SOULFLY, Hornsman Coyote, Incite, Senser, Subscribe, Artery
15.03.2009, София, зала 'Универсиада'

текст: Стефан Йорданов, снимки: begemot.

За никого не е тайна, че Soulfly вече доста години инвестират сърце и душа в българската си публика, затова не е чудно как четвъртото им гостуване разпродаде 'Универсиада' на 2000 души.

Когато отиваш на концерт на най-често идващата в страната ти метъл банда, усещането не може да се опише лесно, защото със сигурност липсва тръпката на първия път, но пък тя е изместена от друго, даже още по-радващо и може би с една идея по-европейско усещане - тръпката от нова среща със стар приятел.

На 15 март 2009, Макс Кавалера и Soulfly отново ни припомниха правилата на играта. Този път обаче с помощта на още 4 съюзници, които превърнаха вечерта в истински празник.

Слабата ми лична организация се оказва фатална за бързото ми придвижване до 'Универсиада' и когато най-после влизам в залата, Artery точно са привършили сета си. Аз не смея да твърдя, че съм добър в разгадаването на емоции, но по лицата на хората отпред /даже и в предните редици все още е рехаво/ се вижда, че са доволни от чутото и видяното. Докато народът се влива и излива от фоайето с характерната фестивална логика на място, където свирят повече от 2 групи, вътре унгарците Subscribe поднасят на плещите си тежката задача да напълнят непознатото си за българската аудитория име със смисъл. Още от самото начало на сета им става ясно, че момчетата не са случайно попаднали на тази сцена - двамата вокалисти се справят брилянтно с чистите двугласия, а музиката непрекъснато търпи стилови метаморфози. За себе си знам, че Subscribe, с вариацията по 'Sex Machine' и някои упорити прилики със стила на Incubus от началото на десетилетието, няма никога да ми станат особено любими, но българската аудитория /или по-скоро част от нея/ не показва с нищо, че се дразни и ако не се хвърля в диви танци, то демонстрира благородно гостоприемство.

Senser са странните птици на този фестивал. Първо, доста от нас ги бяха забравили и второ, смятахме, че даже не съществуват. Ако съдя по сценичното им присъствие, това не е група, която концертира усилено- няма я нито рутината, нито спойката. Като добавим факта, че там, където стоя аз, се чуват единствено речитативи, глухи барабани и някакво странно жужене като музикален фон, общо-взето песните на Senser звучат като една-единствена, но в много вариации. Някъде в средата на тълпата пред сцената агитка от 20-на души се смилат да правят мош питове.

Постепенно инфекцията достига и до други краища в залата и към края на сета, когато Senser /неизбежно/ удрят хитовете 'The Age Of Panic' и 'State Of Mind', хората съвсем искрено им се радват.

Роднинската връзка Кавалера е причината Incite да бъдат на турне със Soulfly и това е ясно на всички, които имат това-онова в главите си. Този сценарий сме го виждали и явно ще подължаваме да го гледаме. Не че Incite са лоша група - нищо подобно, просто са на ръба на посредственото. Иначе българската агитка очевидно я влече към брутален звук, защото в края на отреденото им сценично време, Incite, поне според мен намират много нови приятели, които изпращат бандата с подобаващ за всяка една добра банда шум.

Малко след 22.30 започва внушителното интро на Soulfly, подкрепяно от организираните скандирания 'Blood, Fire, War, Hate'. От комбинацията лесно могат да ти се изправят космите по врата. Само секунди по-късно, но след всички останали, разбира се, се появява и самият Макс с маска тип командос /или терорист, както ви харесва/ и още със заставането си зад микрофона, на който този път няма окичен противогаз, донася онази мрачна, апокалиптична, анархистична аура, която Sepultura притежаваха навремето. Днес тя без съмнение е в Soulfly и CC, което значи, че очевидно тече в кръвта на Кавалера. Но миналото е минало, а тази вечер, четвъртият кръстоносен поход на Soulfly по българските земи очевидно цели да изравни със земята човешкия ресурс в зала 'Универсиада'.

Без много празни приказки бандата на Макс изпрактикува на сцената един добре отработен сет от абсолютно гъзоразцепващи парчета- от 'Doom', 'Prophecy' и 'Tribe' през класиките на Sepultura - 'Refuse/Resist' и 'Troops Of Doom' та чак до пустинната психеделия на 'Moses'.

Един такъв концерт се разказва доста трудно, особено когато на сцената се качват и други играчи като сръбския музикант Хорнсман Койоти /'Moses'/,  неизменния Ричи Кавалера /'Unleash'/ или посочен от Макс фен за участие в нещо като стегнат барабанен джем сешън. Soulfly не пропускат да отбележат и съществуването на Nailbomb с 'Wasting Away', а когато идва време за раздяла, не ни спестяват разрушителната старозаветна схема 'Eye For An Eye'. Така приключва поредната среща с добрия приятел, за който ви говорих в началото. Човек си тръгва от такива срещи не просълзен, че най-после е видял този или онзи идол от детските години, а удовлетворен, изхабен, но и спокоен, че не е бил пренебрегнат по никакъв начин, а напротив- уважаван и почетен. С други думи, чувства се като истински фен.

ГАЛЕРИЯ