След 30-годишно напразно очакване, на 11 юни 2008 г. България най-сетне посрещна един от най-обичаните у нас рок изпълнители - предводителя на отдавна потъналите в небитието Dire Straits, Марк Нопфлър, и собствения му бенд. Около 4000 души, изпълнили буквално до краен предел Зала 1 на НДК, станаха свидетели на семплото, стегнато и спокойно, но същевременно виртуозно и максимално професионално поднесено изпълнение на легендарният пеещ китарист от англо-унгарски произход и придружаващите го мултиинструменталисти Гай Флетчър (клавир, програминг, китара, бекинг вокали), Мат Ролингс (пиано, акордеон), Глен Уърф (контрабас и бас китара), Дани Къмингс (ударни инструменти и бекинг вокали), Джон МакКъскър (цигулка, лютня, флейта) и Ричард Бенет (китара).

Семпло, стегнато, спокойно, виртуозно - с извинение за повторението, но именно такова бе вълшебството, струящо от сцената през онези 100 минути, отделени от актуалното Kill to Get Crimson Tour 2008 на столицата ни. Е, вярно, бяха ни "спестени" 3-4 песни от стандартния за въпросното турне на Марк сетлист - песни все от соловия му период. Дали причината бе близо едночасовото закъснение, с което започна концертът, или заради меко казано явното и на моменти "леко" дразнещо желание да публиката да слуша Dire Straits, а не Mark Knopfler Band, можем само да гадаем...

В тази връзка, далеч не за първи път се случва музикант, добил известност покрай отдавна разпаднала се или вече нямаща нищо общо с него група, да посети страната ни за самостоятелен концерт и да го продаде до дупка, но така наречените му фенове да го аплодират и приветстват искрено - повтарям: искрено - само - повтарям: само - при прозвучаването на нещо от близкото и най-вече далечното минало. Последният, все още пресен пример от същата тази Зала 1 на НДК бе миналогодишното гостуване на Ричи Блекмор и Кендис Найт. И тогава, както и на 11 юни 2008 г., три-четвърти от присъстващите в залата седяха в удобните си седалки и ръкопляскаха любезно след всяка песен на Blackmore's Night, търпеливо чакайки "чичо Ричо да се събуди" и да им дрънне няколко акорда на Пърпъл, за да се сетят, че са на концерт и че са "заклети фенове"... с тъжното уточнение, че и тогава, и сега, заклетите фенове на Deep Purple (респективно Dire Straits) превъзхождаха многократно заклетите фенове на Blackmore's Night (респективно Марк Нопфлър) в числено отношение. Както се възмущаваше една дама на средна възраст непосредствено след края на концерта: "Ам' чи той не ми изсвири "Money for Nothing"! За к'во дадох толко' пари?" Ам' чи няма да ТИ я изсвири, естествено - да не е дошъл да ТИ изнася концерт на Dire Straits, по дяволите? Човекът популяризира и продава самостоятелното си творчество - и на плакатите, и на билетите си го пишеше с големи букви: MARK KNOPFLER. Не Dire Straits. Марк Нопфлър!

Добре, че в залата имаше около 5-600 души, които наистина знаеха къде са отишли и какво да очакват. Които искрено се изкефиха на ударното начало на сета с три от най-знаковите солови песни на Марк - живата, да не кажем игрива "Cannibals", дълбоката "Why Aye Man", по време на която за първи път прозвучаха така познатите, типични кахърни китарни интерлюдии на мистър Нопфлър, и "What It Is". Които бяха тотално погълнати от неземното му изпълнение от самото начало до финалния акорд на "Going Home" - водещата тема от саундтрака към филма "Local Hero", композирана в далечната 1983 г., с чиято мелодия бе закрито шоуто. Които не изригнаха само по време на петте песни на Dire Straits, огласили Зала 1 (виж сетлиста по-долу). Които също бяха чакали три десетилетия, за да чуят поне малка част от вълшебството на Стрейтс на живо, но не ръкопляскаха само от любезност след всяка една от останалите 10 композиции от соловия период на Марк... А бе, хора, човекът има цели 5 (пет!) самостоятелни албума, които, съвсем логично, би представил с преимущество пред песните на бившата си група на самостоятелното си турне, стартирало по повод появата на актуалния му самостоятелен диск!

Та това е - Марк Нопфлър и групата му изнесоха прекрасен концерт... а всичко, изписано дотук, е просто личното, субективно мнение на един от 4-те хиляди, присъствали на въпросния прекрасен концерт на Марк Нопфлър и групата му. На онези 5-600 души, споменати по-горе - благодаря за вниманието. На останалите - благодаря за търпението и любезността.

Текст: Ники Василев

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.

Сетлистът на Марк Нопфлър в София на 11 юни 2008 г.:

01. Cannibals
02. Why Aye Man
03. What It Is
04. Sailing to Philadelphia
05. True Love Will Never Fade
06. The Fish and The Bird
07. Hill Farmer's Blues
08. Romeo and Juliet
09. Sultans of Swing
10. Marbletown
11. Daddy's Gone to Knoxville
12. Telegraph Road
Бис:
13. Brothers in Arms
14. So Far Away
15. Going Home