MANU CHAO LA VENTURA, The Pomorians
14.04.2011, зала ‘Фестивална’, София

текст: Биляна Бонева - Биби, снимки: Елена Ненкова

Ден, след неочаквания априлски сняг в София, вълнението е очаквано.

Явление като МАНУ ЧАО не идва всеки ден у нас. Всъщност, ако трябва да сме статистически точни – веднъж на 9 години. Засега! Защото с експлозията на концертната индустрия и в България – нищо чудно да видим този изключителен музикант отново скоро. А защо не още това лято в Бургас?

Племенно сборище на плажа, под открито небе и всевиждаща луна, ми се струва някак дяволски подходящо, защото опитът ми показва, че МАНУ ЧАО е от този тип персонажи, които умеят удивително добре да владеят масите. 

“Solo voy con mi pena
Sola va mi condena
Correr es mi destino
Para burlar la ley
Perdido en el corazon
De la grande Babylon....”

Ще докажат тезата ми 3500 души в зала ‘Фестивална’, които ще съпровождат като един магнетичния певец няколко часа, след моите размисли, а институтът ‘Сервантес’ трябва незабавно да настигне концертния автобус на Ману Чао по неравните балкански пътища, по които е тръгнал след шоуто, за да му връчи специален медал за популяризиране на испанския език сред българското население.
Ако не са се сетили да го направят още на място – в залата.

Не липсва и политически интерес към ‘Концерта на година’, както го определят мнозина, като източник, близък до организаторите от Loud Concerts ме информира, че в последните 24 часа преди старат на шоуто, в офиса им звънят от “най-високо ниво” с настояване за “покани”. Организаторите показват достойна пънк твърдост!

Не трябва да се забравя, че воден от своите “леви убеждения”, артистът е разпоредил, в никакъв случай да не се пускат повече от 3500 билета, независимо, че конкретната зала има вместимост от поне 6000. Билетите свършват 5 дни предварително и дори в някои лениви среди се заражда паника.

Най-после тръгвам към ‘Фестивална’, съпроводена от подвиквания на приятели – олд скуул момчета, за които "Ману Чао е прекалено чакарака – истинският пънк си беше Mano Negra и вече не е същото" и завист на далечни приятелки, които в крайна сметка са останали без билет.

Крача по баира към ‘Фестивала’ в ритъма на онова хипнотично ‘пиуууу’, завладяло всеки БГ къмпинг и “барбекю на теферич” в началото на века:

“Me gusta marijuana, me gustas tu
Me gusta colombiana, me gustas tu
Me gusta la monta