U2, Snow Patol, The Hours
9.08.2009, стадион 'Максимир', Загреб -Хърватия

текст: Danny Boy, снимки: Danny Boy.

Всичко започна през март, когато излезе новият албум и след това U2 обявиха датите от лятното турне '360 градуса'. Загреб е най-близката спирка до София, а изобщо и за целия балкански регион! Не е учудващо, че билетите за 10 август свършиха светкавично бързо, още на пред-предварителна продажба - всички 63 000 билета бяха изкупени от членовете на фенклуба, основно по интернет! За наш късмет, групата се съгласи да направи втори концерт в хърватската столица, като новата дата е 9 август – този път успяхме да купим, отново по интернет, чрез един приятел, който специално за целта стана член на фенклуба.

Западната част на Балканите винаги е била специална за U2 и най-вече за Боно. Достатъчно е да си припомним многобройните му гостувания в Сараево през войната и след това, включително паметния концерт през 97-ма, почивките в Дубровник и т.н. Всичко това обещаваше концертите в Загреб да бъдат много емоционални.

И ето, денят е вече 8 август, събота сутринта и ние потегляме от София с кола. На Калотина сръбският митничар ни пита „За концерта ли?” Ясно, това е събитието на месеца. След малко повече от 3 часа стигаме безпроблемно до Белград, като единствено колоните от турски гастарбайтери, дегизирани с германски и швейцарски номера, затрудняват на моменти движението.

Белград е наша слабост и затова сме планирали да останем до неделя сутрин. Пускаме се по любимите ни магазини и „кафани” и приключваме вечерта при 'Дачо' – култова кръчма в Карабурма. За съжаление, няма да успеем да се включим в бирения фест – започва чак на 12-ти август.

В неделя сутрин напускаме Белград. Движението по магистралата за Загреб става все по-натоварено – но не заради U2, просто комшу се връща в Европа. На хърватската граница се е образувала голяма опашка. Търпеливо изчакваме. Минаваме паспортната проверка, след което един от хърватските митничари ни посреща с думите „Съжалявам, концерт е отказан”. Веселяк! (българската дума е 'капут', бел.ред.)

Два часа по-късно влизаме в Загреб. За наше всеобщо учудване, улиците са почти празни, хора няма. Явно в разгара на отпускарския сезон всички са се изнесли на Адриатика. Все пак, за успокоение, виждаме доста плакати за U2 – повечето обаче рекламират афтър-партита по клубовете!

В късния следобед тръгваме от хотела към стадион 'Максимир' – уверяват ни, че ще стигнем за 20 минути пеша. Пътьом се отбиваме в един ресторант да се подкрепим преди събитието – там намираме групички развеселени млади хора, които се черпят с O