особено добре приети. Въпреки че по принцип съм фен на тезата, че лайн-ъп с по-различни банди би привлякъл повече хора, съдейки по начина, по който бяха приети и Spot, и Crowfish няколко часа по-късно, май наистина е по-добре да няма чак такива дълбоки разлики. Иначе самото им изпълнение бе на супер ниво, но и бандата не е вчерашна, все пак.

Направи ми впечатление, обаче, че по време на варненските банди отпред танцуваха хората, които бяха дошли от морската столица, и обратното - местните фенове дивееха на софийските, което, естествено, може да се обясни с това, че хората предпочитат просто да гледат групите, които не са им познати, и да слушат внимателно...

По време на Cold Breath нещото най-сетне заприлича на хардкор концерт – мошващи хора, припяване и така нататък. B.F.D.M. пък започнаха с кавър на “World Peace” на Cro-Mags и продължиха в същия дух. По едно време по средата на сета им ги чух да си казват един на друг: "Хайде сега и едно от нашите!” В това няма нищо лошо - всички се забавляват, а и знаят, че бандата има и собствен материал, с който да се похвали. Повечето го чухме преди седмица, когато свириха с Last Hope в София и Варна, така че един по-различен сет си е логичен.

Когато дойде време за Crowfish, часът вече бе към 2-3. Голяма част от хората решиха да си тръгнат точно тогава, което ме учуди. Все пак, следващият ден беше неделя и почти никой не е на работа... а и да си изтраял до 2 и да кажеш: "Не, не мога повече,” е странно... а и толкова яка банда не заслужава да свири пред изоставена главна улица на град от дивия запад, по която от време на време се търкулва топка прах.

Outrage благодариха на тези, които все пак останаха за последните групи, и забиха сравнително кратък сет - заради доста понапредналото време, предполагам. Пичовете обявиха, че след Нова година им предстои и издаването на дебютен албум. Бандата е на повече от 10 години, така че евала! Най-сетне, ебати! Затвориха сета си с "Разплата”, която счупи всички глави.

Остана време и за Indignity, които започнаха с няколко нови песни. Определено звучат по-алтернативно, но са си яки. Парчетата се редуваха със здрава пропаганда от страна на вокала Ицо, който обясняваше за какво става дума във всяка песен. Накъде към 4 изсвириха и последното си парче и слязоха от сцената без бисове и пр. Леко безславен край за иначе доста готин фест, но хората вече наистина бяха уморени. Поне аз не помня концерт да е продължавал до толкова… рано.

Текст и снимки: Стефан Топузов / Тангра Мега Рок