DEICIDE, Enthrallment, Necromancer, Hatebomb
29.05.2010, София, клуб 'Blue Box'
текст: Ивайло Александров, снимки: Георги Георгиев 

Вярно е, че не бяхме много хора снощи. Вярно е обаче, че отново (да, клиширано е, но е самата истина) българската публика водеше с едно ниво пред групата.

Защото пестеливият откъм реплики Глен Бентън, малко преди последната песен измърмори, че сме страхотни и че този концерт е бил хайлайта на турнето. А това в случая означава много!

Е, после DEICIDE се скриха след около час свирня и така и не излязоха повече, оставяйки нещастния 'Blue Box' да се тресе от виковете „Дий-Сайд-Дий-Сайд” повече от десет минути. Но и това не е толкова важно.

Важното започва с факта, че поредното голямо име от екстремната сцена свири у нас. Важното е, че пак се намира повод приятели, познати и събутилници да се скупчат пред 'Blue Box' в съботната вечер и да обменят зловония, кисели бири и евтини водки. И юнаците го вършат с часове. Толкова усърдно, че HATEBOMB свирят пред 50 души.

За който не знае, това всъщност са момчетата от Старо Зло, които посмениха името след поредната промяна в състава, но музиката не е мръднала на йота – здрав и ритащ дет метъл. Суровина в идеална форма.

Двама-трима куфеят, други двама-трима крещят, двайсетина седят и гледат, кои доволни, кои неадекватни, останалите пукат бири и би ги кефил дори финала на световното по скуош, стига да е с набичен през дисторшън звук. HATEBOMB обаче наистина са здрави, отбелязвам наум да ги чакам и занапред и преди да се усетя, лентата прелита осем години назад.

NECROMANCER пак са пред публика! Сещам се какво ми сподели Ицо от Врани Волоса преди два дни: „Бяхме им на репетицията онзи ден. Човече, гледай ги, сцепват!” И е вярно. Тъкмо се замислям, че това име ми носи хубав вкус в устата от време оно и бургазлиите ми показват защо е така – защото ги бива. Много!

Силен деветдесетарски дет, с достатъчно мелодии, рифове, разчупени композиции, две морски принадлежности по тениските, съответно на Врани Волоса и Артерия (е, Ламята е барабанист на The Pomorians, нормално), Ирина изревава изведнъж иззад клавирите за всеобща радост и вече към стотината събрали се в залата се сцепваме от доволство на добре забравеното старо. Росен ни пожелава чао с ‘Memories’ и знам, че няма да пропусна концерта им със Scapegoat и HATEBOMB в 'The Box' на 26 юни. Куфее ми се, мамка му!

ENTHRALLMENT от Плевен обаче са същинската подгрявка. Докато леят грайнд-дет теслите си по главите ни, се заформят първото истинско пого, първото нажежаване на атмосферата  и първите групови скандирания. С гост китарист, но достатъчно хъс да подпалят тълпата, петимата удрят корав пестник и са българската банда, която си отнася най-много овации и викове да се върнат на сцената.

Графикът обаче е строг и няма импровизирани бисове. Само импровизирани прескочи-кобили в публиката, когато промъквайки се към изхода, подгонен от бирена жажда, аха да сгазя повален от алкохолна умора метълист, спящ блажено на пода на около три метра от пулта. „Герой”, мисля си, когато виждам още двама спящи, подпряни един до друг във фоайето, точно срещу сериала „наливна бира”, от който си поръчвам един половинлитров епизод.

Имало едно време на кръста... люто клане в продължение на един час. DEICIDE са пред нас, Джак Оуен, Глен Бентън и Кевин Куириън са ни обърнали демонстративно гръб, удрят по един тон на китарите, обръщат се и... последвалите шейсет минути ударен дет метъл не подлежат на описание.

Една от класическите за стила групи, утвърдила името си в последните двайсет години, лее богохулства, свирепа скорост и картечни разстрели откъм барабаните на Стив Асхайм, докато Глен Бентън реве мракобесия и плюе всичко свято. Scars Of The Crucifix, When Satan Rules His World, Blame It On God, безбожните му откровения са приети възторжено от над петстотин души, които гордо принасят телата си в месомелачката на мошпита, за ужас и изконечно раздразнение на лумпените от охраната и сеят тупаници по себеподобните си в ритуал на тотална метална наслада.

Малко преди единайсет групата се скрива, публиката реве не за петстотин, а за пет хиляди души, четиримата се връщат, изстрелват последните два сатанински залпа, изкловайки вербално християните и си тръгват, докато гърлата зоват богоубийство.

Първата вълна отшумява, а след предстоящата среща с Venom и Mayhem предпочитам да не мисля за безсмъртието на душата ми.

ГАЛЕРИЯ