Най-после в България се появи първият истински музикален фестивал - обявен само месец и половина преди началото му, Spirit of Burgas 2008 обещаваше над 100 групи на 6 сцени в рамките на 3 дни, но съдържаше и много въпросителни.

В горещия и влажен петъчен следобед на 15 август уличките към централния бургаски плаж се изпълваха с автомобили и хора, но все още нищо не подсказваше какво да очакваме. Оказа се, че въпреки името си, мястото не е особено популярно сред бургазлии (само засега). Но ето, че изненадата се оказа изключително приятна - в един парк, превърнат само за месец от запустяло място в перфектна арена на предстоящите събития, цареше спокойствие и красота.

Особено важна за нас беше рок-сцената на Jack Daniel's - не само защото е организирана от Тангра Мега Рок, а основно заради 24-те групи, които щяха да се изявят на нея в рамките на фестивала. Сцената на M-tel Music Space също обещаваше да бъде интересна - основно млади български групи от различни стилове, много от които също присъстват в програмите на радиото. Денс-сцената на Tuborg се организираше съответно от HMSU, Metropolis и Ministry of Sound в отделните дни. Латино сцената предвиждаше много танци, но също така и свирене на живо. Най-малка беше сцената на Jacobs 3 in 1, раздвижвана от Алекс Мечев и Велизар. Естествено, остава да споменем и главната сцена - най-голямата по размери и място за публиката, където в петъчната вечер очаквахме The Sisters of Mercy.

Рок-сцената на Jack Daniel's представляваше огромен камион, паркиран до централната алея. Именно там Odd Crew дадоха старт на фестивала малко след 19:00 ч.

Бившите "каскадьори" - децата-чудо, които имат зад гърба си 10-годишен опит, показват за първи път на живо новото си лице: 30 минути много стегнат южняшки рок в традициите на Down и Black Label Society, вписващ се перфектно в атмосферата на Jack Daniel's. Odd Crew демонстрират потенциал на хедлайнер, но за съжаление теглят лошия късмет да свирят пред рехава публика поради ранния час. Фестивалът едва прохожда!

Малко преди 20:00 ч. на сцената вече са Gabana - откритието на Тангра Мега Рок за 2006 г. Пловдивчаните затвърждават всички с пленително сценично присъствие - дотолкова, че две финландски момичета изразяват копнеж да си купят веднага техен диск. В края групата изненадва публиката и с нестандартно акапелно изпълнение на хита си "Пълен кретен".

По това време публиката пред рок-сцената на Jack Daniel's вече е набъбнала дотам, че надминава като присъствие всички останали сцени. С наближаването на 21:00 ч. под прожекторите излизат Sunrise - с две беквокалистки, предвождани от Георги Мархолев. За разлика от предишните групи, буразлиите включват значителна серия кавъри (Deep Purple, Free и т.н.), които придърпват към сцената дори и хора с вид на случайни минувачи.

Следващата банда на Jack Daniel's Rock Stage има нелеката задача да продължи купона, но за Daily Noise Club това изглежда е детска игра. Те са единствените по рода си в България, свирещи леко метализирания рокенрол в духа на Backyard Babies, The Hellacopters, Gluecifer и т.н. Освен това, Петко и компания добре знаят, че не са единствените, които се палят точно от такъв рок и като приветствие към всички съмишленици завършват изключително уместно с "Lil' Devil" на The Cult.

По същото време на главната сцена Gravity Co. представят доказателства, че не са случайно явление. Отличен звук и добро представяне на новия им певец Николай Бакалов.

Връщаме се пред камиона. Ако някога има концерт на Slipknot в България, той задължително трябва да бъде открит от As Soon As Possible. Добри са. Много! Осъзнавайки това, тълпи от фенове с лека печал се разделят с тях и дори без да им помахат се стрелват към главната сцена, където се радват на уникалната възможност да гледат на живо The Sisters of Mercy.

