Бендът на Elvis Presley доказа, че "легендите наистина са живи"

30 Януари 2008
news page

Ако не сте виждали как 70-годишни рок музиканти са в състояние да свирят брилянтно в продължение на час и половина и накрая да вдигнат на крака около 3000 души на възраст от 15 до 65 години (съжалявам, ако пропускам някого), вероятно сте се разминали с първия си и последен шанс снощи, 30 януари 2008 г., когато T.C.B. Band и The Sweet Inspirations - съответно групата и бекинг вокалистките, придружавали неотлъчно Елвис Пресли от 1969 г. до смъртта му 8 години по-късно - изнесоха паметен спектакъл в Зала 1 на НДК в София. Вярно, рок бурята ни връхлетя половин век след появата на феномена Елвис в публичното пространство и три десетилетия след края... но, както се казва в подобни случаи, по-добре късно, отколкото никога.

Всичко започна в 19:20 ч., когато на сцената излязоха 18-те участващи в спектакъла музиканти. Барабанният тътен на Рони Тът подхвана началото на "See See Rider", Джеймс Бъртън даде жега на легендарния си китарен звук, подсилен от втори китарист и кийбордист, трите чернокожи дами от The Sweet Inspirations отприщиха мощните си гласища, подкрепени от още четирима бек-вокалисти и брас секция, Глен Дий Хардин се развихри на рояла, а младият Денис Джейл пусна силния си, чист и плътен глас на мястото на пеенето на единствения липсващ от онази славна формация на Крала - самият Крал... но, както каза самият Денис два дни по-рано, "Никой не може да замести Елвис...", така че най-разумното в случая бе да се отпуснем и да слушаме (и гледаме) частици от митичния репертоар на мистър Пресли, изсвирени от хората, придружавали покойния американски символ в последното десетилетие от живота му.

Ron Tutt & James Burton

И така, рок фиестата продължи с "Proud Mary" и лиричните "You Don't Have to Say You Love Me", "Are You Lonesome Tonight" и "Love Me Tender", след което Джери Шеф - човекът, участвал и в записите на албума "L. A. Woman" на  The Doors - внезапно отнесе бас китарата си зад сцената, а на негово място изскочи Манфред Кроуми, който се отдаде на демонстрирането на всевъзможни пинизи с леко по-високия от него контрабас, докато от тонколоните гърмяха "Heartbreak Hotel", "That's All Right Mama", "I Got a Woman"...

Manfred Chromy

Представеният като "каубой от Оклахома" атрактивен контрабасист бе изпратен с усмивки и ръкопляскания, за да върне мястото на сцената на титуляра Джери Шеф и временното укротяване на страстите с нежната балада "Always on My Mind", последвана от енергично медли от "Hound Dog", "Jailhouse Rock", "Roll Over Beethoven" и "Long Tall Sally", по време на което гласовитият Денис представи всеки от членовете на T.C.B. Band и... почивка. Да, точно 45 минути след началото завърши първият от двата стегнати, без излишни приказки и абсолютно професионално поднесени сетове от песни от репертоара на Краля.

Dennis Jale

Втората половина на концерта бе още по-наситена и разнообразна в музикално отношение. И тук не липсваха нито забързани рок класики ("Blue Suede Shoes", "Johnny B. Goode", "Burning Love"), нито по-спокойни композиции (неземната "Bridge Over Troubled Water", "In the Ghetto", "The Wonder of You"), но изпълнението им биваше освежавано ту от кахърния ритъм енд блус на "Steamroller Blues", ту от любимия на Елвис госпъл в прослава на Джиииизъс, ту от прозвучалата в началото на сета "Sweet Inspiration", брилянтно поднесена от гласовете на... The Sweet Inspirations, разбира се.

The Sweet Inspirations

За финал бе оставен един от евъргрийните на Краля, "Suspicious Minds", продължен със спонтанния бис "Can't Help Falling in Love". Последните две песни бяха възторжено приветствани от разнородната публика, която стана на крака и изпадна в тотална еуфория, аплодирайки живите легенди дълго и продължително. И напълно заслужено.

Текст: Ники Василев / Тангра Мега Рок

Снимки: Виктор Александров / Тангра Мега Рок

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.

Elvis - the legend lives on...

Източник: