'КАЛИАКРА РОК ФЕСТ 2009' - SCORPIONS, Blind Guardian, Edguy

02.07.2009, Каварна, стадион 'Калиакра'

текст: Васил Върбанов, снимки: Данкиша

“Къде съм?” – това ми беше първият въпрос, като се събудих сутринта. – хили се Кастанеда и в погледа му няма и секунда гузност. – И чак след 3 лицеви опори успях да си формулирам – “В Каварна си Ваше Величество!”. Изговаря го бавно, като пуска лек фалцет на ‘ваше’.
- Е, как в Каварна, като спим в Балчик, бе пинокио???
- Добре де, ама поне локализирам ареала... Щото, след като се въртяхме на цигански колела около продавача на захарен памук пред стадион снощи, нещо филмът леко ми се къса. - настоява психопатът. – Явно тук хлорират местната бира. Само помня Hommee Sweet Home...ей Томи Лий всъщност верно е як.   
- E, как сутрин, като сега е 1 следобед? – злобно търся пукнатини още в първата му фраза, защото така се беше омотал в 1 сутринта, че дори стражите на обществения ред попитаха трява ли да му помагат.
- Стига де, на фестивал...след Motley – 1 следобед си е ранно утро. Искаш ли да покукуригам?
- Хайде, не точно сега! – отсичам заповедно, тъй като стражите се активизираха именно защото бе цвилил като кон, пробвал лай на кукумявка и това, което той нарича – ‘вопъл на колибри’. Изобщо, Кастанедата умее да имитира животни. Защо ли трябваше да идва с нас на фестивала?

Явно е спал цяла нощ на климатик, защото главата му е постоянно ориентирана някак си неестесвено надясно. Това му позволява да хване на фокус малък хеликоптер, паркиран точно срещу ресторанта на крайбрежната алея, в който разнообразяваме с капучино.
- Леле, каква идея ми дойде – аре да го свием. Данкиша как ще ги снима скорпионите — отгоре, а аз ще им пускам Вагнер – нали е джърман найт.

- Между другото, драги ми Недко – принизява псевдонима му видимо изнервеният Сектор Ф (централен герой в ‘Джитбол’, бел.ред.) - вече има и нелоши нови филми. Не е зле да си ъпдейтваш малко филмографията! – завършва Ф, след което със сухи фрази ни осветлява за твърдото си намерение ‘да се изстреля’ на юг, към популярния коктейл бар на плажа на ‘Каваци’. 

- Няма да мога да го издържа това! Аре, 40 години Лили Иванова и Scorpions. – мотивира се с клише, след което става и дори не казва довиждане.

Явно Ф наистина бърза да се махне, защото си тръгва без да се обръща назад. Което е добре, защото BMW-то му развива поне 70 км още в първите 10 секунди.  Преди 2 години, именно Ф беше изправил косите на Ханзи – вокалиста на Blind Guardian, като го докара за 10 минути (обедно време, в центъра) - от зала ‘Фестивална’ до радиото ни за итервю. Е, сега от Ф остана лек дизелов пушек, който се разтваря в леката миризма на гниещи водорасли в пристанище ‘Балчик’.

Кастанеда леко покашля, вероятно, за да ни върне към плана с хеликоптера, но бързо го пресичам.
- Не е прав! Това шоу трябва да се види. Още повече, когато, така и така си стигнал до тук.

Сектор Ф обаче е последният, от цяла върволица, които се ‘спасяват’ (изразът си е техен и е масов) от суровите северни черноморски пейзажи (и нфраструктури). И така, от шумния ни отряд от предишната вечер, сега към Каварна палим само аз - да се забавлявам, Данкиша да снима и Кастанедата да пие и да пречи. Scorpions няма да страдат от липсата на ‘спасилите се’. Имат много фенове, което ще се  потвърди в зашеметяващи размери, само 6 часа по-късно.

Изложба на първия ред пред сцената - фен е осъществил Скорпион от цигарен станиол

Пристигаме в стадиона в 16:10. Първите Scorpions маниаци вече нетърпеливо ровят с крак отпред, за да нахлуят при отваряне на вратата. Жегата е стопяваща! BLIND GUARDIAN молят да осъществят интервютата с шепата БГ медии в гримьорните – метални кутии поставени зад сцената, но с климатик... Водещият китарист, Анди, си е останал в хотела под претекст, че е пипнал грип и вероятно си създава домащен уют с RTL по сателите. Ханзи е подстригал дългата си коса и когато си изплювам студения чай от изненада (студен вече е преувеличение), казва - Направих го, за да приличам на теб.

Олюлявам се, защото е кристално ясно, че с новия имидж, Ханзи несъзнателно прилича на новоназначен начален учител по география. Фреди и Маркус се усмихват с кеф под палещото слънце, защото после отивали на Metal Camp в Словения, а прогнозата ги заплашвала с бурен дъжд.
 

Бъдещите Right Said Fred?

‘Бардовете от Северен Рейн-Вестфалия’ бързо изчистват ангажиментите си към българските журналисти. Ханзи предлага да се снимаме, за да увековечим, че и двамата вече сме с къси коси. Сещам се да си махна шапката едва на 8-мата. Напомнете ми после да ви кажа нещо за шапките и Клаус Майне от Scorpions.
 
Ред е на EDGUY, които са леко нервни, тъй като част от багажа им се е загубил по летищата и не са сигурни, че ще си го получат навреме за концерта. Защото не става дума за бельо и четки за зъби, а за един чаршаф. Този, който трябва да виси зад тях на сцената и на професионален език се нарича ‘бекдроп’.

Кимаме съболезнователно. Тур мениджърът им Йорг беше преди няколко месеца в София с Hammerfal, тоест всички зад сцената се познаваме. Голямото и задружно семейство на Nuclear Blast. Само Peter the Wizard Уизърд мързеливо остана в София, като излъга че имал ангажименти към новородения си син. EDGUY са много ефикасни с медиите, въпреки, че фронтменът не дава интервюта, или може би точно заради това.

Еdguy срещу Satyr и фотограф от katehizis

Централната порта на стадиона се отваря в 6 без десет и Scorpions маниаците тичат като обезумели, за да се класират най-отпред. Няма смисъл, защото в следващите 90 минути хората ще влизат бавно, без да се блъскат - като капка след капка, за да напълнят стадиона, почти докрай.

От централното озвучаване в колоните извъртат highlights от ‘Battle Rages On’ на Purple поне два пъти. Багажът на Edguy така и не се справя навреме и те се качват на сцената без бекдроп. По средата на концерта вокалистът Тоби информира публиката и ни съветва да отбягваме Austrian Airlines, защото 'They Suck!' и хората се смеят, свиркат и тропат с крака, все едно до един са служители на British Airways. Което между другото може и да се окаже вярно, защото се забелязват доста индуси, особено в по-задните редове.

Тоби е цар! Вълшебно джудже. Момчето си е жокер, в смисъл, умее да си играе и да владее тълпата. Поне първите 30 метра от нея. На ‘Tears of a Mandrake’ – взрив от емоции и ръце във въздуха... Също и на ‘Superheroes’.
- Ние си тръгваме но вие няма да се притеснявате. – Тобиас започва своята национална пропаганда в микрофона. - Това е фъкин джърман хеви метъл рокенрол найт. След нас идват Blind Guardian, а после, ако някой от вас е останал, ще види и Scorpions – най-голямата немска метъл банда – шегува се той (за това дали някой ще е останал, не за статута на Майне и Ко).

