MUSIC IN THE PALACE - ден 1 & 2
19-20.06.2010, Балчик
текст: Насо Русков, Алипи Петров снимки: Dee Dee

Осмото издание на Международния фестивал за късометражно кино започна този уикенд в Балчик. По традиция той се провежда в ‘Културен център Двореца’, място, чието великолепие би облагородило и най-свирепия потомък на рода Грейстоук.

За втора поредна година филмовият фест е съпътстван от доста сериозна музикална програма – „богата и разнообразна”, ако трябва да къртим клишета от мазилките на възхитителните стари сгради в Балчик, които, засега, са доста повече и по-запазени от изчезващите с блицкриг скорост такива в София.

Миналото лято на сцената край Голямата вода кацнаха някои от най-интересните екземпляри от българската алтернативна сцена. И този път има такива, но програмата (ако сложиш ударението на „о”-то, не си човек) е опияняващ микс от български и международни артисти, какъвто всъщност е и самият филмов фест.

И докато мнозина с палаво повдигащи се вежди очакват легендарните американски инди революционери The Bellrays, изтънчените електронни аристократи Waldeck, възпламенителните рокабили герои The Bullets и изумителната Саския Лару, в събота на голямата сцена в центъра на Балчик, Music in the Palace започна с побъркващ сешън на Kottarashky Live Band, в сандвич между два DJ сета на Досю Амуджиев, от когото винаги можеш да очакваш интересна селекция.

Досю е музикален фанатик и определено е от „нашите”. Зад Kottarashky Live Band стои лудият архитект Никола Груев, който освен проекти явно умее да чертае и хипнотизиращо озвучени маршрути до някои от по-дълбоките дестинации в съзнанието ни. В края на миналата година се появи дебютният му албум ‘Opa Hey’, чрез Asphalt Tango Records, берлински лейбъл с традиции в издаването и промотирането на циганска и източноевропейска музика.

Лайв бенда на Котарашки не включва живи барабани, но вместо това има китара, бас, семплери и кларинет. Звукът, който произвеждат на живо е експериментален, електро-акустичен, и най-важното – има пулс.

Между другото и тази година сцената изглежда впечатляващо, а звукът е кристално ясен, като абсента на граф Дракула. Яко начало на феста и време за неспане до сутринта.

Събуждайки се малко преди девет вечерта в неделя (някои навици умират трудно), бързо оправяме перчеми (който си няма, ближе вежди) и се изсулваме от хотела, изпадайки почти пред сцената. Там, малко по-рано от обявения час, са се подредили Darinka Project, оглавени от втрещяващо талантливата Даринка Цекова, въоръжена със своята гъдулка (осъзнавам, че „гъдулка” не звучи особено “cool”, но в случая е точно обратното).

Свирила с хора като Милчо Левиев, Питър Ърскин, Теодосий Спасов и Влатко Стефановски и получила признанието им, тя уверено повежда своята банда в близо едночасова поредица от диви етно/фънк/рок набези, а когато изпада в онзи златен и възнесен момент от живото концертно изпълнение, наречен „транс”, представлява абсолютен водовъртеж от енергия. Това от своя страна предизвиква един странен вид лудост сред публиката.

Повечето искат да танцуват, но не са сигурни как точно трябва да се движиш на подобна музика, а Бебо от Leepra DeLuxe и Urban Grey решава, че вместо да стане балчишкия Фред Астеър или Джако за една нощ, е по-добре просто да си тактува дискретно с краче.

След Darinka Project  на сцената излизат и първите „гости”. Това са сърбите Bliks, които са съвсем нова група, съставена от доста сериозни музиканти обаче. Една от ключовите фигури тук е Милош Петрович, който за наше голямо съжаление не си носи контрабаса, предпочитайки за случая електрическа бас китара. За сметка на това е довел настървено луд и талантлив пианист, страшен барабанист и певицата Тияна Радойевич, с която всъщност са основатели на групата.

Bliks свирят много приятен и отлично изпълнен джаз/блус/слоу джаз/дръм енд бейс микс, който звучи особено на място в лятната нощ и дори някои от местните зарязват мача Бразилия-Кот Д’Ивоар, за да послушат от балконите си. Изобщо сърбите се харесаха на всички, които ги гледаха.

Тази вечер Балчик ще бъде похитен от загадъчните Pistamashina! Ole!