PARK LIVE 2009, Tricky, Roots Manuva, Lamb etc
18-20.06.2009 София, Колодрум, Борисовата градина

от Nick The Stripper, снимки: Dee Dee

Ето че фестивалният сезон в милото Отечество започна... И ако трябва да се говори за някаква конкуренция между няколкото фестивала в България това лято, то PARK LIVE вдигна летвата толкова високо, че другите ще трябва доста да се понапънат, за да достигнат подобно ниво.

Имам предвид не само музиката – на някои от другите фестове, които предстоят, ще има далеч по-известни групи и по-големи звезди. Тук става въпрос за много повече от редица музикални изпълнения. Става дума за адски добра организация, за много стилен подбор на банди и диджеи, за повече от достъпни цени (65 кинта за три дни е просто чудно), за абсолютно перфектен звук през цялото време (с един единствен технически проблем по време на сета на Трики – е, чудо голямо!), за много хубава и голяма сцена, за супер позитивно насторена охрана, за нито един просташки и малоумен инцидент сред публиката и изобщо, КОПЕЛЕ, за такъв приятен фестивал, който те зарежда с положителна енергия за месеци напред.

Да, можеше да дойдат и повече хора (средно на ден имаше към 1500-2000 души), но повечето от най-яките фестивали в световната история са започнали скромно и на финансов минус, докато се разчуе за тях.
Аз лично ще стискам палци, организаторите от Cotton Records да получат по-голяма подкрепа, защото събития като това имат много добро бъдеще, стига да им се даде малко “рамо”.

ДЕН ПЪРВИ - четвъртък, 18 юни
Влизаме малко след пет следобед, под  звуците на drum’n’bass/breakbeat/jungle
героите R.O.B.T.F. След трагичната смърт на техния барабанист Мишо Яланджиев (почивай в мир Църе) те са с нов дръмър. Той се казва Добри и е по-малкият брат на някогашния феноменален барабанист на Пиромания и Plastic Hi Fi - Васил Вутев. От него е наследил и доста талант, защото сетът на Здравко Минев и ко. звучи много солидно и под палещото слънце дава добро начало на деня, а и на фестивала като цяло. (Пее, не Нуфри, а Оги бел. ред.)

Те са последвани от Pilooski. Роденият в Париж Седрик Маржевски изнася зверски ди джей сет, с подчертана електро насоченост, - стил който се радва на огромна популярност в Европа, но по някаква непонятна причина все още не е грабнал българската публика. Nasekomix са първите, които събират повече публика пред самата сцена (до този момент повечето хора предпочитат да се излежават на тревата) и ни правят един чуден електро-акустичен подарък, по време на който Рони свири и на акордеон. Вижда се, че някои хора знаят и текстовете им, а преходът между тях и шведите Little Dragon е звучи напълно логично.

Little Dragon са от Гьотеборг, имат договор с лондонския лейбъл Peacefrog (дом на артисти от ранга на Nouvelle Vague) и откакто през 2007-ма излезе едноименният им дебютен албум, непрекъснато свирят на живо. Стилът им не подлежи лесно на описание (в youtube има достатъчно техни клипове), но ако обичате микс от електроника и живо свирене има голям шанс да ви допадне. Певицата им Юкими Нагано (родена в Гьотеборг - майка американка, баща японец) се носи из сцената като някаква кабуки-фея, размахвайки ветрило в един запленителен спектакъл.

Наоколо вече се е стъмнило, пред сцената е пълно с хора, а  това означава, че е време за първия голям хедлайнeр на Park Live 2009 ! Почти през цялото време докато другите банди свирят, той е облегнат на един от баровете срещу сцената.

ТРИКИ не отказва снимки на никого и разговаря спокойно с феновете си. Неговият сет е точно толкова добър, колкото всички очаквахме – с група, която звучи съвършено и с вокалистка, която пее почти във всички парчета заедно с него. Щастие за нас е, че освен да се занимава със своя лейбъл Brown Punk (който издава яки нови групи като The Dirty например) Трики реши най-после да издаде и нов албум (‘Knowle West Boy’, 2008) и да тръгне отново на турне. Убийственият му сет включва и по-стари “хитове”, както и възпламенителен и изненадващ кавър на ‘Ace Of Spades’ на Motorhead. Както отдавна знаем, Трики винаги е имал отличен вкус - "If you like to gamble, I tell you I'm your man,
You win some, lose some, it's - all - the same to me!....."

