SPIRIT OF BURGAS 2009 - FAITH NO MORE, FUN LOVIN CRIMINALS, CLAWFINGER and many more

15 - 17.08.2009, Бургас, централен плаж

текст: Васил Върбанов, снимки: Данкиша, Вальо П., Dee Dee и др.

“Ха ха ха, ебати якото заглавие!” – възкликна в skype стар наш познат, вече наближаващ 40 и изтъкнат столичен IT играч, когато една събота сутрин (09.05.09) обявихме новината: ‘С FAITH на МОРЕ в България.’

Да го лапаш, Марангозов – ти дори не дойде в Бургас. Но ние бяхме! И те бяха! Всички бяха! Не, че някой се е съмнявал в успеха на точно този концерт. А, след като работихме дълго и упорито за него (разбирай го както искаш) и след това, информирахме маниаците, почти всяка седмица в нашия сайт, как се движат FNM – сега нямаме друг избор и ще трябва да кажем няколко думи за престоя им на българска земя. Както и за целия фестивал – второто издание на Spirit of Burgas 2009!

Събирането на FAITH NO MORE със сигурност е хитът на концертния сезон 2009. Spirit-а, както го наричат местните в Бургас, вероятно в известен смисъл също. Ясно е, че много хора ще запомнят второто издание на фестивала със сериозните затруднения при влизането на входа. Нашите разследвания по тази тема ще продължават, естествено, но хайде сега да говорим за друго.

Faith No More в Бургас, снимка: Begemot

С какво всъщност ЩЕ ЗАПОМНИМ второто издание на Spirit of Burgas 2009:

1. FAITH NO MORE са наистина НЕВЕРОЯТНИ! И незабравими! (още, по-надолу)
2. Главната сцена и почти 3 пъти по-малка, в сравнение с миналата година, когато и най-успешната група събра 2 пъти по-малко хора от FNM.
3. FUN LOVIN’ CRIMINALS, макар и с леки проблеми в звука, пак вдъхновиха своите фенове (между другото Хюи, идвате едва за трети път в БГ, не за четвърти). Тези, които ги чуха за първи път, с лека ръка ги обявиха за досадници!
4. Зверски вятър на третия ден, който вероятно е докарал синузит на 2/3 от артистите на сцените. Сцените обаче не падат! А и синузит нали се лекува точно с шмъркане на море!

5. Зак Тел от CLAWFINGER не се страхува от синузит, поти се гол на вятъра и храчи към небето – пада му на челото.
6. Убийствен звук на Jack Daniel’s Рок Сцената! И много точно следване на графика!
7. Още в края на първия ден, Насо Русков скача да се бие в публиката пред нея! Мъж от първите редове го дразнел с жестове и вербално! BABYFACE CLAN втрещяват с перфектен звук – свирят две чисто нови парчета! За първи път от близо 7 години насам!
8. Официално е – ODD CREW са големите любимци на новото поколение български хедбенгъри! Също с две чисто нови песни на Jack Daniel’s Рок Сцената! Ще чакаме втория албум!
9. Илиана Бойчева се е напомпала с фестивални напитки и прегръща и охраната, като им крещи в ушите “Кооооолко яки са Faith No More! хик!” Много други правят същото!
10. Агентите на Latino сцената са НАПРАВО НЕУМОРНИ! Нон-стоп салса и меренге и т.н. Уроци и свободни танци. Ебати хората – браво бе!

11. СВЕТЛЬО & THE LEGENDS събират над 3 000 души пред Jack Daniel’s Рок Сцената в събота вечер! FUN LOVIN’ дори още не са свършили!
12. След слизането си от подиума, Витков се информира от сгъваема програмка, на коя сцена перформира горнооряховския интелектуалец Цецо Хипаря (познат и като Сърмата Хари - всъщност родом от Ловеч) и без забавяне отива и му врътва два шамара. Не са важни парите, които дължи, важно е уважението. Естествено!
13. ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ поемат тълпата от The Legends и я подлагат на обичайния ентъртейнмънт, но вече с барабанист – Георги Витанов-Геша. Публиката не ги оставя до 4 сутрина! Да бехме малко попийнали, а???     
14. Разкошният олд-скуул хот дог от миналата година, сега не се предлага.

