ПОЛ ДИАНО, Smallman, Лавина.
25.09.2009, София, клуб ‘Blue Box’

текст: Metal Willie, снимки: Милена Радева (сп. Про-Рок).

2001-ва година...това всъщност бе доста отдавна. Година, която за нас, българите, не предложи нищо по-различно от обичайната соц мизерия, но пък в САЩ например, дълго ще я помнят, защото именно тогава президент стана титанично противният Джордж Буш младши, а осем месеца по-късно дойде и онзи печално известен 11-ти септември.

Някъде по това време в БГ се появи и първият брой на списание 'Про-рок'. То разбира се, бе посрещнато най-вече с недоверие и скептицизъм. "Какви пък са ТИЯ сега" - питахме се ние, свикнали с 'Ритъм' и притурката му за студийна техника.

Години по-късно, на път за осмия рожден ден на списанието, някои от нас си дават сметка, че след изчезването на 'Ритъм', можеше да останем без нито едно издание за "нашата" музика. Както и да го погледнеш, страна без печатно издание посветено на местната и световна рокендрол сцена е, общо взето, пълен шит. Така че, упорити копеленца от 'Про-рок' - БРАВО & ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

ДИАНО забавя крачка на летище 'София' пред камерата на Стифенщайн

СЪЩИНАТА на този рожден ден на списанието е ПРО-РОК КОНЦЕРТ, с първи медиен партньор радио Тангра Мега Рок. В познатия ви клуб ‘Blue Box’, в петък вечер прииждат 400 души - твърдо решени да се забавляват шумно. Преди специалният гост Пол Диано да се появи леко накуцващ, но триумфиращ на сцената, за тях се раздават последователно  две български групи.

Първи са SMALLMAN от Асеновград - доста интересна банда, която свири с истинско вдъхновение - твърди рифове, над които се извисяват - изразителен (но слава Богу не "героичен") вокал и гайда. Саундът им е космично планински и донякъде напомнят за едно от скритите съкровища от края на миналия век - южноафриканската група Tribe After Tribe. Публиката гледа унесено и аплодира.

След тях излизат ЛАВИНА от близкия Ихтиман. Те са доста по-праволинейни, свирят традиционен метъл, пълни са с ентусиазъм, но са още твърде "зелени", макар и вокалистът им да е попрехвърлил. Това е среща, а не сблъсък на поколенията!

Най-отпред в тълпата, ЛАВИНА имат всеотдайна агитка, която огласява своята подкрепа за тях през цялото време. Аз вече пия Jack Daniel’s! И не само аз!

Историята на ПОЛ ДИАНО отдавна е известна и описана в най-различни версии и цветове в безбройните книги за Iron Maiden, както и в собствената му автобиография ‘The Beast’. Има фенове на Maiden, които не "признават" албумите им с него. Но за една по-малка част от хора именно ранният период на бандата, с ДИАНО, е най-любим. Докато Maiden с Брус Дикинсън винаги са звучали доста по-изчистено и някак класически, то в музиката им от периода 1978-81 има нещо леко загадъчно, нещо напомнящо за мрачните и опасни улици на викториански Лондон, описвани в историите за Джак Изкормвача. Има елемент на риск, на нещо непредвидимо... какъвто всъщност е и самият Пол.

Тази вечер той се появява в края на интрото ‘Ides Of March’, започнато от поредната му бекинг банда и се впуска директно в ‘Wrathchild’, последвана от ‘Prowler’. Пол знае за какво е дошла публиката и въпреки, че през годините е експериментирал с най-различни токсични вещества, тази вечер експерименти със сетлиста няма да има. Това е добра новина и означава някъде към 80% ранни класики на Maiden и няколко парчета от соловите му албуми.

Забелязва се, че четиримата италианци дошли с него, не са едни от най-добрите музиканти на света, но Пол хвърля сериозни усилия да компенсира това с чудовищно яко пеене. Освен това е доста приказлив между песните, като темите варират от Америка и бившата му жена, до поздрави към всички в залата, към списание ‘Про-рок’, към неговия добър приятел д-р Стифенщайн, към Бритни Спиърс и Лейди Гага.

Последната, според Пол, приличала на травестит, но той публично признава, че стига да има до себе си неморалната подкрепа на бутилка Jack Daniel's и два грама кокаин, като нищо би я опънал. (същото вероятно се отнася и за Стифенщайн! бел.ред.*)

*(в смисъл, Стифенщайн би опънал Гага, а не Диано – Стифенщайн! бел.ред. №2, след къс, но нервен тел. разговор с адвоката на доктора)

След ‘Running Free’, ДИАНО и групата напускат сцената, само че никой не напуска залата, защото знаем, че ще се върнат пак. Бисът започва с инструментала ‘Transylvania’, минава през скорострелен кавър на ‘Blitzkrieg Bop’ на Ramones и завършва с почти пънк версия на ‘Sanctuary’. Разочаровани и недоволни не виждам, щастливи и пияни - навсякъде. Както би трябвало да е на едно яко birthday party. Cheers!