ДЕН ВТОРИ - петък, 19 юни

Започва се с, хм, “екзотичните” КАРАНДИЛА. Оркестърът предлага микс от традиционна циганска и българска музика, поръсена с джаз елементи. Свирят изключително майсторски, изглеждат колоритно и не е чудно, че често ги канят на всевъзможни европейски фестове. Признавам че лично АЗ НЕ СЪМ от най-фанатичните привърженици на този тип звучене, но публиката ги хареса много.

След тях се появява DJ LORD, познат ни от работата си с великите Public Enemy. Той няма какво и на кого да се доказва, затова може да си позволи да прави и от така наречените по-“фестивални” сетове, като в този случай ни атакува с миксове дори на парчета на Metallica, Nirvana, Guns’n’Roses и Offspring. Това вдига публиката, някои от които танцуват в унес боси пред сцената. От един момент нататък към него се присъединяват Карандила, което предизвиква още по-голям ефект – все пак кръвта вода не става.

След всичко това на сцената се качват Ruth & Unlimited, които ни отстрелват с много здрав, на моменти почти рок саунд и безупречно изпълнение. И накрая, разбира се – родетият в Стокуел, Лондон - Родни Смит – познат повече като ROOTS MANUVA.

Флагманът на британския хип хоп изгря на световната сцена с втория си албум ‘RUN COME SAVE ME’ (2001) и най-вече уникалния хит сингъл ‘Witness (1 Hope)’. По онова време, Родни излизаше на концерти с цяла група, но сега е променил леко концепцията. На сцената вместо басист, барабанист и китарист - има двама ди джеи и още един ем си. Гласът на Roots Manuva е нещо изумително и в петък вечер, на Колодрума, сред парка, тази неповторима бленда звучи особено кристално и внушително. Личи си, че по-голямата част от публиката е добре запозната с музиката на един от най-добрите съвременни хип хоп музиканти, който отдавна чакахме по тези земи.

ДЕН ТРЕТИ - събота, 20 юни

В последния ден, Park Live отваря врати в по-ранния следобед и на влизане ни посреща психеделичното вълшебно безумие на Газ Коулмън от любимите Future Sound Of London. Тази толкова талантлива и уникална група имаше изключително лош късмет със здравословни проблеми и затова е особено приятно когато човек знае, че те все още съществуват и правят своята музика. Сетът на Газ дава тон за, може би, най-силният ден от фестивала. След него е ред на българите Phuture Shock – Деси, Даката, Фичо и Петко Дреников, комбинация, която работи, меко казано, много добре. Перфектен звук (което идва не само от озвучителите, но и от начина, по който свирят самите музиканти) и стилно подбран класен сет с най-доброто от богатия репертоар на Phuture Shock. Те карат хората да танцуват и са последвани от фантастичните британци CRAZY P (или, както ги познават по-старите им фенове – Crazy Penis)., по време на чийто сет дори и мъртвец би започнал най-малкото да си тропа с крак.

Вокалистката Даниел Муур изскача на сцената с лилав клин и обувки на висок ток, което не й пречи да вилнее неуморно из сцената. Без съмнение Crazy P предизвикват един от пиковете на Park Live 2009 и скоро няма да ги забравим.

С появата на електронните експериментатори PLAID, в небето над главите ни се появяват и светкавици, а скоро след това започва да вали. И както често става, когато един фест е на открито и от небето започне да се сипе вода, настъпва някакво магично обединение и хармония между публика, музиканти и природа.

Лудница и много вдъхновено аудиовизуално приключение с Анди Търнър и Ед Хандли. Албуми на Plaid можете да намерите чрез култови лейбъли като Warp и Black Dog Productions.

Кулминацията на Park Live 2009 настъпва два часа преди края на съботната вечер, когато на сцената се качват дългоочакваните LAMB. Струва ми се, че Анди Барлоу и Лу Роудс не са очаквали такова еуфорично посрещане от страна на публиката и това ги кара да се раздадат до капка. На сцената с тях има и трети агент, който свири убийствено на електронен контрабас. Анди често излиза иззад своята крепост от синтове, семплери и т.н. и слиза в публиката, като по едно време прави стейдждайвиниг и се оставя да бъде понесeн на ръце над главите на хората. Понякога свири и на перкусии заедно с Лу, която пък на няколко пъти се препасва с акустична китара с нарочно изкривен звук.

Макар да не стигат до любимото ми парче - ‘Sweet’, Lamb направо ни разцепват с феноменален пърформанс и не е никак чудно, че публиката ги изкарва на няколко биса. “Днес, по-рано обикаляхме из феста и си приказвахме с някои от вас. Можем да кажем, че атмосферата тук е толкова приятна и позитивна, че за нас е истинско удоволствие да сме тук” – каза Лу от сцената и това като че ли е най-доброто обобщение за Park Live 2009!