Ааааааа! Нямам думи! И глас нямам! И сили нямам! Не мога да бъда обективен. И субективен не мога да бъда. Просто бях. На концерт на водещата метъл формация в Европа и на едни от лидерите в метъла в... света. Без ордьоври, без десерти - две основни и кървящи блюда!

Първо. Солено, вдъхновено и взривоопасно. In Flames. Един час с музиката на шведите, стопил се неусетно в нощта на 7 юли. Един час с енергия и взаимовръзка между фенове и група, със здрав съвременен метъл и с еуфорията от първото гостуване в България на най-популярната и обичана група в мелодичния дет. Момчетата излязоха и забиха с много хъс, показаха страхотно настроение и видимо доволство от горещия прием, с който ги дари тълпата, наброяваща около 7-8 хиляди души, което е страхотно, като се има предвид, че последният ден на Калиакра Рок Фест беше първият работен в седмицата и все пак феновете бяха там.

“The Quiet Place”, “Colony”, “The Mirror’s Truth” - In Flames нажежиха атмосферата с убийствени песни и накараха тълпата пред тях да ври и кипи. Андерс Фриден, очевидно вдъхновен, не спря да вее дългите си дредове и да пее от сърце. А усмивката не слизаше от лъчезарното лице на Бьорн Гелоте нито за миг. Поздрави двама от най-верните си фенове на първия ред и дори изпрати роуди на групата да им връчи перца директно в ръцете. Като благодарност получи тениската на едното момче, която усмихнат преметна през рамо. Повече не мога да говоря за тази група - жестоки са и обещаха, че първото им гостуване в нас няма да бъде последно. Разменяха си погледи, сочеха публиката, вдигаха рамене и се усмихваха, мерейки сцената открай докрай. “Only for the Weak” накара зрителите да подскачат, пляскат и пеят с пълно гърло, а гостите ни пожелаха приятно изкарване със Slayer с “My Sweet Shadow”. Благодаря, лека нощ и до съвсем скоро, надяваме се!

Половин час чакане, напрежението ескалира, каварненската нощ се изпълни със скандирания: Slayer! Slayer! Slayer! Изведнъж светлините угаснаха и се разнесе така познатото интро от предпоследния албум на американците. Титаните изплуваха на сцената и ни заклаха с "Disciple" от “God Hates Us All”. Ако ще и с Дунавско хоро да бяха стартирали, реакцията щеше да е същата.

Второто основно ястие беше кърваво, сурово и тъпкано с адреналин. Тълпата обезумя, втурна се напред с високо вдигнати ръце и изкрещя целия въздух, събран в дробовете на няколко хиляди души, а отгоре се заредиха класически звукови резачки, отдавна изковали лидерството и статуса на най-култовата траш банда. “Chemical Warfare”, “Dead Skin Mask”, “Die by the Sword”... Не беше подминат и последният им запис, “Christ Illusion” (2006), а когато Slayer изстреляха “War Ensemble”, настана истинска война, война пред сцената, война на нея. Крака, ръце, коси, тела, всичко се сля в една маса на тотален, канализиран хаос. Удар в главата. Какво е това? Лакът! Не е моя... Скок обратно в мошпита, щастливо жертвоприношение, ръководено от свирепата музика.

Том Арая с пресипнал глас благодари на публиката за търпението, за приема, за отдадеността. Пресипнал, но не и докато крещеше кървавите химни на групата. “Raining Blood”, сцената се окъпа в червени светлини, тълпата се люшна в поредния танц на смъртта, а охранителите поливаха с вода нажежената до червено маса зад огражденията и безспирно подаваха чаши и бутилки с вода, които спасиха не едно гърло от разкъсване на бодливата тел, в която се бяха превърнали гласните струни. Точно пред сцената една висока фигура, застанала пред колоните, безспирно въртеше врат и коси. Познат силует. Я, това е лицето на нашия фотограф Виктор! Не, емоцията не беше спестена никому...

“Angel of Death”. Край. Поклон. И палки и перца заляха феновете. Благодаря! Нямаше бис. И нямаше нужда. Омаломощени, замаяни, хората се люлееха невиждащо, насочвайки се към изхода и спасителните палатки с бира. Свърши. Калиакра Рок Фест 2008 избухна, взриви и нас по безкомпромисен начин. И въпреки че ни очакват концерти на страхотни банди до края на годината, летвата вече е вдигната адски високо.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.