Ебати концерта, а? И нека започнем с това, което вълнува мнозинството - Metallica. Как бяха ли? Жестоки! Усмихнати, доволни, големи и сърцати. Какво свириха ли? Класики, копеле. Парчета, на които си се насирал да куфееш като ученик. Парчета, които и на 30 или 40 пак те карат да крещиш и да клатиш глава. Като започнем с "Creeping Death" и завършим със "Seek and Destroy". А по средата всичко останало, което ти трябва, за да възкликнеш после "Ебати концерта". Плюс няколко много приятни изненади. "Fuel"? Изненада. И си остана единственото парче след "Черния". "Stone Cold Crazy"? Огромна изненада. И след шока - скок. Queen а ла Хетфийлд и компания. И страхотен прием от чудесна публика. Над 45 хиляди души аплодираха бандите. Кой каза 50? И да, знам, че трютата, които високомерно не отидоха на "тая пошла банда" всъщност ги е яд, че не си дадоха ината. Ами, има за какво. Тоест, насерете се, изпуснахте невероятно събитие.

И малко по-рано. В 18.30, съвсем неочквано се отвориха дверите на 70-те години. И нахлуха "зимни вълци" и "железни лебеди". В момента, в който погледнеш към сцената и видиш двата чифта оранжеви усилватели "Orange" става ясно, че ще има фъз и груув. И четиримата млади тексасци от The Sword изляха оловните си химни за кървави битки във времена на езичници. Тежки, надъхани, понесли на гръб наследството на ранните Black Sabbath, но изсвирени в годините, когато съществува и такова животно като "стоунър метъл"; китарите ръмжат ниско и гърлено, а вокалите стрелят напушените си куплети. И въпреки, че сигурно над 90% от зрителите нямаха представа какво виждат и чуват, момчетата забиха енергично, благодариха и ни заклаха на изпроводяк с химна за нордическата езическа богиня Фрея. Жестока банда, с много хляб и два албума зад гърба си. Искрено се надявам участията им с Metallica да им натруат стабилни дивиденти.

И докато размишлявам така, сцената се опразни, пренареди и в дъното се подаде голата глава на Кърк Уиндстийн. Ето ги, петимата НОЛА лидери стъпиха на неизменните си килими и поздравиха... листа. Smoke! Stoned! И поздравът се върна. До мен долетя полуизсмукан джойнт, а пушекът се разля в тълпата. Повече адекватни викове, първото за вечерта пого, а Анселмо пя откровенията си в "Lifer". Down наживо! Еби му майката! Тлъстите рифове, честните и силни лирики, дълбокият глас на Фил, ритъма на Луизиана от Джими и Рекс... на няколко метра от нас. Гигантско! А след обещанието да дойдат на собствен гиг, ни запратиха директно във влажната блусарска жега на юга със “Stone The Crow”. Оловното небе пусна сълзи за Дайм, довлякло облаците от някой изостанал орлеански ураган, а на сцената вихрушката бавно и тежко ни погреба в пушек.

А когато Metallica се извисиха точно в 21.00 пред нас, всякакви предварителни съмнения бяха забучени директно с metal up the ass. Джеймс пя страхотно. И свири страхотно. И си игра с публика, пръсти и перце. Кърк се усмихваше, Ларс се потеше, а Трухильо правеше маймунджилъци, докато ковеше тежките основи на “Master Of Puppets”, “And Justice For All” или “Leper Messiah”. Без много реплики, изстрел след изстрел, от колоните и грифовете, право в сърцата на хилядите. Страхотните пироефекти предизвестиха “One”, Джеймс и публиката си разделиха “Nothing Else Matters”, по време на която стадиона изведнъж се обля в светлина... от запалки и дигитални източници, докато всички тези гърла пяха в многохиляден хор, прегърнати, щастливи, отдадени. А музикантите с видимо удоволствие закачиха трибагреника на барабаните.

Не, нямаше позиране, изкуствени реплики и липса на присъствие. Metallica застанаха пред нас, забиха мъжки и изнесоха двучасово шоу, подобаващо на титани като тях. Два часа, два малки и един огромен екрани, три страхотни банди, убийствено шоу и четирима души, които 25 години на сцената ги направиха силни и това, което са днес. Легенда. Та, какво за концерта?

Текст-Ивайло Александров

Снимка Down- Асен Тонев

Снимка Metallica- Ясен Немски

Можете да разгледате пълната галерия със снимки от концерта тук