На 30 октомври 2008 г. една зала в София се превърна в храм за малобройните представители на психеделичната култура в тая част на света. Факт е, че когато става дума за електронна музика, по клубовете и залите ни можем да чуем и видим какви ли не модерни, “световноизвестни” диджеи и изобщо музиканти. Трансът и другите от семейството му обаче като че ли ангажират съзнанието на съвсем друго ниво, със или без употребата на специализираните вещества.

Juno Reactor са нещо много по-специално. Освен всичко останало, те са и преди всичко зрелищни, представящи на сцена едно сериозно, концептуално, ангажирано шоу. Много бързо всичко заприличва на древен африкански ритуал, включващ автентични танци, инструменти и маски, изпъкващи пред всички останали вплетени фолклорни мотиви, с които си служат, включително български.

След стабилна, няколкочасова подгрявка от диджеи, около полунощ залата прибра чедата си, за да освободи съзнанията им в рамките на час и половина. Шарената публика танцуваше под опияняващия тътен на южноафриканската част от групата, докато божественият женски глас, познат ни от записите, помагаше за по-скорошното достигане на колективно съзнатото. Допълнително добро впечатление направи автентичната хореография, включваща дори някои акробатични номера. Динамиката беше на няколко пъти "нарушена" от по-спокойни, лежерно танцувални композиции, например завладяващата “Tokyo Dub” от актуалното издание на Juno Reactor, “Gods & Monsters”.

За да гарантират пълен катарзис на присъстващите, Бен Уоткинс и компания бяха поканили познатата на всички ни Нина Николина за изпълнението на хита “God Is God”. Стефка Съботинова едва ли предполага до какви мистични изживявания може да доведе “Притури се планината”, потопена в сай-транс мъглявина. Не може да не отбележим и стабилното китарно украсяване, което на моменти правеше цялостното звучене много по-твърдо, отколкото мнозина са очаквали.
 
Атмосферата в зала “Универсиада” бе много подобна на тази от култовата сцена с партито в пещерата от още по-култовия филм на братята Уашовски – “Матрицата”. Древните, но в никакъв случай примитивни ритуални, племенни мотиви, умело примесени с модерното звучене на съвременните инструменти, плюс електронната подложка направиха от шоуто празник за сетивата.

Изпълнението, преминало на един дъх, завърши както и започна - с изпъкващото участие на африканските перкусионисти. Музиката, изцяло транс и гоа, продължи да звучи до 4 сутринта, когато тези, останали до края, отправиха финални благодарности към последния човек зад пулта под формата на аплодисменти. Определено една рядко добра, космическа нощ в София.

Текст: Мартин Петров