Даа, на 27 юли стадион “Академик” беше арена на любовното музикално послание на един от най-успешните и харизматични съвременни изпълнители. И над 15 хиляди посетители бяха пометени от повече от два часа взрив от емоции; един прекрасен подарък в прохладната лятна нощ, който ни остави възторжени, усмихнати и щастливи след досега с любовната революция на Лени. Изключително шоу, страхотно озвучаване, чудесна организация от страна на “Жокер Медия”, и невероятният Лени Кравиц. И то само ден след Metallica.

Стадионът постепенно се пълнеше от хора с пъстри дрехи, в хубаво настроение, понесли по бира-две от множеството сергии. Групички седяха по тревата на терена, заемаха местата по седалките или се трупаха към огражденията пред сцената, а времето милваше с приятна прохлада и предвещаваше прекрасна вечер. А темпото на вечерта стартираха Остава, които точно в осем излязоха с един от последните си хитове “Sex in the Morning” и в следващите трийсет минути запознаха публиката с някои от новите си парчета, преди да почерпят с парченце “Шоколад” и да освободят сцената за Лени.

А когато той изскочи под звуците на откриващото “Bring it On”, стадионът вече беше пълен и го посрещна звукова вълна от овации и безкрайна гора от вдигнати ръце. И оттук насетне последва над двучасово пътуване в така специфичният фънки соул рок на мургавия певец, съчетало в себе си експлозията на 70-те години, аудио-визуалният преход на 80-те и толкова много автентичност. И от 2008-а, силен скок със 17 години назад и “Always On the Run”. Публиката разтърси терена с подскоци, Лени излъчваше музиката с всяко движение на тялото си, отдавна заразил музикантите от чудесната си банда с харизмата си.

Сцената се тресеше, потънала в цветното пиршество на прожекторите, колоните лееха чудесен поп рок, сякаш писан специално за големи открити пространства, музикантите вилнееха, а публиката безспирно аплодираше хит след хит и се раздаваше докрай. Както и Лени. Песните неведнъж преливаха в хипнотични джем сешъни, разтеглени като фон за настроение, дълги пляскания в такт и несекващите признания на певеца-мултиниструменталист и композитор към хората пред него. Саксофонът разказваше топли приказки за чикагски джаз-клубове, басът и непогрешимият звук на Гибсън-а прехвърляха музиката от фънка към наелектризиран хард-рок, а Лени пееше, скачаше и свиреше неуморно. Неведнъж огласи радостта си от страхотната публика, слезе до огражденията и се ръкува с абсолютно всеки на първите редове и извика усмивки и искрени аплодисменти.

Сетлистът беше чудесно подбран пъстър букет от творчеството му, но обогатен с честите удължения на парчетата и подсилен от присъствието на музикантите на сцената. “Dancin’ Till Down” преля в химновия припев на “Another Brick in the Wall” на титаните Pink Floyd, за да се прехвърли в небосклоните на поп-музиката от 80-те с “Billie Jean на Майкъл Джексън. Вечният хит на канадците The Guess Who “American Woman” изригна във “Fly Away”, която публиката изпя с пълно гърло, надвиквайки мощната техника, а “Let Love Rule” беше дълго, дълго любовно послание, докато Лени Кравиц се катереше по решетката, за да бъде възможно най-близо на феновете си. Фенове, които не го пуснаха да се прибере и нестихващите им аплодисменти бяха възнаградени. Той се върна на сцената, призна, че този концерт и хората пред него ще останат задълго в сърцето му и светът избухна с безумния риф на “Are You Gonna Go My Way”. Поредният творчески поклон към големите на рок революцията от 60-те и 70-те години, докато лиричните песни на Лени Кравиц напомнят на The Beatles, то тази аудиоексплозия е заредена с взривовите компоненти на Джими Хендрикс. И 15 хиляди я пяха, скачаха, ръкопляскаха и танцуваха, готови нощта да продължи вечно. И като всяка революция, тази също избухна безвъзвратно, но остави пламъка си да тлее в сърцата на участващите в нея.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Алексанров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.