15. LAST HOPE са страшни! Ние се гордеем с LAST HOPE. Те са хедлайнери на Jack Daniel’s Рок Сцената в третата вечер. Барабанистът Косьо събаря барабаните – удря като животно. И малко по-бързо, защото се надява да хване поне две-три парчета на Crystal Method на главната сцена. Успява само за едно.
16. ‘На тъмно’ сцената има чудесна програма, но кофти локация и често остава на тъмно и на тихо, заради саунда от Main Stage!
17. Сериозно чуждестранно присъствие на Jack Daniel’s Рок Сцената, с групи от Италия, Швейцария, Словения, Македония, ГЪрция и дори Австралия.
18. Италианците MELLOW TOY коват зверски яко, та чак си чупят баса!
19. Къмпингът на фестивала остава почти празен!
20. Клипът на Spirit of Burgas 2009 става особено известен, с подчертано британския акцент при произнасяне на 'Спирит ъф Бъргъс туфаузъненнайн'!

ТУК ТРЯБВА МАЛКО ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!!! Още докато принуждавах Насо Русков, докато произвеждах аудиото на клипа, да се съобрази с желанието на централните организатори на феста, да го произнесе именно, като ‘Спирит ъф Бъргъс туфаузъненнайн’ - потривах весело ръце, защото предвкусвах, как всички ще скочат срещу него – “леке, какво се прави на интересен, голяма работа, че е живял 10 години в Лондон!” Супер смях, защото ТОЧНО НАСО беше най-големият противник и настояваше за нормално – българско изговаряне. Убедих го, че клиентът е бог и винаги е прав. Клиентът между другото получи своето, защото ДРАЗНЕЩИЯТ клип очевидно направи силно впечатление и се запомни. Много повече, отколкото ако всичко беше гладко и равно. Тоест, ‘закачи’ слушателите!

Лично моят хитър план обаче ДОСТА се провали, защото гласовете ни с Насо доста си приличали. Съответно, и до днес ми се обаждат приятели: “абе копеле, как можа да го запишеш с такова ударение!?” Според Мишо Куцев от община ‘Бургас’, това бил новият лаф в града – наричали се бъргЪзлии! А можеха всички да сочат с пръст Насо!!! Така им се пада! Но да се върнем към ГЛАВНИТЕ герои на фестивала.

FAITH NO MORE изкараха в Бургас точно 36 часа. Пристигнаха в ранния следобед, в деня преди самия концерт и поеха към следващия – в Румъния, час и половина, след като слязоха от сцената.

Вероятно вече сте прочели, че още с пристигането в Бургас, Майк Патън започна да търси цигани с гайди в града, но естествено не намери. Просто, такива оркестри не се изявяват в градските локали, където доминира поп музика, с подчертани гръцки, турски и сръбски фолк елементи. Има и малко блус!

Патън ще предпочете тишината на хотелската си стая, докато други членове на групата ще вечерят тихо в близкия Созопол и не отказват да се снимат с фенове. Басистът Били Гулд се разписва върху електрическа китара на момче, на видима възраст 14 години, с фланелка на AC/DC, което плахо се приближава до масата.

Гулд разказва за шоуто предишната вечер в Истанбул и показва снимки от гостоприемството на турския организатор – огромен хол, групата насядала по земята и потънали във възглавници – дърпат от наргиле. От тавана висят поне 50 лампи, явно организаторът е и търговец на осветителни тела. Човекът преди време бил направил първия концерт на Napalm Death в Турция! Всичко изглежда много автентично – има супер колорит, въпреки че Гулд умишлено е снимал в черно-бяло.

Напомняме му, че инициалите му – БГ, са като на България, а не на южните съседи и ПАТРИОТИЧНО - масово си поръчваме лаврак, който естествено се оказва гръцки.

Гулд обаче не се предава и пояснява, че мексиканската група La Plebe, която издава чрез своя лейбъл и доведе у нас за концерта за старта на радиото пред 3 години, и без това го наричат Бил Гария!

