БОБ ДИЛЪН 
Arena Muzika 2010 
03.06.2010, София, зала 1 НДК
текст: Насо Русков, рисунки: various

И ето че най-после, след близо ПЕТДЕСЕТ години, повтарям - ПЕТ-ДЕ-СЕТ години (ДЕСЕТ "петилетки" на вашия език, надничащи соц агенти), Боби Дилън, макар и без Алън Гинсбърг и компания, все пак стъпи на българска сцена. Събитие, истинското осъзнаване на което ще отнеме още месеци, а може би и години.

Боб Дилън е един от абсолютните символи на пагубното "Западно" влияние, на емблематично "американския" саунд, на пълната и всеобхватна сила на потентното слово, поднесено чрез музика. Да си живял без да си гледал концерт на Дилън е все едно да си издрапал до старини без да си видял AC/DC на живо!

И в двата случая става въпрос за легенди, при това все още действащи и достъпни. Преди този концерт чух какви ли не мрачни подмятания, от рода на: "пълна трагедия, никакви продажби няма"....Само дето липсваше едно така характерно доволно потриване на потни длани... Е, окей - само че когато най-после (следвайки лабиринт от ескалатори) се озовах на обозначения етаж за "пресата", и бавно се плъзнах навътре, попаднах на абсолютно препълнена зала, в която ние, с ламинираните "пасове", бяхме принудени да стоим прави, до самия край на шоуто.

Аз лично не се оплаквам и даже смятам, че така ТРЯБВА да бъде - феновете плащат сериозни кинти за билети, те чакат концерта с месеци и когато дойде, създават истинската атмосфера в залата. Останалото са журналисти и сноби-лепки, влезли с покани, предимно безразлични и най-вече цинични, със скръстени ръце, очакващи да бъдат "забавлявани"....

Един Господ знае колко хора са чакали Боб Дилън най-после да пристигне тук, като представител на една свобода и поетичност, за която мнозина само са мечтали и бленували. Е, тази вечер той е изцяло наш, дори изпълнява цели 17 песни за нас, вместо обичайните 16,  които образуват сетлиста от досегашното му турне.

Това, разбира се, е изцяло заслуга на българската публика, която кара Боб да пуска някоя и друга дяволита усмивка (рядкост при него) и не роптае глупашки от факта, че той просто не обича да говори между песните.

От своя страна Боб изглежда отвръща с подобен респект, подбирайки репертоар различен от досегашните концерти от турнето, обхващащ периода 1963-2009. В тази вълшебна вечер "Боби" (както го нарича на галено публиката, скандираща именно това име) и неговата банда изпълняват за нас музика от цели девет негови албума, като наблягат на две от ключовите негови творби от 60-те - The Freewheelin' Bob Dylan и Highway 61 Revisited - чийто път до нас навремето е бил препречен, но не и сега....

Хората греят от щастие и попиват всяка една дума на Дилън, който вече не звучи като виещия, "мънкащ досадник" от 60-те, а по-скоро като пре-дрезгавият, леко шантав Том Уейтс от 80-те. Всъщност неговият басист Тони Гарние е свирил с Том Уейтс и именно днес се навършват точно 21 години откакто Тони се присъедини към бандата на Дилън.

Той е един от наистина малкото контрабасисти, които умеят да четат ноти и това му печели участие във феноменалния албум на Brian Setzer Orchestra - "The Dirty Boogie". Най-забавното е, че скоро турнето на Дилън ще отведе него и бандата до френския град Лион и залата Halle Tony Garnier - кръстена на името на родения в Лион френски архитект Тони Гарние.

За мен лично един от върховните моменти от този гиг бе парчето 'High Water (for Charley Patton)' , което тотално ме отнесе и възнесе. Трябва да отбележим, че Боб свиреше предимно на пиано/орган/хармоника или просто държеше микрофона и много, ама много рядко, хващаше китара.

Имах чувството, че някои хора очакваха повече, отколкото реално бе възможно и затова проспаха единия от бисовете -  'Like a Rolling Stone', наострили уши за язвителните подвиквания "how does it feeeel", вместо да оценят възхитителната прогресия на акордите в това безспорно гениално парче.

Няма значение, цялата зала гърмя от възторг по време на 'Jolene' и 'Blowin' In The Wind'! С няколко думи - заврете си филип киркоров някъде на тъмно, НИЕ СМЕ от шайката на БОБИ ДИЛЪН!

СЕТЛИСТ:

1. leopard skin pill box hat
2. girl from the north country
3. till i fell in love with you
4. just like a woman
5. things have changed
6. a hard rain's a-gonna fall
7. high water (for charley patton)
8. what good am i?
9. tweedle dee and tweedle dum
10. when the deal goes down
11. highway 61 revisited
12. love sick
13. thunder on the mountain
14. ballad of a thin man
15. like a rolling stone
16. jolene
17. blowin' in the wind