“Давай! Давай!” И дадохме пълна газ на розовия кадилак с Кольо Гилъна зад волана, за да гоним шеметния дух на суинга. Ей, какъв купон! Адски много настроение, страшно много публика и жестоки банди превърнаха вечерта на 13 декември в шарен взрив от танци и музика. За пръв път в България дойде точно такава банда. И то не коя да е, а едни от главните купонопроизводители на днешната суинг сцена - Cherry Poppin’ Daddies. И това чудо на чудесата събуди две други чудесии, КГБ и Шкода, на живо през 2008. Я пак? Точно така – swing it, baby!

Кадилакът вози меко и лети по магистралата от София към Чикаго, докато КГБ поднасяха първата ударна доза танцувални ритми. “Тази вечер свирим заедно за пръв път от шест години. Тенк ю! Днес се бях приготвил да ви говоря само на "английски" ама не ми се получава” Да, Кольо беше в страхотно настроение, разсмиваше и веселеше, като с бенда му не подгряха, а подпалиха публиката, преди от кадилака да се прехвърлим в шарената Шкода.

Момчетата направиха един от най-чаканите родни реюниъни и народът в претъпкания "Блу Бокс" пощуря. А ако не сте ги гледали, да знаете, че много сте изпуснали. Трудно може да се предаде френетичното сценично поведение на Цецо Сърмата с думи. Представете си... представете си... а бе, представете си избухнала сърма. Само че в човешки облик, абсолютна липса на контрол над телесата, дълбоко и сърцато пеене на границата между блуса, суинга и рокендрола и много, много, много отдаденост. Както той сам сподели: “Пу, д'еба, като се отдаваш и се пОтиш. Като много се отдаваш, много се пОтиш. А като се отдаваш на "Юруш на маслините..."”. Е реколтата маслини, дето вози любимата ни шкода, е от най-изтрещелия сорт. А на сцената – лудница. Пред нея – експлозия. Извод? По-удачен подбор на българските банди нямаше начин да има. КГБ показаха класа, ретро купон и смъкнаха шлиферите за тарикатски духовен ексхибиционизъм на фона на яката брас секция, а Шкодилакът пренесе звучен музикален шамар от няколко измерения и два-три промила по-натам от обозримите предели, за да подпали задници, цигари и масури.

Мина десет и половина. Изведнъж на сцената се върна неуморимият Цецо и с огромен кеф представи Мери Попинз Джедиз... не, бе, не джедаите, Cherry Poppin’ Daddies! И оттам насетне е мазало.

Стийв Пери изведе бенда, вечерта от нажежена избухна в пламъци, а публиката изригна и не остана място в отеснелия клуб, където да не се размахваха ръце и крака и да не приклякаха и подскачаха щастливи хора. Суинг, лек дъх на рокабили и кратки лирични преходи за дамите разтресоха телата на над 500 души, ловко поднесени от наконтените американци на сцената. А сцената... добре, че "Блу Бокс" дава простор на групите, защото постоянно ухиленият Пери за миг не секна буйните си танци и изливаше вълни от настроение към тълпата пред себе си. Пъстро облечени хора подхвърляха шапки, въртяха се и танцуваха бясно, като в един момент софийският клуб заприлича на бална зала от първата половина на 20 век някъде по западното американско крайбрежие. Елегантните костюми на сцената пък се разцепваха по шевовете от безспирната енергия, която струеше от осмината гости. Тромпети и саксофони издухваха с бясна скорост ритъма на баса и барабаните, а китарата и клавирът гонеха дивите мелодии, докато Стийв пееше песни за уиски, любов, секс и танци.

Змията дойде, поднесе чаша “Whiskey Jack” и настана бунтът на костюмираните. В публиката - бомбета и тиранти, на сцената - “zoot suits”, Стийв пее и вилнее, останалите Daddies хвърляха шеметният саундтрак със стабилна духова секция, а откаченият Дъстин Ланкър кривеше физиономия и чупеше стойки, докато издевателстваше над клавишите. Шарена група, шарена публика, откачена девойка пред десните колони, пого, постоянно преминаващо в подскоци и танци, за да се върне обратно към приятелското поблъскване, стейдж сърфинг и стотици потни тела се сливаха в аудиовизуално суинг пътешествие чак до полунощ. И когато хората се заизмъкваха мокри, доволни и пияни от музиката и различните субстанции, се оказа, че не само те са разбити от дивия купон. "Блу Бокс" издържа различни метъл трясъци в последно време, но горещата атмосфера на клубната американска музика му стопи лагерите. Да, концертът свърши, а една дъска от ламперията на тавана кротко се поклащаше, попила ритъма на суинга.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.