ФЕСТИВАЛЪТ ЗАПОЧВА
На другия ден, в късния следобед - последни приготовления на Jack Daniel’s Рок Сцената – организираме я ние. Вратите горе трябва да се отворят в 19:00, а час по-късно - първи на въпросната сцена ще се представят BREAKPOINT. Те са точни, но публиката – не! Свирят добре, но вокалистът Стоимен общува с хората стеснително. Сигурно, защото не са много. Македонците BERNEY’S PROPAGANDA са друга ракия. Впечатлен от вокалистката Кристина Горовска – близкостоящият Венци Мицов (Хиподил, Светльо & The Legends) цъка с език и изкъква изречението: “Е, такава група с жена - в БГ няма!” 

След края на сета им, макетата раздуват с Били Гулд, дошъл бекстейдж на нашата сцена, защото ги познава, както и словенците ELVIS JACKSON. По това време, оттгоре вече долитат дюдюкания и става ясно, че влизането на фестивала едва ли преминава гладко. Телефонът ми звъни нон-стоп от приятели, които питат ‘Защо спряха да пускат?’ Е, откъде да знам по дяволите???! Не можем да изпратим никой да снима, защото екипът ни е зарит в задачи до шия.

Един излиза непрекъснато към служебния вход, където се среща със слушатели на радиото, спечелили пропуски за феста, за да им ги връчи. Те естествено, не идват едновременно. Друг има конкретни задачи към сцената ..и така нататък.

Възползвам се, че ELVIS JACKSON дават интервю за ‘Гласовете на рока’ на БНТ и тичам като Юсеин Болт, глътнал шише табаско без хляб към входа, защото 4-годишният ми син е заклещен и той там, с леля си.

Не ги виждам, но се впечатлявам от уменията на Иван Вълков – един от главните организатори, който се опитва точно в средата на мелето да изправи едната охранителна преграда, която при изкривяването си запушва потока и хората трябва да я прескачат, за да не стане инцидент. Вълков пръхти сам, охраната го е изоставила, а аз не мога да стигна до него по никакъв начин. Жена на средна възраст му оказва стабилна морална подкрепа, като му крещи в ухото с фалцет: “Искате да стане Индиго ли бееее?”. Ако носеше пазарска чанта с тиквички, сигурно щеше да му окаже и физическа подкрепа! А може и да е, но в това време аз вече откривам младия Върбанов, развеселен пред блус сцената: “искам чичо Били”! Срещат се бекстейдж на Jack Daniel’s и после гледаме ELVIS JACKSON. Фестивалната атмосфера започва да ми харесва!

Те свирят, най-общо казано ВСИЧКИ стилове. При това добре. На последното парче, вокалистът Буда ни рекламира пушенето на джойнт – не запушвам ушите на детето, защото ходи на френска детска градина! С Били се разбират, защото той има апартамент в Париж.

По средата на AS SOON AS POSSIBLE трябва да тръгнем към главната сцена, защото басистът скоро ще трябва да ни покаже, че риюниънът на FAITH NO MORE наистина е факт. Ще го изпратя, като го съветвам след тяхното шоу, да не се връща към нашата сцена, прекосявайки отново целия плаж. Нищо, че бил обещал на Насо да гледа Babyface Clan. (Да Насенце, пак аз!)

Провираме се към шатричките бекстейдж, през ‘тайното място’ на Били, който си е забравил пас-а и охраната може и да не го пусне. Съсипваме си последователно кокалчетата на глезените в някакви тротоарни плочи, сложени в най-тясната част на процепа, за укрепване на загражденията пред сцената. Шатричките не са кой знае какво. Лек уют внася червен диван, на който китаристът Джон Хъдсън се резсвирва. Майк Бордин е седнал бос пред масичка и тропа с палките по нея. Патън витае някъде из коридора, а Роди явно вече се оглежда с костюма в огледало някъде отвън.              

Елегантните костюми са неизменни за началото на всеки концерт от турнето – “Имахме невероятен късмет в Атина, където обикновено през август е 40 градуса, а сега беше приятно, прохладно!” Е, и в Бургас е супер.