Те излизат точно в 23:00 ч. Това не е турне, а само 3 фестивални участия на легендарната запазена марка на култовия Ендрю Елдрич. Което прави присъствието им в Бургас още по-ценно и обяснява масираното присъствие на западноевропейски физиономии, които разхождат оригинални фланелки из цялата фестивалната зона. На сцената, обвит в мъгли и пушеци, някъде там отзад се крие персонажът на Д-р Аваланш (Саймън). Ендрю, разбира се, е в средата, а от двете му страни струните умело и с хъс опъват младите Бен и Крис. Половин час преди това двамата отговарят с ентусиазъм на въпросите на нашия екип, като на ловкото
"А вие на колко бяхте, когато излезе последният студиен Sisters of Mercy - "Vision Thing"???", Бен отронва, че е бил на 11, а другият гордо се включва в наддаването: "Ооо, аз обаче бях на 12!"

Шоуто оставя публиката със смесени чувства: "Абе нещо май не е както трябва? Трябва да мине половината парче, за да разбера кое е???" което обаче веднага получава в отпор: "Ти луд ли си бе??? Трай и гледай... НИЕ СМЕ на Sisters of Mercy бе, КОПЕЛЕ! Аргххххххххх!!!" Може би за по-директно възприятие на тази естетика, концерт в зала е по-удобен, но пък тогава бихме пропуснали луната, която в този момент е плашещо пълна - истинска магия!

Концертът свършва! Малко след това, самовглъбен и концентриран, Ендрю Елдрич релаксира на денс арената, облечен с фланелка на Spirit of Burgas. Гледа луната и любезно споделя, че това е най-красивото място за провеждане на фестивал! Ех, да беше жена. Висок е едва метър и шейсет, но нали величието не се измерва така?

По това време на Jack сцената, Fault объркват нашата стенограма на събитията. Просто тази група предизвиква различното преживяване. Бавно, тежко и много студено. За подсилване на ефекта, вокалистът със спокоен, но неумолим глас съветва осветителя да не осветява и да загаси, като остави само луната. После гласът му пак се връща към вокали, които действат, като големия завъртян кръг... и бавно осъзнаваш, че в него е нарисувана спирала. Да, аз съм хипнотизиран, ти си хипнотизиран, той е хипнотизиран, ние сме хипнотизирани... БИНГО!

Липсата на всякакъв финес е основното достойнство на Alien Industry, но в никакъв случай не и единственото. В момента групата на Здравко "ZZ" Минев e в един изключително добре балансиран състав, който за втори път в рамките на само 5 седмици (първо преди Ministry в София през юли) успява да разтърси морално и физически метъл феновете. А те се стичат със стотици пред камиона, като идват от главната сцена, за да продължат и вероятно задълбочат емоцията от Sisters of Mercy. И успяват. Изобщо, първият фестивален ден е сериозен успех, с над 6000 посетители. Освен това, нощта далеч не е свършила.

Panican Whyasker се превръщат в конкуренция на Alien Industry, като изскачат на сцената на Music Space и се задържат там между 1:00 и 2:00 ч. Забиват основно парчета на английски, но завършват с "Show Business". Поредното отлично представяне на Нуфри и компания, а публиката е щастлива.

Fyeld се възползват от възможността да закрият първата вечер на рок-сцената на Jack Daniel's, за да посвирят новия си албум, с който се завърнаха след известно отсъствие. Започват преди 2:00 часа и ни подлагат на своето специфично метъл/хип-хоп/електро звучене. Има и весело заиграване с Manowar! Забавно е. После всичко свършва и от колоните пускат "Always Look on the Bright Side of Life". Нямаме сили да обикаляме денс сцените, затова се отправяме към хотела с леко нетърпение да започне програмата на втория ден. Говорим си и затова, че единственото нещо, което липсва на този (оказал се фантастичен) фестивал, е един къмпинг във фестивалната зона. Само след няколко часа, организаторите ни разказват, че и те усилено мислят за това, като вече дори имали няколко варианта за догодина.

Междувременно, не спираме да си свирукаме с тембъра на Ерик Айдъл: Life's a piece of shit.
When you look at it... Life's a laugh and death's a joke, it's true. You'll see it's all a show... Keep 'em laughing as you go
Just remember that the last laugh is on you... And always look on the bright side of life... Always look on the right side of life...

Текст: Васил Върбанов и Данаил Цонков

Снимки: Данаил Цонков

Spirit of Burgas 2008 - ден 2

Spirit of Burgas 2008 - ден 3