Германското господство е прекъснато за минути с убийствен Van Halen в колоните – ‘Atomic Punk’ и малко Judas Pries – ‘Wild nights…hot and crazy days… I'm feeling good tonight…’
Ех, спират го по средата, за да започнат BLIND GUARDIAN. Притеснен съм за Кастанеда – това, че не го виждам никъде, може да означава проблеми. За другите. Тръгвам, да се го търся пред сцената, където евентуално може да се е мушнал, за да пипа необезпокоявано момичета в суматохата, но не стигам далече – изпречва ми се габаритен германски шофьор.

Среща, точно година, след като докара техниката на Ministry в София. Едно голямо метъл семейство. Не така е мислел човекът – местен или гастрольор, който се възползвал, че нашият Ханс заспал в камион на паркинг до Каварна – и през полуотворения прозорец го доупоил с газ, за да се обогати с личния му кеш, кредитни карти и паспорт. Ханс своевременно сезира местните шерифи и на раздяла мислено си записвам да му изпратя хита на КОКОША ГЛАВА от Кърджали, с буквален превод на немски.

Най-после се връщам пред сцената – и BLIND GUARDIAN нямат бекдроп. Уау, Ханзи определено се облича добре. Не е много фентъзи, но музиката е! Публиката е вцепенена. Очевидно е във възторг. На стадиона вече има 2 пъти повече публика от вчера. Поне 80% от чифтовете ръце във въздуха носят жълти гривни, които отличават притежателите на тридневен билет за фестивала. Най-после мозъкът ми разбира хватката, като пресмята, че ако си купиш дори и двудневен билет за 110 лева, пак ти излиза по-дебел от тридневния за 100. Тоест много от присъствалите на Motley са били случайно – така и така си имат тридневен билет - я да ги видим тия. 

При Guardian обаче, нещата са сериозни. Публиката ръкопляска като на класическа концерт. Епично изживяване. На ‘Traveler in Time’, в стадиона бекстейдж влизат Scorpions със своя антураж. Присъствам случайно, потърсил ‘служебните’ химическите тоалетни, които в този час пустеят, нещо което не може да се каже за ‘редовните’ на стадиона. Никой още не вижда Scorpions, защото очите са заковани в актьорите на сцената. Чуден спектакъл -  никой не танцува на Blind Guardian, защото не може. Една единствена млада жена, на 32 метра – централно срещу сцената изпълнява нещо като художествена гимнастика, яхнала раменете на свой близък, който очевидно има здрави бутове, защото танцът й си забелязва почти до предпоследната песен.

Зевзеци от охраната се щракат с Edguy, със светкавици зад сцената и Edguy не могат да им откажат, защото са едри, макар и ниски. Blind Guadian завършват качествено и в срок и от колоните пак потича къса поредица американски стадионни групи на запис, и една канадска – Loverboy - после REO Speedwagon, Motley отново не впечатляват публиката, Cinderella леко ги вдига, малко David Lee Roth и за капак Aerosmith. Масовата реакция на ‘Love in an Elevator’ вероятно дава рестарт на организаторите да поплетат комбинации, как биха могли да докарат Aerosmith на този стадион за по малко от 1 милион $. Май няма как.

Публиката става все по-гъста – има и много лели и баби... Видимо е отсъствието на Илиана Бойчева, а също и на Тоше от Daily Noise Club и Джули от Виолетов Генерал, украсявали тревата с адекватно присъствие предишната вечер. Друго си е, когато знаеш, за какво става дума. Аз продължавам да не знам къде е Кастанеда, Данкиша е пред сцената да снима старта на Германските рок крале и затова започвам да размишлявам сам.
- Всъщност силата на Scorpions е основно в гласа на Майне, който чисто честотно е феномен и пробива двойната китарна атака, така че да се чува и при най-шумните парчета на групата, а при баладите е омагьосващо пронизителен. Голяма работа, че в последните 30 години, никой не е виждал стария Клаус без шапка. Освен това Scorpions умеят да създава супер добри мелодии. Е, това обяснява пълния стадион. 