Тръгвам по обратния път, да си дооформя глезените в теснината, като любезно пожелавам успех. “Ще се видим после на твойта сцена!” – казва басистът, но аз му напомням, че няма никакъв смисъл да кръстостваме пясъка напред-назад (e да, Наско). Още повече, че във въпросния момент, няколко хиляди души вече ще разпознаят басиста, а групата трябва да тръгне към Букурещ не по-късно от 2:30.

“Ще стане така, че ще върна на колегите ти, примерно, само едната ти ръка...” – казвам на излизане, като без да забележа, изпускам сетлиста, снимка на който трябваше да ви публикувам ето тук.

------------

“Искам зъб!” – хили се Бордин, но разговорът ни е приключил, защото вече си прокрадвам навън към народа. На пясъка, разумните сцени утихват, като хилядите се струпват пред главната сцена и започват да чакат FAITH NO MORE.

Бандата излиза точно с 8 минути закъснение и започва с ‘Reunited’! Обикалям навсякъде, за да добия пълна представа за публиката, звука и общата атмосфера! Групата е разбиваща. Както ще споделят след концерта - публиката била "НЕВЕРОЯТНА!”

Аз обаче мога да обикалям, а те - не, и виждам, че встрани от ядрото – централно срещу сцената, публиката не е от най-скачащите и пеещите?!!!

И тук да се върнем на нещата, с които ще започним това издание на фестивала и невероятните FNM:

- Многоспектърният вокален талант на Майк Патън, който преминава с убийствена лекота от перфектна мелодия, през панически писъци, рев,  нормален разговор, кучешки лай и обратно към перфектна мелодия;
- Патън не е слушал клипа на Русков и нарича града ‘Бурррргас’;
- Певецът е талантлив провокатор и манипулатор. Точно преди ‘Evidence’ ни лъже, че ще се къпем после всички заедно в морето. Всички голи!
- Патън чупи главата на крана с камерата, която въпреки многократните предварителни предупреждения и договорки, му се завира непрекъснато в лицето. Обяздва камерата и ръмжи ‘C'mon bitch!’ Ебаси, не стига че дават разрешение да се заснеме ЦЕЛИЯ им концерт. Ако е хитър, собственикът ще пусне апаратурата в ebay – ‘съсипана от Майк Патън’!
- ‘Злодеят’ дразни публиката с ритмични подвиквания: “чалга – чалга – чалга”, след което настоятелно пита: “Обичате ли чалга? Защото ние свирим чалга, ето например едно наше чалга парче – е без балкански ритми и фалшиви цици!”;
- Faith No More поздравяват с мелодия своите български фенове, пропътували през 1991-ва пътя до Будапеща, за де се срещнат с групата. Незабравима среща.;
- Неподходящо ниската Главна сцена, която не позволява на голяма част от многохилядната публика да види, какво точно става там;
- Странно, но и двата големи екрана от двете страни на сцената са свалени ниско, така че са адекватни едва за първите няколко реда, които и без това виждат, какво става на нея;
- На моменти, не добре балансиран звук на Главната сцена, често “хващан” от морския бриз, който  го върти, ту наляво, ту надясно!;

Този концерт приключва! Връщам се към нашата територия.

Момичетата на Чичо Джак

ODD FUCKIN CREW скачат на Jack Daniel's рок сцената, 10 минути след като Faith No More са издухали 13 хиляди души пред главната. Никак не е лесно да се покажеш пред хората след такава демонстрация на супер класа от мега майстори, но ODD CREW не се страхуват или поне никак не им личи.

След като огромна част от публиката се стича именно пред тяхната сцена, младите лъвове започват да показват на какво са способни. И освен, че имат превъзходни парчета и свирят супер добре, от тях струи някаква убийствена светлина. Сигурно идва от това, че са дяволски близки приятели от деца и освен това, май знаят много добре какво искат! Знаят и как да го постигнат.

