Тези редове не трябваше да ги пиша аз. Само че някакви идиоти снощи объркаха селската кръчма със зала “Христо Ботев” и решиха да си изкарат изкривените в агресия комплекси върху главата на нашия приятел Никола Шахпазов. И докато сглабям този текст, той седи в “Пирогов” и чака да го закърпят. И не успя да види половината от шоуто на една от любимите си групи. Тъпо.

А концертът, синтезирано в една дума, беше жесток. Жестоки банди, жестока публика, жестоко изпитание за тялото, жестоко изпитание и за ушите. Защото звукът беше скапан. Поне откъм вокали. Тери пееше, говореше между парчетата на Alien Industry, а долу чувахме само монотонен шум от гласа му в първите няколко песни. Но чухме, когато призова публиката да отдаде почит на отишлия си неочаквано преди 10 месеца Църо. И тя го направи достойно - последен респект към един истински рокенрол барабанист. Една минута на викове, пляскане и всеки шум, който може да произведе човек. Вярвам, че и Църо беше някъде там, усмихнат и доволен...

Доволни бяхме и ние. Alien Industry бяха убийствени на живо. Новото момче на барабаните, Даниел Горанов, се справи страхотно със задачата си и вля умението си в убийствената аудио-машина на групата. Фънки. Организатор? И басист. Стегнат сет, чудесен прием, гаден звук и яка банда. Чао, до скоро, когато излезе и албумът.

Чакане. Ей, че странни решетки. Дали ще пазят групата от публиката? Или публиката от нея? Опа, на екрана се появи образ. Череп. Надпис. Revolting Cocks - “I’m Not Gay”. Подходящо интро за концерт на Ministry, нали? Тишина. И... “Let’s Go”! Тръгнахме! Всъщност, скочихме. И още по-точно - хвърлихме се. В мошпит, напред, нагоре. Копеле, това са Ministry! Гледай, че после няма. Сий ю лейт(у)ър? Не. Няма повече Ministry. Последно турне, пръв и последен концерт на сбъркания Ал Юргенсен и компания в България. Затова газ до дупка. И те, и ние. Без колоните. Докато бандата забиваше, долу ни стана ясно, че звукът няма да се оправи. Не беше най-гадният в зала “Христо Ботев”, но и далеч не беше най-хубавият. Дотук с негативите.

Ministry на живо са ебати машината! Диви, шумни, хипнотични. Настоящият състав е сработен така добре, че докато ги гледаш и слушаш, изобщо не ти минава през ум, че басистът Тони Кампос (Static-X, Asesino) и Арън Роси никога не са записвали с групата, но пък барабанистът е замесен в други проекти на Ал и китариста Томи Виктър. В кои - оставям сами да откриете.

От сцената ни зашлеви двучасов трактат по тежък индустриален метъл, подходящ повече за някой цех на Кремиковци, отколкото за ламаринения парник “Христо Ботев”. За да изкараш читав звук в тая барака, трябва да си Худини на пулта, но долу, в мелето, това не беше от такова значение. Хората буквално се смазаха от кеф. Култовият статус на групата, съчетан с убийственото представяне на музикантите, вкараха як шут в адреналиновия синтез на тълпата. Почти час и половина с парчета от последните три албума и първо сбогуване. Кратко скандиране и нов поздрав със “So What”. После два изстрела от така любимия “Psalm 69”. Още една доза? Не, тази ни е последна. И чао с мелачката “Thieves”. А какво ще кажете за втори бис? Такава чудесна публика заслужава един чудесен свят. Безсмъртният хит на Луис Армстронг изтрещя за сбогом и Ministry си взеха довиждане. За последно. Един страхотен концерт за край на Арена Музика 2008. За Ministry. За феновете. И за Църо.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Алексанров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.