GAMMA RAY, Freedom Call, Secret Sphere
21.02.2010, София, клуб 'Blue Box'
текст: Ивайло Александров, снимки: Ивайло Александров

За няколко години ABV Pro се наложиха като промоутър, от когото получаваме силни концерти на водещи хеви метъл банди, а първото шоу за 2010, организирано от тях, беше експлозивен метален празник във вечерта на 21 февруари.

Германия е водеща сила в хеви метъла, а GAMMA RAY са една от най-знаковите групи в течението. И една от най-любимите на родните метъли. Доказателството беше пълният Blue Box снощи, гръмките скандирания и стотиците усмивки, греещи навсякъде из обръгналия вече на тежък звук клуб.

SECRET SPHERE са сравнително непозната група у нас, въпреки стабилната си дискография за над десет години съществуване. Стандартният им пауър метъл бързо спечели публиката в залата и още след втората песен на италианците вокалистът Рамон Месина, усмихнат до ушите, дирижираше еуфорично тълпата пред себе си, която пък му отвръщаше с мощен рев и гора от ръце. Такава страхотна публика всяка подгряваща банда би си пожелала.

За половин час праволинейните епични парчета SECRET SPHERE запалиха огъня и жаждата и видимо щастливи, шестимата предадоха металната щафета на немските пауър герои FREEDOM CALL. Германците, тръгнали като страничен проект на барабаниста на Gamma Ray Даниел Цимерман, успяха за годините на съществуването си да се превърнат в обичано и значимо име на европейската метъл сцена. Героичните им песни, с бомбастични мелодии и хорови припеви отдавна спечелиха сърцата на любителите на пауър метъла, а немската сцена винаги се е радвала на изключителна популярност у нас. И не е случайно, че още в първите акорди на отварящата 'We Are One' пространството в Blue Box закипя и стотици метъли се юрнаха напред с вдигнати юмруци и развeти коси. Чудесно посрещане за първи път у нас.

Онемелият Крис Бей няколко пъти се хвана за главата и сърцето, искрено удивен от горещия прием на отдадените български фенове. 50-минутната разходка из албумите на FREEDOM CALL подпали допълнително нажежената до червено тълпа, а химни като 'Tears of Taragon', 'Metal Invasion' и 'Warriors' прозвучаха още по-вдъхновяващо от студийните записи, като хоровете в епичните припеви бяха изпяти от хора на българската публика. Дълбок поклон за гърлата и енергията на тези над 700 души, които изпълниха софийския клуб. Едноименната 'Freedom Call' прозвуча на прощаване и втора група за вечерта напусна сцената, заредена от ентусиазма и обичта на родните фенове.

Четири пъти вече идва в България предвожданата от Кай Нанзен банда и четири пъти ухиленият фронтмен дирижира общото доволство и празник на металния звук. Абсолютно отдадени “to the metal” четиримата хеви метъл лидери са силно обичани от верните си фенове и явно колкото и пъти да свирят пред родна публика, никога няма да ни омръзне да пеем с тях и да вилнеем на чудесните мелодии на GAMMA RAY.

Някъде към 10 вечерта прозвуча вече 20-годишното интро от дебюта на германците, станало емблематично начало на всеки техен концерт и минута след това под сините прожектори те ни заведоха забързано към 'Gardens of the Sinner'. Хора подскачаха, пееха и се радваха на поредната среща с музиката на GAMMA RAY сякаш ги гледат за първи път. И още преди да са стихнали овациите, скочихме към 'New World Order' от 2001 година и поредната вълна на взаимно съпреживяване. И все пак бандата в момента е на турне, представящо горещия още 'To the Metal'. Пет парчета ни подариха от него, като започнаха с отварящата 'Empathy'.

Подозренията ми, че песните от новия албум ще звучат жестоко наживо бяха напълно оправдани. А публиката явно беше отделила сериозно време на домшната работа и навред припяваха с Кай на хващащите припеви. GAMMA RAY пък за пореден път се показаха като най-сърцатата и позитивна хеви метъл група, усмивката не слизаше от лицето на фронтмена, който вилня, сменя китари, разходи се над публиката, скача, куфя и демонстрира страхотно настроение, докато от струните се лееха игривите мелодии на квартета. Хеньо Рихтер постоянно се хилеше на феновете пред неговия ъгъл от сцената и често тримата с Кай и Дирк Шлахтер скачаха за нагледно синхронно куфеене на трите китари в стил Judas Priest и ритмично поклащане напред-назад.

Поклащахме се и ние, куфеейки като бесни на бързите мелодии и размахвахме юмруци, отправяйки нашия Hail to the metal с Кай и дружината му с пълно гърло и див ентусиазъм, докато щастлива мома сърфираше през ръцете на потната тълпа, поздравявайки бандата отвисоко. Епичната 'Abyss of the Void' ни върна към брилянтния 'Land of the Free' („Първа част”, както подчерта харизматичният китарист и певец), който беше отбелязан и с убийствените 'Rebellion in Dreamland' и 'Man on a Mission', а Дан Цимерман ни представи чудесно изиграно соло на барабани, напълно подходящо за веселяшкия стил на групата.

След час и половина GAMMA RAY се скриха, за да ги викнем обратно и да забият двете вечни класики на Helloween 'I Want Out' и 'Ride the Sky' със съответното им вълнение и несекващи ревове из публиката. Пяхме, куфяхме, пляскахме и скачахме, попили и предали страхотното настроение на песните на квартета, а двучасовият гама-спектакъл приключи с втория бис 'Send Me a Sign'. Явно знакът, който изпратихме е попаднал на точното място, защото четиримата останаха на сцената докато не подариха и последното перце, палка и сетлист, които носеха на сцената, здрависвайки се безспирно с първите редове фенове.

Да, Gamma Ray са чудесна концертна група и живият контакт с тях зарежда и публика, и музиканти.  Хеви метъл, копеле!