Освен любимите парчета от дебютния албум 'We Are What We Are' - ODD CREW свирят и две често нови - 'A Bottle of Friends' и 'One More Time'. Размазващ сет - страшен саунд, а също и - точната визия и най-уместното сценично поведение. Освен това, ODD CREW май едва сега започват!

BABY FACE CLAN задържат с невероятна енергия публиката пред сцената все така многобройна, в ранните часове на съботния ден. При това свирят и две чисто нови песни - 'Butterfly' и 'E Misery' - първите нови от близо 7 години насам. Това е групата, която от години събира най-симпатичните момичета пред сцената. Най-вероятната причина е барабанистът.

В средата на шоуто, мъж от първите редове, очевидно дразнещ снажния фронтмен с подвиквания и жестове, е неучтиво поканен от последния да се качи на сцената, но след категоричния му отказ, жилавият Насо сам отива при него и го хваща за гушата, като почти прескача загражденията. Публиката започва да скандира 'На-со, На-со', но краткото недоразумение приклюва, качествено и в срок!

След края на шоуто, от колоните започва парчета 'Always Look on The Bright Side of Life' - колко уместно! Това е краят на първия ден на фестивала (ГАЛЕРИЯ)! Що се отнася до последвалите два, споменахме някои незабравими и съществени неща, още в началото на този текст.

Били Гулд със стейдж мениджъра на нашата сцена - Вальо Пасков

Ето все пак някои бележки, които съм си водил в движение, по време на последните два фестивални дни.

СЪБОТА – ебаси (ГАЛЕРИЯ), започвам да се вживявам, като посетите на БГ футболен мач през 80-те. Все едно се опитвам да слушам на портативен транзистор промените в резултатите в другите мачове от А РФГ. Аз постоянно звъня по телефона и трескаво пускам sms-и, за да разбера какво става на Dimmu Borgir в Каварна. Как можаха да съвпаднат двете неща така. В разговори и съжалително пъшкане, пропускам голяма част от шоуто на Fun Lovin’. Спомням си, че от централното озвучаване ни помляха с реге, преди групата да излезе на сцената. Нищо, Насо ще ми разкаже.

Сам на бара

България обича гражданина Светослав Витков! Това е най-очевидната причина, поради която няколко хиляди души се стичат в уречения час - 1:00 сутринта, пред Рок сцената на Jack Daniel's. Независимо, че на главната сцена, Fun Lovin Criminals все още продължават своята програма, поради 20 минутното си закъснение, което очевидно води до застъпване на двете групи. Публиката масово напуска главната сцена, за да заеме места в краката на Витков и неговата банда. Търси си го и си го получава!

The Legends водят шеговити диалози между песните, като разстрелват с думи свои "любимци", най-изявен сред които се оказва Влади Ампов - Графа. 

Естествено, има и доста намеци за секс! Витков е на сцената бос, както майка го е родила!

Към края, Венци Мицов слиза от сцената за малко, за да погледа онстрани как групата прави версия на класиката на Motorhead - 'Ace of Spades', със соло на саксофон. След това, хедлайнерите на сцената тази вечер, доразмазват многохилядната публика с вечния шлагер на Хиподил - 'Бате Гойко' и въпреки оглушителните скандирания за още, се скриват в обширния бекстейдж, за да се поотпуснат с уиски, само басистът и барабанистът остава за още едно парче. Много им се свири!

Сигурно искате да знаете, защо малко след това, същата вечер, Светльо Витков е напляскал Цецо-Сърмата - директно на сцената?? - оставяме да разисквате това във форумите. Все пак двамата до неотдавна пееха заедно Коледни песни!

Лично аз, бих постъпил точно като Светльо, в същата ситуация. Наистина, тя ми е разказана от него, но нямам нито една причина да се съмнявам в думите му. Още повече, когато познавям материала. След ‘инцидента’, бургаски охранители трескаво издирват вокалиста на Хиподил и Светльо & The Legends, за да го изведат извън зоната на фестивала, но Светльо вече сам си е излязъл и пуши спокойно пура на входа. Аз оставам вътре докрай!

ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ стартират малко преди два и половина сутринта, като заварват публиката в еуфорично настроение пред Jack Daniel's Рок сцената! Загрята, тръпнеща и готова да стигне докрая.

