CREMATORY, EVERGREY, Chaoswave, Fyeld, New Disease
19.07.2009, зала 'Христо Ботев', София 

текст: Ивайло Александров, снимки: Георги Георгиев.

Голямо чакане снощи, ей! Нека директно да започнем с причините, вярвам, всички искат да знаят защо чакахме няколко часа началото на ‘Pill Against Depression Festival’. Evergrey бяха забавени на сръбско-българската граница и пристигнаха в София след 18.00 часа, което автоматически пренесе началния час доста напред във времето. Следваха уговорки между мениджърите на двете водещи банди и по настояване на Crematory, които днес сутринта съвсем рано отпрашиха обратно, реда на хедлайн съставите се обърна. През това време се нагласяше техника и паднаха песни от сетовете на подгряващите групи. Като май те си го отнесоха най-много – с по десетина минутни представяния за двете банди и половинчасово отегчение от Chaoswave.
Сега вече подробно.

New Disease поеха ролята на бялата мишка и изскочиха малко след 8 вечерта пред погледите на уморената от киснене на крак рехава публика. Кратко, стегнато и ясно, обаче, пичовете показаха огромно желание за свирня. Здрав метъл, крещене и за десерт – гост вокали от Бобз от Fyeld за последното парче. Десет минути загрявка за вратните мускули и почти без време да си купиш втора бира, самите Fyeld вече бяха на сцената.
Тази група е наистина специална. Минаха през какво ли не, докато пуснат най-сетне втория си албум ‘Not Blond Enough to Survyve the Holocaust’, но дискът най-сетне е факт, при това съвсем достъпен, та в момента дъни от колоните.

Огромен глад имат момчетата за свирене и в рамките на петнайсетина минути показаха, че има много тупаници да ни дадат още. Супер, ще се гоним по клубовете – дебнете ги, в момента са на турне!

В последвалата пауза залата се понапълни, а звуковите инженери попипваха такелаж и апаратура за предстоящото изпълнение на италианците Chaoswave. Вече минаваше 21 часа, когато вокалистката Джорджа се появи на сцената да тества микрофоните, облечена в типични готик-метъл одежди, а къдравият й колега в пеенето Фабио ентусиазирано попита: “Are you ready for some Italian shit?” Ебати, колко беше прав, копеле! Вярно, че и звука в началото на 30-минутното им изпълнение не беше кристален, но музиката им съчетава прекрасно понятията клише и досада. Модерен метъл саунд, разнежен от женски вокали, чат-пат рифови среднотемпови трясъци и безличност на корем. А като си помисля, че принципно такива банди може да отпадат и да слушаме повечко от родните състави, които го могат... Но групите вървят в пакет. Траеш, пиеш бира и чакаш хедлайнъри.

 

И първите от тях изскочиха към 22.30 - CREMATORY поздравиха за втори път зала ‘Христо Ботев’, разменяйки позиции с шведите Evergrey и директно хукнаха в ‘Remember’ от последния им засега албум ‘Pray’. Направи впечатление повече от добрия звук на германците, което пролича и в горещия прием от страна на набъбналата до хиляда души публика. Групата владее сцената, шоуто и феновете си и ни подари разкошна разходка през всичките си периоди, като прескачаше ту в 90-те с ‘Shadows Of Mine’ и хита ‘Tears of Time’, ту десетина години напред с песни като ‘Tick Tack’ и ‘The Fallen’. По примера на New Disease, Crematory също имаха гост на сцената – добре поддържан фикус в саксия, зад колоната вдясно от китариста Матиас Хеклер. Явно някои растения виреят добре в тъмни зали и набичен метъл.

Малко преди края на стандартния сет, в залата се разнесе така популярният боен призив на българският метълист "Йебаньееее!”, на който прозвуча гръмогласен отговор “Slayeeeeeerrrr” и за най-голяма изненада, Феликс откликна горещо. “You wanted Slayer? Well, you’ve got it!” И Crematory подкараха ‘Raining Blood’! Шок! И пого! В един момент химна преля в ‘Arise’ на Sepultura, която пък ни довърши, превключвайки в ‘Davidian’ от дебютния албум на Machine Head. Ето това е жест и неочакван обрат! Обичам изненадите.

Пореден кавър, но този път емблематичен за бандата – ‘Temple of Love’, преди Матиас да пожелае приятна вечер на присъстващите с нежната ‘Perils of the Wind’ и Crematory си тръгнаха под несекващите аплодисменти на крехката, но читава агитка в залата.

И тук вече търпението на публиката за пореден път беше подложено на тежко (едночасово) изпитание, което взе сериозни жертви под формата на трицифрен брой фенове, които, предали се на умората, потънаха в нощта на Студентски Град, оствяйки едва около 300-400 фена за изпълнението на EVERGREY.

Шведите излязоха под прожекторите половин час след полунощ с чудесната ‘Fear’. И макар уморени, Evergrey решиха да подарят на вярната си публика един пълнокръвен концерт. Останаха над час и половина на сцената, напук на умора, хаос, закъснение, безумният час от денонощието и скапания звук. Да, при петорката от Гьотеборг звукът отново стана осезаем проблем. Но не и за феновете в ‘Христо Ботев’, които стоически подкрепяха любимците си, бурно аплодирайки и припявайки хорово с Том Енглунд на любимите си ‘As I Lie Here Bleeding’, ‘Watching the Skies’ или лиричната ‘I’m Sorry’...
 
Самите Evergrey свириха с огромно желание и се раздадоха напълно за всички тези, които стояха в залата и направиха така, че концерт да има и предотвратиха съвсем реално фиаско. Браво, момчета! Браво на всички групи, които не се огънаха, а понесоха ситуацията на рамене, грифове, гърла и барабани! Браво и на всеки от тези няколкостотин души, които стояха, слушаха, пяха и куфяха, отдадени на метъла.

А на организаторите от Mask Music пожелаваме непредвидими недоразумения като снощните спънки да останат само като отзвук от миналото и успех в бъдещите начинания!

ГАЛЕРИЯ