PARADISE LOST, SONATA ARCTICA, Katatonia, Dreamshade

15.07.2011, стадион 'Калиакра', Каварна

текст: Ивайло Александров, снимки: Ивайло Александров

Жега. Пот. Комари. Саундтракът варира от Джони Кеш, през Айни Камози, до истерични крясъци SLAYER. Сред мирис на сяра, попчета и противокомарни препарати, сме готови за фестивалното тридневие.

Ден първи на KAVARNA ROCK FEST 2011 започва с нетърпима жега и бясно драпане на ухапаните от злите кръвопийци (закономерно размазани по стените после) ръце, крака и вратове.



Стадионът е готов да посрещне стотиците метъл фенове още от сутринта. И в ранния следобед на 15 юли, докато едни групи стоят на шатрата пред входа и разписват различни фенски артефакти (сред които се пръсва цяло тесте снимки, изкарани на фотохартия - като едно време), други от героите на вечерта минават през добре климатизираното мобилно студио на официалното радио на фестивала за интервюта (и за да проверят запасите ни от храна и напитки).



Минава пет, вратите се отварят, нахлуват екстатични младежи и в 6 на сцената излизат модерно-метълизираните швейцарци DREAMSHADE. Хлапетата бълват 40 минути адски енергичен метъл, дишащ пот и рифове от американската сцена от последните десетина години (която от своя страна попива вдъхновение от Швеция). Съвсем пресният им дългосвирещ дебют ‘What Silence Hides’ трещи в синхрон с крясъците на най-прясно порасналите фенове сред тълпата от около 500 души, които посрещат бандата. Певецът Ико куфее и се радва на пощурелите малки диванета пред него, без да забележи ластикът, който настъпената дъвка пуска от кеца му по мониторите на JBL, по които скача като младо яре. Публиката зарежда толкова много момчетата, че те вдъхновено дърпат още и още фенове по време на техния meet & greet по-късно, раздавайки ухилено автографи и бъбрейки си с техните избраници.

KATATONIA са група, чакана твърде дълго в България и стотици хора, намиращи вдъхновение в мрачните дълбини в музиката на шведите запълват пространството между решетките и кулата на озвучителите – сериозни, вглъбени, отдадени, очакващи.
‘Forsaker’ е началото на последния албум на KATATONIA. ‘Forsaker’ е началото и на първия им концерт в България.

Откриващата 4-минутна тежест окупира изцяло вниманието и в следващия час няма как да приемаме на друга освен кататонична вълна. Музиката на групата е като морето, над което се лее тази нощ – черна, дълбока, мистична и омайна. Сетлистът, съвсем очаквано, включва песни от последните два албума. Но и съвсем неочаквано за феновете, другите тави на меланхоличните шведи, са представени с изненадващи перли. „Копеле, не мога да повярвам, че направиха точно тези парчета от по-ранните албуми!”, крещи вдъхновено изцъкленият Шахпазов, на когото налитам случайно в предните позиции.



Кристален звук е другият силен коз в ръкава на KATATONIA. Джеймс Дънкли върши чудесна работа на пулта и красотата в музиката на петимата ни залива в пълната си прелест от звуковите уредби. KATATONIA, въпреки меката тъга, пропита в песните им, изглеждат наистина окрилени от невероятната публика, която посреща любимците си. Завършват с разкошната ‘Leaders’ и хитра заигравка с ‘Demons’ на ENTOMBED и оставят тълбата напълно спечелена и готова за поне още час музикално съвършенство.



Вместо това щафетата поемат SONATA ARCTICA и от меланхолична красота, прескачаме във финландски пауър метъл. Забързаният ритъм на бандата привлича и ортодоксални метъли сред мрачните, сериозни интроверти, дошли да попият аудиомрак за трите дни на KAVARNA ROCK FEST 2011.



Започват с ‘Flag In The Ground’ от последния им студиен запис от 2009. Има още почти година, докато чуем нов албум на SONATA ARCTICA, както разбрахме от тях самите, когато гостуваха по-рано през деня в студиото ни. Така че сетлистът не изненадва подготвените им фенове. На предните редици вече изпъкват тениски на Sonata Arctica, Stratovarius, Manowar и Blind Guardian; косите се тръскат доста по-бързо и отсечено, а на задължителните балади („Едно от най-хубавите неща, излизали от Англия, е поезията на Шекспир”, твърди любимецът на девойките Тони Како, затънал в ерудиция) дамските писъци заглушават мощните децибели на усилвателите.



Финските герои отнасят със себе си бурните овации на отдадените хеви/пауър метъл фенове, щастливи от втората среща с групата. Пълната луна грее и от каварненското небе, и от колоните на стдаиона.

Въпреки че много от феновете на доминиращия мрачен звук в тазгодишното издание на фестивала, незаинтересовано напускат стадиона, докато SONATA ARCTICA препускат грифово-клавишно през творчеството си, петимата са поредната група музиканти, които напускат сцената, заредени със страхотно настроение.

‘Rise Of Denial’ избухва малко след 22 часа и PARADISE LOST по-величествени от всеки път, когато сме ги виждали. „Ето това е концертът, който заслужаваха и те, и ние и който не се получи предишните два пъти”, споделя минути след шоуто Васил Върбанов и не мога да не се съглася. Магьосникът на пулта Джеймс Дънкли отново изкарва най-доброто, на което е способна групата и час и половина британците, в страхотна форма и настроение дирижират тълпата пред себе си.



Публиката е набъбнала знчително вече и гори в еуфория докато момчетата от Халифакс ни отвеждат до различни дестинации в 20-годишната им история. Ако не друго, от предните гостувания на PARADISE LOST в София, съм разбрал, че имат убийствена агитка. И фестивалната атмосфера в Каварна катализира емоцията и енергията на тълпата до ниво на природен катаклизъм. Няколко хиляди души крещят, пеят, скачат, пляскат с ръце и отправят погледи към сцената така, сякаш мелодиите са цвят и аромат и заема изцяло съзнанието им.

Еднакво горещо са посрещнати парчета и от 1992 (‘As I Die’, ‘Pity The Sadness’), и от класическите ‘Icon’ и ‘Draconian Times’, и от последните албуми на готик метъл пионерите. Тотално отнесен не възприемам нищо освен така любимите песни на PARADISE LOST, раменете на приятелите ми, с които скачаме в ритъм и си изкрещяваме дробовете или потъваме в красотата на чудесните по-меки записи на бандата от края на 90-те. “And for one second I lost my head”. В следващата секунда главата се приземява със засилка на раменете ми и към края се завърта в потните вълни на освежаващо пого.



Очакваният бис завършва със ‘Say Just Words’ – последен подтик за вилнеене, преди ‘The Last Time’ този път наистина да се окаже “the last song” и прожекторите да изпратят групи и фенове в прегръдката на лудостта „фестивална нощ в Каварна”.

Изтощени емоционално и физически от чудесното начало на KAVARNA ROCK FEST 2011, екипът на официалното фестивално радио се отдава на разврат и убийства за презареждане на батериите за ден втори, когато ще се срещнем с OPETH, MOONSPELL, TIAMAT и SYLOSIS.

Разгледайте ГАЛЕРИЯ със снимки от концертите.