Аз съм метълче, обичам наш'те планини зелени. И затова ми бе странно да съм на концерт, преди който нямаше потни индивиди, крещящи: "Йебанйеееее!!!", а после да се помелят на "War Ensamble". Затова и сега ще пиша от позицията на пълен лаик за Stereo MCs. Някой би казал, че за всичко си пиша от тая позиция...

Но достатъчно за мен. Концертът си започна точно на време. Към 8 излязоха Leеpra DeLuxe и забиха пред понапълнилата се вече зала (пускаха от по-рано). Пичовете вдигнаха настроението с разнообразната си музика. Почнаха леееко и лежерно, а 2 песни по-нататък вече дънеха раздвижен хип-хоп, подплътен с яки китари (някой да не каза "нео-метъл"?). Чааак после излезе вездесъщият Насо Русков и пое фронтменските функции, както само той си може. Като цяло седяха доста адекватно преди Stereo MCs и наистина ни подгряха (за разлика от миналия път, когато ги гледах - преди Ер Малък).

След кратка пауза, която далеч не стигна за дореждане до някоя заветна биричка, към 9 на сцената се качиха и самите британци. Почнаха с "The Here & Now" от последния си албум. Двете бек вокалистки показаха супер яко сценично поведение - постоянно изпълняваха някакви супер синхронизирани движения, маршируваха, въртяха се и после пак успяваха да застанат пред микрофоните и да си изпеят частта, когато й е времето. Зад сцената пък имаше огромен екран, на който вървяха всякакви странни кадри, допълващи музиката с визия. А най-отпред дивееше още по-вездесъщият Роб Би, пружинирайки в ритъм с музиката.

Единството от визия и музика определено грабна 2-3-хилядната публика, която не спря да подскача и танцува през целия концерт. Картофовидната архитектура на зала "Фестивална" естествено вкара яка звукова балтия на желаещите да чуват по-добре какво се случва, ама с това сме посвикнали. Stereo MCs обаче успяха да накарат хората да се изкефят истински на сетлиста им, доминиран от песни от последния албум - "Get on It", "Black Gold", "Revolution", "Gringo (Ragged & Ruthless)"... и май почти не остана песен от него, която да не ни изсвирят.

Старите хитове също не бяха подминати и чухме "Connected", "Running", "Deep Down & Dirty"(която впрочем бе най-заклана от звука) и естествено "Step It Up", която всички още си припяваха бая след концерта: "Йееее, йеее, йеааа..." Имаше и нещо като бисове - планирани, естествено. Дори светлините не угаснаха. Но пък Роб Би си го каза - това е само началото, партито продължава след това в "Escape". И въпреки че така леко неглижира 2500 от 3000-те души в залата, дошли само за концерта, не мисля, че това трогна някого особено. Шоуто беше достатъчно яко и не остави никого седнал, намръщен и безразличен. Дори и да му се слушаха Slayer.

Текст: Стефан Топузов