Няма съмнение - спектакълът на ансамбъл Yamato е внушителна гледка. За някои - дори незабравима. Показателно е, че вторият концерт на японците в София идва само осем месеца след първото им гостуване, a просторната Зала 1 на НДК е препълнена, въпреки че поне половината хора са присъствали и на предишното шоу. Скоро става ясно защо.

Yamato не са точно народен ансамбъл, но не са и модерен музикален състав. Подобно на именитите си сънародници от Kodo, те превръщат традиционната и церемониална японска музика в перфектно отработен спектакъл, в който изключително интелигентно са вплетени много движение, внимателно отработена хореография, хумор и заигравки с публиката. Десетимата инструменталисти са едновременно отлични музиканти, добре тренирани атлети, актьори и танцьори, които се движат толкова много по сцената, че неслучайно двучасовото шоу има антракт - японците просто трябва да си поемат дъх.

Тъй като Yamato са преди всичко перкусионен състав, в тяхното представление са включени наистина внушителен брой барабани от всякаква разновидност - от най-малките хира-дайко и шиме-дайко, през японската версия на добре познатите ни тъпани и военни барабани, до най-внушителният, висок над метър и половина дръм гигант, доминиращ задната част на сцената. През повечето време интензивността и мощта на ритъма е сравнима с най-лютата гръмотевична буря, на която сте попадали - особено в случаите, когато целият състав блъска синхронно, а залата вибрира в съответствие. Спектакълът се нарича “Shin-on”, тоест ”Ритъмът на сърцето”, и вероятно става въпрос за сериозно сърцебиене, защото моето, а и вашето сърце рядко препуска по подобен начин.

Както вече стана ясно, това е един наистина разнообразен спектакъл, затова в него звучат и струнни инструменти като шамисен, например, от време на време отекват цимбали и японски флейти, а музикантите надават диви викове. В края на “Shin-on” дори прозвучава истински химн, който бавно набира сила, докато ритъмът става все по-могъщ.

Изобщо - сериозна работа, едновременно дълбоко традиционна и модерна, изпипана до последния детайл, както можете да очаквате от чудесни хора като японците.

Текст: Никола Шахпазов

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.