'КАЛИАКРА РОК ФЕСТ 2009' -01.07.2009, Каварна, стадион 'Калиакра'

текст: Васил Върбанов, снимки: slu4aen prevozz

Каварна, братя, е на другия край на България. Разбира се, супер зависи от отправната точка, но нашата е ясна. И все пак, през последните години, често се намират убедителни поводи да прекосиш тази райска градина, за да гледаш нещо, което силно харесваш. Няма да изреждаме попаденията в концертното CV на морския градец – имате си интернет.

И така, по-важното е, че отново е време за Kavarna action!

01.07.09 – газ от сутринта по едната от недовършените национални магистрали! В колата - силно ANTHRAX, като на всяко преминаване към поредния дългосвирещ бисер в дискографията им, скришом преглъщаме по една сълза! Ех, ама как отпаднаха от програмата на феста. Тази страна често няма никакъв късмет. (сега ще видите и на изборите, бел. км.*)

Чак към Шумен, спътниците плахо размишляват на глас, че може би не е чак толкова лоша идея да чуем и малко Faith No More??!! Обаче, категорично не! Гулд & Ко. на връщане – чак тогава ще се надъхваме за следващия голям БГ фестивал. Хайде да бъдете толерантни и да приемете безусловно моето мнение - Metaaaaal Thrashiing MAAAAAD!   

Кастанеда (той предпочита в интернет да се изписва – Castaneda) първи забелязва морето. Сигурно защото се тъпче с Captain Morgan с Coca-Cola още от Долни Богров. До първия литър - сетивата се изострят. Времето е невероятно – 34 по целзии, без грам облак.

Близки приятели-сноби от столицата, телефонно се интересуват докъде сме я докарали и кисело съобщават, че над жълтите павета се лее най-обилният порой за последния месец – придружен от зашеметяващи гръмотевици. Стига битовизми – вече сме в Златните. След малко трябва пак газ към Каварна – за Motley Crue!

Малко избързваме, за да ви е интересно, какво ще се случи по-късно - някои фенове на Motley се разплакаха...

В хотела, за който се предполага, че е най-лъскавият в комплекса, SCORPIONS бавно си избират стаи с изглед към морето. Тур мениджърът, с вид на диригент на оркестър на провинциална пожарна команда, се оправя с рецепционистката на английски. Шофьорът - типичен неизчезващ вид - попрехвърлил дойче метъл, със син потник и татуиран скорпион на лявото рамо, смело се усмихва на собственото си отражение в плъзгащата се входна врата.

Scorpions са СУПЕР ЗВЕЗДИ, които са продали за утрешния (днешния, бел.ред.) си концерт, 2 пъти повече билети, отколкото Motley Crue за днешния (вчерашния). Те не бързат и дори леко закъсняват, (с около 90 минути) за срещата с някои БГ медии, чиито служители притеснено гледат в часовника. Очевидно си мислят, че концертът на Motley не е за изпускане. Повечето от тях, затворени в заличката за прес случки, пропускат преминаването пред рецепцията на Ники Сикс.

Придружен от полу-тъмнокожа кака и две деца в активен пубертет, басистът на Motley тотално и вероятно неволно е загърбил излъчването се на секс магнит, краката му са НЕВЕРОЯТНО удебелени в горната си част или както би отбелязал Кастанеда, ако присъстваше, а не бе предпочел да събира сили в леглото си – “Абе мен, та той има бричове!!!”

Сикс обаче е запазил достатъчно енергия за един категоричен жест на отрицание към две момчета и момиче, които не могат да повярват на късмета си, че попадат на него, при положение, че причакват само Scorpions. Сикс дори не поглежда фланелката на ASIA на единия от нападателите и попада в прегръдките на барабаниста на германците, който обаче също е американец. Нещо повече, Джеймс Котак е свързващо фамилно звено между двете групи, защото е женен за Атина – малката сестра на самия Томи Лий.

Котак е пристигнал първи, още предишната вечер и очевидно цяла нощ си е сипвал пълни чаши от фестивалната атмосфера, защото след като пуска Сикс от прегръдките си – енергично започва да се снима с ловците и да им благодари, о’толкова много за подкрепата.

