УЕЙН ХЪСИ
10.07.2010, София, 'Модерен театър
текст: Nick the Stripper, снимки: DerCircle

Е, трябваше да изминат "само" 24 години. И все пак, на англичаните вероятно ще им отнеме четири пъти по толкова, докато най-после спечелят световното по футбол. Поне някои от нас вече могат спокойно да кажат, че в този си живот са гледали концерт на Уейн Хъси на българска земя.

Вярно, не беше лайф на The Mission, но поне беше единственият постоянен член на групата през цялата й турбулентна и странна история.

В днешни дни Уейн Хъси е щастлив вегетарианец, който отдавна не взима наркотици и живее мирно в Бразилия. Освен това е фен на Ливърпул. Е, никой не е идеален. И въпреки че току-що излезе чисто нов албум на The Mission, озаглавен "Dum Dum Bullet", Уейн явно предпочита да пообикаля из Европа самостоятелно. Вероятно така е и много по-лесно (не само от логистична гледна точка), а и на него, изглежда, доста му харесва.

И ето, той излиза на сцената за първия си гиг на българска земя, посрещнат с топлина и аплодисменти от малкото, но благодарни и предани негови почитатели. Сред тях има хора, които слушат музиката му още от средата на 80-те, а някои са пропътували доста впечатляващи разстояния, за да присъстват в залата на софийския Модерен Театър в тази съботна вечер.

С бутилка българско червено вино до себе си, г-н Хъси сяда на високия стол, взима акустичната си китара и ни казва "добър вечер" с пленителна версия на "Beyond the Pale". Гласът му звучи по-добре от някои концертни записи, които съм слушал и гледал. Изненадва ни с акустичен кавър на "Personal Jesus".

Всъщност в сета му има още няколко кавър версии и самият Уейн е отворил цяла тема във форума на официалния уебсайт на Mission, в която ни приканва да му даваме идеи за кавъри, които да включи в репертоара си. Тази вечер той ни предлага неща като "With or Without You" на U2 (включена в соловия му албум "Bare" от 2008-ма) и дори вкарва малко Radiohead по средата на "Wasteland".

Хъси редува 3-4 парчета на акустична китара с горе-долу толкова на синтезатор/пиано, след което отново се връща към "кухарката". Лично на мен, изпълненията на китара ми допаднаха повече. Иначе Уейн в никакъв случай не е някакъв начумерен, вглъбен, мрачен готик мизерник.

Между песните си говори с публиката, пита ни какво да ни изсвири, пуска шеги, отпива от виното... Атмосферата е спокойна и интимна - точно каквато се надявахме, че ще бъде. Имаме удоволствието да чуем всичките Mission-класики, като "Severina", "Like A Child Again" (аз лично съм голям фен на албума "Masque") и "Tower of Strength".

Има и някои чистонови парчета, които са доста впечатляващи, особено третото от сета, чието име не хванах, може би защото той не го каза. Както и да е, една особено приятна вечер и поредния великолепен (и не-касов) артист, докаран насам от Der Circle, за което можем само да ги аплодираме.

(За онези от вас, които се чудят кой по дяволите е Уейн Хъси и какви са тези The Mission, ще кажа само, че са продали над 3 милиона албума и имаше време, когато разпродадоха лондонската "Астория" седем поредни вечери и бяха хедлайнери на големия фестивал в Рединг цели два пъти.)