Ако някой свенливо си е затискал ушите по време на изпълненията на Витков + Мицов, то му е било наложително да си запуши всяка дупка на тялото с ръце, крака, салфетки, дюнери... още с появата на Черно Фередже под прожекторите. 

Те влизат в играта с мощна българска интерпретация на стадионния химн на Queen, променена в куплета на 'We Will Fuck You' и подплатена с барабаните на новия си официален член - Георги Витанов Геша.

Следват песен след песен, шега след шега - наздравици - и така до 4 сутринта! Започва да ми тежи подозрението, че в последните два часа пия Jack от чашата, в която Голям Тошо нощем си държи изкуственото чене. Оле, май е време да се скрия в хотела.

Пасков спи бекстейдж и не му пука! 

НЕДЕЛЯ – тежък ден (ГАЛЕРИЯ)! Освен Jack Daniel's рок сцената, имам ангажимент да контролирам и плавното протичане на срещата на медиите с CLAWFINGER. Защото те са артисти на Nuclear Blast (не медиите). Естествено, не е гладко, защото след кацане в Букурещ, бандата тръгва към Бургас по балкански пътища, за да пристигне на сцената след общо 17 часов трип.

Става ясно, че групата ще закъснее, още в 20:00ч., когато се обаждам на тур мениджъра Борд, за да разбера колко песни ще позволят на Катинчаров да снима за ‘Фрактура’.

“Няма проблеми, да снимат колкото искат!” – казва Борд, но продължава -  “Проблемът е, че още пътуваме и според мен няма да пристигнем по-рано от час.” A CLAWFINGER трябва да изскочат по график на сцената в 21:40. Ще го направят с 35 минутно закъснение, което прави още по-странно съкращаването с 3 песни на програмата на най-първата група на Главната сцена – Кълн.

Clawfinger - снимка Spirit of Burgsa 2009

Така или иначе, Зак Тел се гмурка за срещите с медиите в шатричката веднага след края на концерта с ‘Do What I Say’. Жалко, че не изсвириха ‘The Truth’, но лично аз още повече съжалявам за ‘The Faggot In You’.

Само за протокола – басистът Андре Скоуг доказа със силно мешугианско влияние, че няма нищо случайно в това, че двете групи живеят в едно и също студио. А клавиристът Йоке Ског действа наистина добре, като второ MC в бандата. С чувство за хумор. Именно неговата жена пее този чуден кавър, който групата използва като интро на шоуто – основната тема от Джеймс Бонд -Goldfinger, но тя естествено пее ..."Clawfinger..."

Завръщам се на ‘нашата сцена’! Пфиууу, пропуснал съм COLLAPSO, заради Nuclear Blast дейност. Следват LAST HOPE! С тях съм спокоен. Много са яки. Машини! Не обичат да свирят най-големия си хит, защото са го свирили 200 пъти? Да, бе! FUCK POLICE! - реве целият плаж, дори и по-одухотворените от охраната!

Александър Бояджиев - Чико подскача по сцената и апелира публиката към 'танци'! Китаристът Чаво-Бътхед е в стихията си! Той свири и  в The Legends на Витков, но Last Hope му пасва повече на натюрела! Баситът Ради е привидно скромен, но само привидно, а за барабаниста Константин писахме по-горе. Няколко души, видимо западно европейци на малко над 50, гледат с широко отворени очи и уста и снимат с мобилните си телефони. Чико благодари на всички на български и Last Hope свършват. Жалко!   

Италианците MELLOW TOY са доста мощни. На моменти приличат леко на Linkin’ Park, така че по-добре без мелодичните вокали. Накрая, Jack Daniel's рок сцената е официално закрита от Brothers in Blood! Шута приветства къмпинг ‘Смокиня’ и споделя от високата трибуна, изключително важната информация, колко е “важно да имаш бързоварче!”

От колоните за последен път тръгва парчето 'Always Look on The Bright Side of Life' – започваме да пакетираме! До нови срещи, Бургас! Ха ха ха.