В прес заличката, пред представителите на четвъртата власт се изправят (всъщност са седнали) само главните в Scorpions – Майне, Шенкер, Ябс. Първата успешна германска банда в историята с удоволствие се съгласява с нас, че са отворили вратите за много германски групи и, че най-любимата им е Rammstein. Младежите дори са им благодарили за отворените врати лично и въпреки плановете за съвместни турнето, досега все се разминават – когато едните са в Европа, другите концертират в Щатите. После си сменят местата. Тъжно е! Представяте ли си, колко авангардна би била кросоувър комбинация от Scorpions и Rammstein?

Как е Speek English or Die на немски?

“Accept в един момент също бяха много силни, но после нещо спряха да им се получават нещата!” – изразява тягостни чувства дребничкият Клаус.

“В един момент, най-близките ни приятели бяха само от Америка и Англия – Van Halen, Aerosmith, Iron Maiden. Никакви приятели в родината ни.” – доналива черни тонове високият Рудолф.

“Все пак, отново много благодаря за онова щедро ID, което записахте за Тангра Мега Рок във вашето студио, преди три години.” – разведрява винаги позитивният Върбанов и слага край на срещата с медиите, защото те преглъщат очевидното пропускането на шоуто на Лорън Харис, но вече щипят нервно ключовете на колите, предвидливо ориентирани в посока Каварна.

Motley Crue няма да ни чакат!
“Уви, ние няма да можем да ги гледаме, пред малко кацнахме и ще трупаме сили за нашия концерт утре.” – уверяват ни the Three amigos и може и да ни пожелават “на вас – приятно гледане”, но ние вече сме подминали и Балчик и отново – Uuu kennnotkill uotdazantdaaaaii ...    

Arbeit Macht Frei

Пристигаме на прага на стадиона-красавец точно навреме, за да чуем откриващите камбани на AC/DC!!! Вътре има малко над 6 000 души. Пред вратите спокойно си стоят на пръсти още около 500 и чакат някой да се сети да ги пусне без билет – за масовка. Вашта мама хитра! Кастанеда ни посреща отпочинал и ухилен:
“Няма такива хавлии, като БГ феновете на Motley – елате да скивате, как за секунди ще стигнем на първия ред!”

Кастанедата може да има всякакви недостатъци – понякога пие повечко, и често прекалява със спането – но НИКОГА не лъже! Настина – стигаме за миг буквално на първия ред. Със жестомимични похвати обменяме спомени за войната за първия ред на SLAYER миналата година. Е, това е друга история.

Шоутайм!

Венци-Апостола остава, защото е късоглед с едното око, но другите леко отстъпваме към по-задни позиции, за да обхванем общата картина и пак успяваме да се вгледаме поотделно във всеки един от хулиганите от Лос Анджелис. Ники Сикс сега изглежда с няколко степени по жизнен. Личният ни фаворит – Мик Марс изглежда ужасяващо подобен на онази, за която оригиналният Кастанеда (Карлос) казва, че стои винаги на 30 сантиметра вляво от теб (или беше 50 вдясно?).

Мик Марс - някои фотоапарати ловят неуловими за окото неща

Винс Нийл е леко тромав! От сърце си пожелаваме да не ни изтанцува ‘Патето яки’. Тогава отново ставя ясно, кой е истинският фротмен на тази групи - ТОМИ ЛИЙ внезапно изскача иззад барабаните и произнася дълга реч, която има за цел да даде на колегите необходим отдих и от друга страна да вдигне публиката.

В името на това, барабанистът е готов дори да опита българско произношение – “Обичам ви!” Тук е моментът да синтезираме някои от ключовите послание на Лий и Нийл (няколко песни по-късно):
1. Те ни обичат;
2. Смятат да се върнат догодина и отново да ни сритат задниците;
3. Всичко е просто супер;
4. Ние добре ли си изкарваме?;
5. Ние сме убийствени рокенролъри!

Честно, ама наистина честно – се чувстваме, като в чужбина. За първи път на концерт у нас, все едно не сме в България. Тълпата се държи, все едно сме в Австрия. Нещо липсва от онези огън и плам, заради които се тупаме в гърдите, че ние булгар сме най-яката публика. Обикновено да, но този път нещо не става.

