AC/DC
14.05.2010, София, стадион 'Васил Левски'
текст: Джон Бонев, снимки: Ясен Немски (профи), Джон Бонев (amateur). 

Не съм особено голям почитател на стадионните концерти, но за съжаление AC/DC е една няколкото групи в света, които няма как да бъдат гледани в по-малка зала или клуб, така че това е единственият избор.

Освен ако случайно не си чукотски милиардер, решил да ги покани на частно разсвирване по повод откриването на нов бутик, с напълно оборудван пиано бар и газово осветление...но и тогава не е ясно, дали те ще се съгласят.

Все пак, AC/DC успяват да вдъхнат у милионите си фенове по света, че НЕ ВСИЧКО на този свят е ПАРИ! Има и някаква неуловима енергия, трудна за описване - силата на това да си верен на себе си и "да играеш по правилата, но едва след като САМИЯТ ТИ си ги създал!"

Чух това изумително изречение от стар мой мъдър познат, ден преди самия концерт, на историческата среща на стари родни фрийкове - Кравай Реюниън и то до такава степен се издълба в изравнения ми от уиски+бира същата нощ мозък, че на сутринта се опитвах да го рецитирам ритмично и след това с маршова стъпка към стадион 'Васил Левски'.

От поне 20 години сме наясно с това, че концертът, който може да събере най-много хора в България е именно AC/DC. Дори и да е имало скептици, то в седмиците преди шоуто и те са разбрали, че РОКЪТ вече е МОДЕРЕН у нас, а AC/DC са най-изчистеното му и масово задоволяване за нашия фен.

Роузи

Всяка телевизия (всеки ден) говори за това, дори и когато е очевидна собственост на бивши полковници, червени рицари на плаща и кинжала от миналото, саморециклирали се в бизнес генерали в сянка.  

РОКЪТ наистина е МОДЕН у нас в момента и дано това продължи още дълги години. Грандиозността на ТОЧНО този концерт е ясна и изисква съответната подготовка – екипът на AC/DC е в София още от началото на седмицата, строи сцена и прави проби усилено в последните дни.

Саундчекът бе направен от техниците още в четвъртък следобед, като живущите в района на стадиона излязоха на прозорци и балкони и последните колебаещи се, дали да отидат на арената в петък вечер, трескаво започват да звънят за билети, настръхнали от рифовете на 'Whole Lotta Rosie'. (действителен случай!)

   Вместо в строителни фургони от 20 век, екипите спят в луксозни найтлайнери, паркирани пред стадиона

Денят на концерта, най-после идва за огромна радост за 60-те хиляди, които ще бъдат на стадиона. В останалите милион и половина жители на София се чуват подмрънквания – най-вече на тези блокирани в брутални задръствания, породени от частичната блокада на центъра и улиците около 'Васил Левски'.

За това, разбира се, не са виновни организаторите. AC/DC още по-малко. Но да не задълбаваме...

За разлика от адския трафик през деня, следобед около стадиона вече е спокойно и придвижването на публиката протича плавно – към 18:00 вече потокът от хора за концерта се засилва и достига пика си в периода между 19:00 и 20:00, но за щастие няма особено голямо натрупване. Лъха култура и спокойствие.

Предвид факта, че огромен брой от хората са предварително снабдени с фланелки на AC/DC, бих искал да мога да надникна в тефтерите с продажби на щандовете за оригинален мърчъндайз пред стадиона, за да видя дали текстилът върви добре, но това вероятно са направили служители от НАП, които (както бе широко рекламирано по ТВ) ще следят бдително на входовете и изобщо навсякъде, за да не си купи Брайън Джонсън нерегламентиран автомобил. Цените са добри - lanyard - връзка за вратле - 20 кинта! Взимам си 6 броя и се ориентирам към МОЯ вход. Приятелите ми звънят многократно - за да дадем дължимото на съпорта - КОНКУРЕНТ.

В крайна сметка успявам да хвана един финален рефрен ...„дай ми време – за любов ти дай ми време...“ - последната песен на Е.Анчев.

Първите редове откликват и даряват Конкурент с очевидна любов - свиркане и пляскане с ръце. Дали да не се върна да си купя още 2-3 lanyards? Парчето свършва - оставам, за да гледам екипа, който трескаво разчиства сцената за ТИТАНИТЕ. Стадионът започва да се пълни истерично бързо и към 21 часа изглежда почти на предела си. 

Близо 30 % от публиката е със светещи рогца - явно щандът със сувенири е свършил някаква работа.

