STING
02.10.2010, Royal Albert Hall, Лондон

текст: Иван Драндийски, снимки: Георги Илиев

Ето ни отново в Лондон пред любимата Royal Albert Hall.

Този път сме група от 6 човека, които пристигаме от 2 различни места с 3 различни полета и в залата сме пръснати в 5 различни сектора.

Важното е, че всички сме тук и за всеки има билет. За щастие един от нас има място в ложа, което значи, че ще можем да пренебрегнем написаното с големи букви на билета NO CAMERAS / RECORDERS и в името на любимото и незаменимо radiotangra.com да направим няколко снимки, без да бъдем забелязани.

Точно в 20:00 часа на сцената излиза Симфоничният оркестър, след него групата от двама перкусионисти, китарист, бас китарист и бек вокалистка. Идва ред и на диригента, маестро Стивън Меркурио, който дава начало на ‘If I Ever Loose My Faith In You’… и ето го СТИНГ!

Гледаме го на живо за 5-ти път и добрата му физическа форма, както и завидният стайлинг не ни изненадват, но както винаги ни впечатляват.

“Това е първият ден от моята 60-та година”, казва той и някак си цялата вечер преминава като музикален размисъл върху живота му.

Песните написани в стил пънк-рок за младежите от The Police сега са порастнали и зрели, изминали дългия път на една успешна кариера и тази вечер звучат улегнало и мъдро в изпълнение на Симфоничен оркестър, вместо китара, бас и барабани.

По време на всяко едно изпълнение, СТИНГ излъчва невероятно спокойствие, увереност и радост, които се предават на музикантите зад гърба му и публиката пред него. Всички ставаме част от изминалите 59 години на неговия живот.

Имайки предвид повода, СТИНГ през цялото време очаква нещо да се случи и тъкмо когато изглеждa, че концертът ще мине без специална изненада, по време на втория бис, малко след началото на ‘She’s Too Good For Me’, оркестърът преминава в ‘Happy Birthday’ и цялата публика запява.

От тавана се изсипват стотици балони, които публиката избутва към сцената, така че към края на песента СТИНГ изчезва покрит с планина от балони и в този момент пеенето му се превръща в смях, а диригентът се опитва да го намери в купчината като пука балоните с палката си.

След като чуваме началните акорди на ‘Fragile’, от опит знаем, че това е последната песен от концерта, но все пак днешната вечер е по-специална и след малко СТИНГ излиза на сцената още веднъж, сам, за да изпее акапела 'I Was Brought To My Senses'.

След това изпълнение съм сигурен, че в залата няма човек, който в определен момент да не е усетил сълзи в очите си.

Два часа и 40 минути музика и 20 минути антракт, прекарани в най-красивата зала на света са поредното преживяване, за което ще си спомняме, когато станем на 59.

Турнето на СТИНГ продължава в Европа още около месец и искрено пожелавам на всеки, да отиде и да преживее този концерт.