Малки островчета стъпили на зеления терен пеят с всяка песен, но големият % май не знае текстовете. Раздвижването е на не повече от 4 песни от   
цялата програма. Ура, стигаме до един такъв пиков момент – Винс ни показва как с вдигнат юмрук на дясната ръка да набримчваме газ на мотора - ‘Girls, Girls, Girls’. Тълпата плува в свои води и се превръща в публика. На високите пасажи, няколко мацки до мен пеят по-добре и вярно от певеца на групата.

Опппс, след 60 секунди си давам сметка, че това е тотална заблуда и няма как да стане – просто никой от групата не пее в тези части на парчето – никой дори не си и отваря устата, а просто се пускат предварително записани семпли. Сега доразбирам, защо често наричат Motley Crue – машина за рокенрол. Незлобно шега, естествено – концертът се намира в най-високата си фаза – скачаме в ‘Dr. Feelgood’. Бандата свири най-твърдо от началото и от централното озвучаване вдигат силата на звука. Тези полезни трикове са усъвършенствани именно от машини, като Motley. Публиката изпада в кратковременен транс и певецът очевидно също – защото изпява последното Доктор Фиииийлгууууд - убийствено високо и вярно!

'Home Sweet Home'

Май стигнахме до БИС-а, защото на сцената притъмня трайно. Забелязват се 3 фигури, които външно, поразително приличат на постоянно присъствие на площад ‘Македония’. Бутат малък роял и когато лампионите светват, се вижда, че е хипи изрисуван. Отново клетият Том трябва да поеме шоуто и започва артистично, с цигара в уста, началните акорди на ‘Hоме Sweet Home’. В европейската ни публика очевидно пушат една шепа, които светват запалки – мнозинството грее с телефони и камери. Космат български гражданин, през двама румънци до мен извиква фалцетно “Елтън Джооон” и само той се смее истерично на ‘шегата’ си. За мен моментът е величествен – осветлението на сцената ме изпълва с уют, защото цветовете черно и синьо, същата комбинация, като на обложката на ‘Far Beyond Driven’! Колко малко му трябва на човек, за да се почувства у дома... 

Приключваме! Четиримата излизат най-отпред за групов поклон и обещават пак да се върнат (виж по-горе професионален синтез на посланията). Личи си, че е последен концерт от турнето в Европа – барабанистът замеря публиката с палки, с цели чували. Явно вече не му трябват, защото преди малко е изпратил и няколко с атлетични шутове. Басистът също мята шепи с перца, като жестовете напомнят кът-кът кокошчици. Супер си изкарваме.

Motley в Каварна - 1 юли

Мик Марс бавно напуска сцената, все едно не му е приятно да се срещне с кислородните бутилки, които го чакат някъде там.

Томи Лий е погълнал поне един картон витамин C – ампули, защото преди роудито му настоятелно да го изведе от сцената (може да е бил и шефът на полицията в Каварна – цивилен**) остава гордо изправен пред всички нас и все едно лансира предстоящия нов Methods of Mayhem, рапира:

I say Nicky – you say Sixx – NICKY?
ние: SIIIX
той: I say Mick – you say Mars – MICK?
ние: MAAARS и така нататък, до:

той: I say Motley – you say Crue – MOTLEY?
ние: Cruuuuuuuuue!

Техници събират микрофонити – ясно е, че повече бисове няма. Публиката не се превръща в тълпа, а бързо се изнася към изхода. Някои остават да обменят първи впечатления, като се въргалят със събеседниците в тревата, изпъстрена от пластмасов амбалаж – леко навява на Уудсток. Униформени стражи се приближават в редица с покана: “Айди акубичати...” Минаваме покрай моркова за закупчици на тридневни фестивални билети, сложен на видно място на стадиона и вече сме вън. Някои плачат. Сигурно е от вятъра!

Това е! Рокенролът често е Цирк. И ние си го получихме!
Готови сме за ден втори! 

 
 * бележка на кмета (не знам на кой град или село)
 ** и да не е било витамин С...

ГАЛЕРИЯ