KORPIKLAANI, ELUVEITIE, Godnr.universe
13.10.2010, София, зала 'Христо Ботев'
текст: Ивайло Александров, снимки: Ивайло Александров

There are men underground who will never see the sun but they really know how to party. Ама наистина. Пред полупразна в началото зала и сред почти хиляда души около час и половина след началото, българските фолкметъл орди си спретнаха потна метъл жига в продължение на 4 часа.

‘Blue Box’ е временно счупен, зала ‘Христо Ботев’ дрънчи на тенеке, какво правим? Ами, купон правим. Организаторите ABV Pro местят концерта за отрицателно време и се надяваме да се чува. Е, малко преди 8 наистина се чува.

Първата група за вечерта и единствената със статут на подгряваща Godnr.universe (е това как се чете?!) излизат под хладния мрак на сцената и се мятат в игриви мелодии и вопли на Ана Мърфи и Мери Тадич, които ще видим по-малко от час по-късно с основната им група ELUVEITIE.

Двете дами са на сцената със страничния си проект, подкрепени от приятели с китари и барабани и хукват в лунно пиянство. Залата по това време още е празна, логистично-трудови бариери пречат на хората да са вътре по-рано и се чува добре само в предни позиции, когато звукът се блъска в телата на хората.

Но не отдаваме голямо значение на това – всички сме там за другите две групи а Godnr.universe са приятно допълнение към картинката. Девойките и юнаците около тях разменят инструменти и след двайсетина минути си тръгват ухилени защото публиката ги е приела и изпратила топло. Джентълмени сме, какво като сме космати?

Известна пауза преди ELUVEITIE, обиколки напред-назад в търсене на познати и бягане от други такива и се сблъсквам с опашката за бира. Ммм, не, ще почакам по-късно. Два чучура са малко. Мърч-щандът обаче е интересен и доста богат и много мъжаги се размотават с водкозовящи тениски.

Докато зяпам шарените артикули обаче, познавам интродукцията ‘Otherworld’ от новия им албум и хуквам към огражденията да попивам. Спомням си, че преди концерта на Kreator миналата година само бях чувал името на швейцарците, а когато излязоха ми взеха акъла (това обяснява много).

Сега положението не е много по-различно. Бандата пращи от енергия на сцената. Кригел вее дредове и врещи френетично докато ритмичната ‘Nil’ тресе колоните. Леле, колко много In Flames има в тая банда на живо! И е толкова хубаво, че това не дразни. Защото зад надъхващите рифове и ревове се леят флейти и гайди.

Понасъбралите се хора вече действат като шумов филтър и музиката на Eluveitie успява да ни грабне и да ни тласне в моШен хедбенг и чупки в кръста. Много метъл и много хъс изливат на сцената, а докато Кей Брем чупи кльощави стойки с доволство отбелязвам белега, че е от нашите. Басистът свири на китара с абревиатурата BLS на нея, а на тениската му гордо стои логото на дуум гигантите Grand Magus. И после що тътенът им е толкова як!

За недотам запознатите с песните на ELUVEITIE, бандата свири напомнящ за шведската сцена дет метъл, обилно подправен с гайди, флейти, хърди-гърди и цигулка. Често се обръщат към природното начало и съответно към келтския фолклор, като отварата с тези съставки може да се мери само с клокоченето в казана на Гетафикс. Въздействието върху околните също.

При поздрава с ‘Kingdom Come Undone’, Кригел си иска мошпит. Получава. Иска wall of death. На резачката ‘(Do)Minion’ се мятаме един към друг. Друже, ще ми върнеш ли кеца? Мимс, извинявай за тупаника в главата.

Още една-две „последни” песни и Eluveitie си тръгват като победители с ‘Tegernak