Надигам се за мексиканската вълна и през люлеещите се ръце виждам дълги бирени опашки, но ги пропускам, защото не настоявам после да се срещна със същите хора и на опашките пред WC. 

Очите ми се възбуждат от охранени сутиени на лели, качени върху огъващите се рамене на залитащи мъжаги... тоест - разполагаме с всички запазени марки на стадионния рок.
 
Точно в 21:15 сцената светва, зазвучава интро, на екраните тръгва развлекателната AC/DC-анимация, публиката реве на няколко езика - АРГГГГГХХХХ и ARGHHHHH (сори, нямам гръцка клавиатура)  и.....

БУУУУУУУУУУУУУМ: AC/DC са вече пред нас - началото е зверска еуфория. ’Rock N' Roll Train’ – ръцете са горе, щракат хиляди светкавици, морето от хора и червени рогца се клати. Шоуто наистина е грандиозно!

Винаги съм харесвал AC/DC и, въпреки че не съм най-горещият им фен, от десетилетия искам да ги видя и да се убедя, дали наистина са верни всички суперлативи за тяхното шоу. Е ДА, то НАИСТИНА е грандиозно... 

5 секунди, след като започва третата песен от сет-листа, а именно ‘Back In Black’ - вече съм от НАЙ-ГОРЕЩИТЕ фенове. Когато чуеш оригинала на една от най-великите песни в историята на тази музика, на живо - а около теб още 60 хиляди души пеят, свирят на въздушни китари и изпадат в екстаз, няма как да не настръхнеш!

Оттук нататък всичко продължава по точно разписание, влакът на AC/DC преминава, като през малки и големи гари - през вечните им хитове и не толкова вечните им по-нови парчета. Никакви изненади, но нали това е една от хубавите черти на AC/DC!

По време на ’The Jack’, Ангъс захвърля китaрата и прави отработен стриптийз, като сваля емблечатичната си ученическа униформа, която днес му стои още по-абсурдно на фона на видимо напредналата му възраст. Чувал съм, че преди, в кулминацията се надупвал към публиката вирнал боксерки със знамето на местните. Явно световната финансова криза е унифицирала предствлението до унисекс надписа AC/DC. И в Гърция и Сърбия било така - чувам да коментират съседи.

Тактично спирам да ги слушам, но те започват да пищят - тъй като разголеният господин Йънг прави дълго китарно соло и навлиза навътре в публиката по "кея" от сцената и дори се издига още по-високо на специално пригодена платформа. Финалът на китарните му фоерверки е ознаменуван със страхотни светлинни ефекти и дори "сняг" над главите.

Вея сноп laneyards над главата си, като съседите приклякат всеки път, за да мине безопасно над главите им. Завъртам още по-бързо, защото знам, че въпреки фокусираното всеобщо внимание към Ангъс, истинският шеф на бандата - по творчески и финансови въпроси е по-големият му брат Малкълм, който ме е втрещил с убийствената си ритъм китара, която всъщност до голяма степен създава непотворимият саунд на AC/DC.

Спирам да въртя, съседите с благодарност и омалели бедра от неочаквания казачок се преместват с борба по-далеч от мен. Жалко, точно щях да ги прегърна и да им подаря по един lanyard да си го занесат за спомен в Скопие. Точно така - мир & любов. РОКЪТ обединява!

Остават ни шепа задъжителните финални AC/DC-класики и естествен край с ‘For Those About To Rock…’, напомпан с цялата сила на светлинното им шоу и пироефекти, топовни гърмежи и т.н... "Благодарим ви – лека нощ“  - THE END!

Всъщност не съвсем – групата вече е напуснала сцената, но ни дарява с една доста приятна заря за сбогом!

19 песни, 1 час и 55 минути точно!

Очакванията са напълно оправдани – всички сме чували за това, но все пак когато го усетиш и видиш с очите си, ефектът наистина е поразителен. Мега-професионализъм на всички нива от страна на фирмата наречена AC/DC – висококачествен продукт, напълно отговарящ на цената и репутацията си.

Нищо чудно за този концерт наистина да е имало война, кой промоутър да го направи у нас. Във време, когато в света се лее кръв за петрол и газ и като се има предвид, че AC/DC е ЧИСТ ВИД ЕНЕРГИЯ! Хубаво е, че тази група наистина вдъхва успокояващото усещане, че не всичко на  този свят е пари, но и успява да превърнe тази своя енергия в $$$. Те обаче НАИСТИНА си ги заслужават - до последната стотинка!

Искате ли един laneyard? 50 % отстъпка.

Ваш, Джон Бонев.