Може и да се забавиха доста, но пък Benediction, Holy Moses и Nominon наистина ни смазаха във вечерта на 17 октомври 2008 г. След като горя край Лайпциг, бусът на метъл зверовете направи този номер на два пъти и в България по пътя от Русе за София. Затова и първоначално обявеният час за начало (8) се превърна просто в добро пожелание. Пичовете се появиха чак към 9 часа и под бурните овации на публиката се забързаха към клуба. За около час бяха сглобени барабани, наредени усилвателите, мониторите и бе направен саундчек, което си е подвиг, както и да го погледнеш. И тоя час (който вече стана втори след първоначално обявеното време) дойде малко в повече на насъбралите се хора, които почнаха да напират навътре, погнати от студа и от нетърпение... А охраната не пуска...

Някъде към 10 обаче започнаха да пропускат хора, а едновременно с това на сцената се появиха и шведите Nominon. По време на сета им публиката още се точеше и бая хора ги изпуснаха. Което е леко тъпо, защото пичовете свиреха доста стабилно. Олд-скуул дет метъл без компромиси. Яко мощни рифове, бързи части, дране, куфеене. Жалко, че доста хора ги пропуснаха, въпреки че далеч не бяха гвоздея на програмата.

Последваха немските траш ветерани Holy Moses, водени от Сабина Класен. Тя, подобно на Роджър Майрът от Agnostic Front преди половин година, бе облякла фланелка, гласяща “I Love BG”. И така, в дух на любов и уважение, се заизсипваха тежкотоварни траш тътени. Сабина през цялото време обикаля сцената (а тя в „Блу бокс” е доста просторна) и куфя като ненормална. И въпреки топлия прием на публиката, която се помля доволно, Holy Moses пак свириха доста кратко.

Кратко, защото и те бяха предястие към тоталното помилане. Benediction, колкото и клиширано да звучи, НАПРАВО СМАЗАХА! Със звук. Със сценично поведение. С отношение. Почна се с интрото от последния им албум, последвано от “The Grey Man” и песни от почти целия каталог на бандата като "Agonised”, “The Dreams You Dread”, “They Must Die Screaming”, “I Bow to None” и така нататък. Пред сцената се заформи стабилно меле, което не спря  до края на лайфа.

Освен якия мош, феновете се опитваха и да скачат от сцената, което пък се видя голям проблем за гардовете от клуба. Наложи се самите Benediction да им обясняват, че нямат нищо против хората да правят това. Пичовете не спряха дотук, ами и напомниха преди да я забият, че клипът на “Killing Music” е сниман именно в България и че снимката, намираща се под диска в изданието на актуалния им албум, също не е от другаде. Също така изпълниха и цели 4 песни в повече от стандартния си сет от благодарност към българските си фенове. Бисове нямаше, защото, както обясни Дейв Хънт, Benediction не искат да се ебават с феновете и да излизат за още, уж заради овациите. Просто нормални хора, които общуват нормално. И затова имат безкрайното ни уважение!

Текст: Стефан Топузов

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.