Ден втори от фестивала в Каварна. Първото нещо, което прави впечатление, е, че тълпите около стадиона сякаш са намалели. Явно доста хора са пътували само за концерта на Manowar и различни причини са ги отзовали обратно по местопребивание. Малко тъжна картинка беше рехавата шепа хора, които чакаха един от класиците в рока около 20:00 ч. на 6 юли на стадион “Калиакра”. Притесненията ми обаче се оказаха неоснователни. От 5-600 човека за изпълнението на Sixth Sense, за Алис Купър тълпата порасна поне десетократно.

Какво може да се каже за второто главно име от афиша? Преди десетина години, водеща на предаването за рок и метъл по MTV анонсира песен на Алис Купър с думите: “Дами и господа, момчета и момичета! Алис Купър! Алис Купър! Алис Купър!” Приемете, че този цитат е и началото на моя разказ. Защото човекът, творецът, артистът и певецът Винсънт Фурние е изключително харизматична личност, която грабва вниманието и възнаграждава зрителите.

Пищно, театрално, професионално и впечатляващо е изпълнението на бащата на шок рока, човекът, който въведе конкретна маска като неделима част от артистичния имидж и неподлежащ на объркване подпис. Двете гримирани в черно очи, със спусната перпендикулярна черта през средата, сякаш прокарана от треперещ пръст на лунатик, натопен обилно в черната пудра, гледаха набъбващата публика от огромен бял транспарант, опънат над барабаните, докато руската подгряваща група забиваше сериозен и доста приятен твърд рок под последните слънчеви лъчи в Каварна. Този път тениските на гърбовете на хората носеха щампите на любими рок динозаври; състави като Queen, Pink Floyd, Yes и Ozzy Osbourne доминираха по облеклото, изпреварили хеви метъл величията. Хората водеха непринудени разговори и (не)спокойно очакваха началото на шоуто. А то започна малко след 9:30 вечерта, когато пред сцената се спусна огромен огнен флаг с името на Алис Купър, зад който видяхме силует на човек с бастун и цилиндър. И после още един силует. На човек, който прободе смъртоносно първия. Флагът се вдигна, трупът на жена се спусна в краката на Алис и спектакълът започна.

Това всъщност беше представление, постановка, със саундтрак класически американски хард рок. Всеки, който е бил на “Академик” преди осем години или е гледал на видео или на личния си компютър концерти на звездата, знае, че става въпрос за шоу. Без диалози с публиката (които биха били и неестествени в концепцията на психо-водевила), само зрелище и чудесен хард рок.

Няма да се впускам в подробности за целия декор, пищните костюми или различните статисти. Концертът беше ураган от любими парчета на различни поколения почитатели. “No More Mr. Nice Guy”, танцувалната “Under My Wheel”, мегахитът от 1971 г. “I’m Eighteen” се заредиха една след друга, разиграваните сценки пред очите ни преливаха от черен хумор и театрално-комичен хорър, клаха се бебета, убиваха се хубавици, разнасяха се бесилка и вериги, докато избухваха хит след хит.

Акцентът падна върху пика в кариерата на Алис Купър, 70-те години, но не бяха забравени и чудесни песни от следващите две декади - певецът ни върна в 80-те с безсмъртната и баладична “Poison”, която накара млади и стари, мъже и жени да пляскат с ръце и да припяват заедно един от най-паметните рефрени в хард рока. “Lost in America” и “Feed My Frankenstein” бяха глътката от 90-те, а за последните си издания Алис ни напомни главно с парчета от “Dirty Diamonds” (2005). Всичко останало беше режисираният спектакъл, който представи визуално щедър букет с едни от най-обичаните песни на шок-рок иконата. Естествено, че не минахме без “School’s Out”, чухме и пъстро медли от класически купърови парчета (“Killer”, “Welcome to My Nightmare”), некрофилското откровение “I Love the Dead”, както и зрелищни сола на барабани и перкусии. Но, разбирате, зад ударните не седи кой да е, а барабанистът на другите американски маскирани герои Kiss - Ерик Сингър. Той и момчетата на струните изнесоха силен концерт, вкараха и стабилно рамо на Алис Купър за вокалите (да не се лъжем, той никога не е бил изключителен певец) и се раздадоха докрай, като от тях струеше постоянна енергия.

Може би ви прави впечатление колко много заглавия на песни цитирах. Ами, в някои случаи те говорят повече от всичко останало. И така, след сто минути пищно шоу, страхотно настроение и любими хитове, изпратихме доволни и втората вечер на тридневния фестивал. А какво ли са ни подготвили In Flames и Slayer? Ще разберем след броени часове...

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.