VENOM, MAYHEM, Noctiferia
30.05.2010, София, зала 'Христо Ботев'
текст: Ивайло Александров, снимки: Ивайло Александров

Видяхме и Venom. И Mayhem, копеле, и Mayhem, крещи шизофреничното ми вътрешно Аз.

Видяхме и чухме блек метъл от зората и траша в протоплазмена форма. И докато все още втрещен, се опитвам да си събера пръснатия из зала 'Христо Ботев' акъл, накратко впечатленията ми са следните:

NOCTIFERIA - Още когато подгряваха Samael ми направиха чудесно впечатление, снощи също ме грабнаха със звук и сценично присъствие. Могъщи са словенците, а на Джани Пропоски колкото и често да му пъхат микрофон под растафарската тиква, все ще му е малко. Жесток глас има пича и изстрелва надъхания разчупен и модерен метъл на NOCTIFERIA с рогата напред. Няколко парчета от все още пресния ‘Death Culture’, няколко стари резачки и вече ме е яд, че единственият мърчъндайз е тениски на Venom (да не говорим, че единият продавач носи убийствена синя блуза на Mastodon, която не желае да размени за тениска на сръбска дет метъл банда).

А фактът, че заемат малко и от времето на отпадналите гърци Omega някак не ме кара да се чувствам неспокойно. Вместо това се радвам на идиотски изглеждащи индивиди – двама са като Бийвъс и Бътхед – единият с убийствен бретон, девствени мустаци, дънково елече и шушлякови бермуди над червени кецове, другият е кльощаво хлапе, с дънкови, рязани одежди, което куфее с подрастваща косица и са като извадени от клип на второразрядна група от началото на осемдесетте. А любимецът ни от предишната вечер (виж live на Deicide) с клина, рокерията и ботушите отново спи, преметнал тлъсти бедра през седалките.

Когато словенците се скриват и след кратко мотаене на техниците, от колоните се разнася интродукцията ‘Silvester Anfang’, дело на Конрад Шницлер от електро експерименталистите Tangerine Dream, тогава леко късам връзката с точно тази реалност. Извратеният Атила Ксихар се материализира на сцената с лъскава роба, явяваща се необяснима за мен гавра с католицизма, червено кандило и бесилка в лявата ръка.

Омацан в лицето, с психопатична прическа и гърло, в което стържат ледове и ръждясали триони накуп. Ако спектакъла на MAYHEM трябва да се опише с една дума, нека тя да бъде 'ВПЕЧАТЛЯВАЩ'! Така въздействащи визия, аудио студ, първичност, шум и откровена гротеска, съчетани със силния звук в залата (да, сцената беше обърната към левите трибуни, но пък звукът определено беше на ниво), и почти неадекватните жестове на унгареца пред нас, приковават вниманието и като хипнотизиран, е трудно да откъснеш сетивата от случващото се.

Минус е фактът, че MAYHEM свирят по светло – слънчевата светлина, нахлуваща пред високите прозорци и грозното мракобесие, стелещо се от сцената, си пречеха едно на друго. А може и свише да са ни пратили последни воини на светлината за спасение на бедните раи божии пред дяволските сили от Норвегия?

Разсъжденията са без значение, важни са петимата пред нас, които изливат цяла епоха от тежката музика, огромна част от онзи класически запис, наречен ‘De Mysteriis Dom Sathanas’. Атила врещи все така, Некробътчър е с (почти) нацистка тениска и се налива с вино на сцената, а Хелхамър е абсолютен звяр зад барабаните.

Музиката на норвежците трудно се следи на концерт. Жулене, пилене, шум и не старата, а изконечната школа е пред нас и преподава противорелигиозно учение, а ние слушаме и е трудно да се опише атмосферата, чувството за докосване до нещо сакрално (ако можем да използваме тази дума при така богохулна музика) и харизмата, която тези хора притежават.

MAYHEM удрят медли, включващо откъси от ‘Pure Fucking Armageddon’ и ‘De Mysteriis Dom Sathanas’ и се прибират, оставяйки ни като гръмнати от уникалното шоу, което изнасят.

VENOM вече са друга история. Далеч по-елементарна, шумна, примитивна и възприемчива, музиката на триото от Англия е директен шамар от началото на всичко, що се зове блек и траш. Тримата излизат с тематичната ‘Black Metal’ и оттам насетне се редуват звучни пестници от цялата кариера на една от най-влиятелните метъл групи от албумите, които включват грозния Кронос в състава на записите.

Имаме разбира се и нови парчета, но сета на легендите лежи на стари лаври, на ‘In League With Satan’ и ‘Countess Bathory’, на шум и вой, стържене на китари и безкрайно мощно раздаване от Dante зад ударните. Почти еднообразна музика, почти бутафорни идеи и все пак това са песни, записвани преди почти 30 години, а дадеш ли си сметка за това, обръщаш по-специално отношение към тримата на сцената.

VENOM са жива легенда и като такава заслужават всички аплодисменти, всеки рев, всяка капка пот от погото, които около хиляда фенове им предлагат като благодарност за вдъхновението. А те тримата знаят защо са там и повече от час и половина дирижират с рев и суров метъл тълпата пред себе си. Докато настъпи часът на вещиците малко преди полунощ и всички таласъми презаредиха с хмелово гориво съоръженията си и яхнаха метли и адовото возило 280 на път към родните катакомби.

ГАЛЕРИЯ