Излизат! Убийствен екран ни прожектира заглавия на песни и кадри от клипове. С непознат, с фанелка на Sodom, се възмущаваме, че на ‘The Zoo’ по екрана пробягва гола женска гръд – все пак на стадиона има стотици малки деца! Аре, бабите не пращат дотам... Дръпнал съм се силно назад, защото отпред става много силно, а и за да обхвана цялото величие на гледката. От двете страни на сцената също има екрани, които показваха какво се случва на нея и по време на шоуто на Guardian – на Edguy нямаше как, защото беше съвсем светло. Който е дошъл да се мазни само на балади, чака около двайсет минути. Но пък получава серия от 2 – ‘Send Me An Angel’ и ‘Holiday’.

Всъщност, добре че Кастанеда не се вижда, щеше да респектира околните с невероятно неуместен брейк. Ясно е, че в цялата тази музикална вечер няма и милиграм пънк. Но пък има нещо друго и толкова много хора очевидно си изкарват добре. Рокът е масово изкуство! (не казвайте това на Cynic утре).

Интересно, защо вокалистът на AC/DC свири на китара в SCORPIONS 

Висок скин, балканска версия на Тели Савалс, единствен очевидно се чувства неловко. Прави серия опити да задържи на главата си шапка с герба на родина, но... с нея не си личи, че е скин. Пробва да демонстрира патриотизма поне с фанелката, но пък така никой не скива колко е як. Лош момент. Потрива доволно ръце, защото Scorpions започват ‘Blackout’ и очаква представителите на малцинствата да напуснат. Те обаче явно са го изпревалили с английския.  

Усеща се наближаването на буря от запалки, защото е време за хитове. С ‘моля ви’, ‘ако обичате’ и ‘чакай малко, че май ми откриха свински грип’, успявам да се придвижа малко по-напред. Движа се зад висок мъж на около 55, с дълга коса, който вече се опитва да изсвири ‘Wind of Change’ с поне две поничики в устата, което го принуждава и да се жабурка с болярка, за да изтегли алено черевото от фейса. А така, ДОЛУ БЕ-КА-ПЕ! 

Тълпата се люшка и свети – с облекчение примесено с лек ужас, забелязвам как по удивитлено права линия към нас разцепва Кастанеда -  с две бири в ръце. В едната някой видимо е плюл и най-вероятно е самият той. Внезапно ми светва, че пяната в бирата му намеква, че и Кастанедата се е опитвал да свирука ‘Вятъра на промяната’.
- Стига бе?
- Е, аре сега, не се праи. Романтични времена си бяха. Трябва да гласуваме в неделя, пичка им лелина червена. - говори, като дете на разведени родители.
- Абе пич, ела да видиш какво става отвън. Дай да викнем Данкиша да снима.

Намираме я да прави анкета сред дългите опашки пред химическите тоалетни и по пътя ни обобщава недоволството на жертвите, че не може да има еднакъв брой кенефи като вчера, когато е имало близо два пъти по-малко публика. Единственото леко пропукване в организацията. ‘Да си е пикала у станцията’ се сеща Пинокио за лафа на свой възрастен съсед от квартал ‘Хиподрума’.

Отвън, отново има пъстро множество хора, които докато чакат някой да се сети да ги пусне без билет, гледат от 250 метра към сцената с мощни бинокли или се катерят по мрежи. Данкиша фотодокументира, но неусетно Scorpions са свършили, като ураган. Няма смисъл да влизаме пак в стадиона - бързо стигаме до колата и преди тълпитe да са задръстили тесните пътища, профучаваме покрай гробищния парк и излизаме от Каварна. След 15 минути сме захвърлили Пинокио в центъра на Балчик и се прибираме с Данкиша в хотела.
Тук нещата стават прекалено лични. Вие си мислете за Dream Theater. Днес. Фестивалът продължава.

ГАЛЕРИЯ