'THRASH 'TILL DEATH 2009' - DIMMU BORGIR, Korozy, The Revenge Project, Serpentine Creation
15.08.2009, Каварна, стадион 'Калиакра'

текст: Ивайло Александров, снимки: Георги Георгиев

Чудовищни! Не мога да опиша явлението Dimmu Borgir по друг начин. Норвежките метъл лидери са една от най-безкомпромисните банди, които човек може да има щастието да гледа на живо. Стена от звук, сцената им е като роден дом, а музиката... може отдавна да не свирят TRVE KVLT блек метъл, но титаничните им композиции отвяха като цунами каварненския стадион на 15 август.

Меломанията понякога е досадна болест. Особено когато в рамките на три дни се сцепиш от път, за да гледаш няколко любими банди, пръснати из България. Бургаски дух, каварненски фест и после обратно в Бургас за Clawfinger. Но пък това е и един от факторите, които ни правят по-различни и сплотени в немалката общност на фестивални пътешественици и музикални фетишисти.

Летящите маршрутки на черноморието ни откараха за 5 часа от Spirit of Burgas до Thrash Till Death, включвайки чакането по гарите, плескавицата в бургаския ресторант Белград (да, тук май всички обичаме сръбската столица... и скара) и задължителните за такъв род трипове бири в литри.

Каварна ни прие към 18.30, с достатъчно време за един душ по квартирите, хигиенизация и лек марш на скок към стадион Калиакра, където вече се стичаха групички черноризци и тук-там някой омацотен фасадно орк. Стадион – широк, публика – рехава.

Поне в началото, за изпълнението на отварящите Serpentine Creation. “Satan made us do iiiiiit!” изврещя Влад и нахлу половин час свирепо безбожие. Музиката на софиянците не впечатлява с особена оригиналност и малко след края на сета им бързо забравихме за какви точно богохулства иде реч в песните им. А и как не – предстоеше може би най-здравата родна екстремна група в последните години.

The Revenge Project отдавна няма смисъл да се доказват, портфолиото им е достатъчно дебело, а талантът им се чува от километри при насрещен вятър. Без никакво бавене вкараха директен тупаник с 'Anger to Dwell', тълпата завря и се развихри доста стабилно пого. Така е, на бургазлиите определено им отива голяма сцена. Стегнат звук, здрави ревове от Max Pain, страхотни китарни дуети и рифово-ритъмен ураган. Как да стоиш мирно?! Половин час абсолютен метъл кеф.

Ситуацията с Korozy е малко особена. Безспорно заслужен култов статус с всичко, което направиха преди години, но дългото време на неактивност има плюсове и минуси. Плюс е огромното желание и хъс, с които Гани и момчетата му се изправиха и поеха щафетата. Липсва му явно свиренето на живо. Но пък и тук е лекият негатив – не осбено силно сработване на музикантите, отшумяла актуалност и на материал, и на звучене и се забелязваше лека несигурност при изпълнението им.

Мнение – трябваше The Revenge Project да са третата банда.
Чакахме към 30-40 минути, публиката се посгъсти до около 3 хиляди души (приятна изненада, очаквах по-малко), докато сцената потъна в мрак и се разнесе помпозна интродукция. И изригна 'Spellbound'! Ебаси майката! Такова начало на концерт няма. Полудяхме. Директен билет за планета Лудост.

Всички, повтарям, всички изпънаха рога и юмруци и полетяха хиляди коси в безспирна въртележка. А Dimmu Borgir мачкат на концерт. Ебати плътния саунд, ебати стабилното отношение от сцената, ебати свирнята! Извинете за тавтологията, обаче този спектакъл на мрака трудно влиза във вербален костюм. Норвежците излизат и владеят. Повече е трудно да се каже.

 

Убийствена банда и страхотен сетлист, който включваше парчета от почти цялото им творчество, Естествено, беше обърнато и внимание на последния засега албум 'In Sorte Diaboli” (The Serpentine Offering, The Chosen Legacy)'. Но и здраво присъстваха стари и любими песни като 'Kings of the Carnival Creation', 'IndoctriNation', 'Relinquishment Of Spirit And Flesh...'

Шаграт е изключителен фронтмен, който знае как да печели публиката. Кански крясъци и типичният му киселинно-отровен рев извикаха вълна от фурор, докато се лееха химните на групата. А гигантът Вортекс ни почерпи със специфичните си чисти вокали и дирижираше тълпата, размахвайки бас-китарата си като викинг боен чук.
Класическата 'Mourning Palace' закри стандартния сет, а минути по-късно чухме и смазващата 'Puritania', “песен, която създадохме, за да свирим на живо, на фестивали като този”.

Бесният риф и извратеният ритъм на песента ни заляха и в миг облаци, трева, сцена и хора се размазаха пред очите, докато вратовете, кръстовете, телата се извиваха рязко в истеричен ритуал на здрав хедбенг.

Втори бис, 'Progenies Of The Great Apocalypse', последен ураганен удар и останаха пищящи уши, болящи вратове, пресен спомен и обещанието на Шаграт, че ще се върнат. Тук хвърляме няколко метана пред висчки (не)светии да е по-скоро...
Faith No More, Dimmu Borgir и Clawfinger за три дни... А се задава свирепа есен. Рогата горе!

ГАЛЕРИЯ