След The Sisters of Mercy през лятото в Бургас, в самия край на годината дойде време да чуем още една от големите готик рок/дарк уейв банди на живо у нас. Clan of Xymox може и да имат малко почитатели тук, но около 250 души в Party Center "4 км" направиха изпълнението им незабравимо дори за самите холандци. А Ревю отново припомниха как и къде видяхме и чухме за пръв път уейва в България.

Уютът на залата подслони от хапещия студ навън първите посетители на концерта и към 21:00 ч. Васо Гюров посрещна публиката с: “Добър вечер, скъпи гости!” Ревю поднесоха чаша черно кафе на премръзналата аудитория и внесоха топлината на отлежалата си 20 години музика. На Милена й се наложи да замине, затова, както сме свикнали напоследък, вокалите бяха поети от Криси Серафимова, която чудесно влиза в ролята на фронтдама на българските уейв легенди. Ревю ни потопиха в доминираните от бас китарата на Васил хитове от 80-те и 90-те години, а публиката възторжено припяваше с тях; хора, видимо живели в духа на онова време, с възторг аплодираха любимците си и изпращаха една след друга любимите песни на квартета. Условен квартет, тъй като младият китарист ту напускаше сцената, ту се връщаше на нея. “1968”, “Чичо”, “Закуска”, “Директор на водопад”... Благодаря за всички цветя! И групата се оттегли, за да остави вечерта в ръцете на мрачните магьосници Clan of Xymox.

Като изключим едночасовото закъснение и на двете групи, DerCircle се бяха справили похвално с организирането на концерта. Адекватна охрана, отлично озвучаване, работещи гардероби, приятна атмосфера със запалените на масите свещи. Силен старт. А и самата публика допринесе много за мекото протичане на мероприятието. Фенове, които очевидно познават творчеството на групите, отдадени, щастливи, танцуващи – те просто нямаше как да не заразят музикантите пред себе си с добро настроение. И така, когато към 11 гостите от Холандия излязоха под гъста мъгла сценични пушеци, освен гримираните им лица, видяхме и широки и искрени усмивки.

Синтезаторният и синтетичен студ в музиката на Clan of Xymox се стопи в топлото отношение на групата и на феновете й, докато тя представи за пръв път пред българска публика песни от 25-годишната си кариера. Рони Мурингс няколко пъти прочете “Благодаря!” от листче в джоба си, докато двете дами и Марио поднасяха синт-поп даровете си за пълното удоволствие на хората в залата. Лек технически проблем, причинен от “големите ми крака”, извика усмивката на Рони, но човек от техническия екип бързо залепи кабела на сцената и Xymox започнаха за втори път “Louise”. След нея чухме и все още неиздадената “Emily”. Топли послания в хладния уейв саунд на четиримата. И някак неусетно се изниза един час и групата се скри с “There’s No Tomorrow”...

Оказа се, че утро все пак има. Минута по-късно Clan of Xymox отново бяха пред нас и усмихнати продължиха електронното готик пътешествие с “A Day”. И пак сбогуване. И отново бис. “Stranger”. И трети бис. Хората танцуваха, пляскаха с ръце и пееха, а музикантите отново и отново ги потапяха в синята топлина на програминга, синтетичния бийт и изкривените струнни инструменти. Малко публика, но на място. Всеки от посетилите концерта знаеше защо е там. И недоволни нямаше. Половин час след полунощ интимната среща с дарк уейв титаните приключи и се потопихме в нощния студ, докато дъждът постепенно премина в сняг...

Текст: Ивайло Александров