ТАРЯ ТУРУНЕН
Scala Mercalli
27.01.2013, 'Арена Армеец София'

текст: Христина Димитрова, снимки: Асен Тонев

Всички обичат Таря. И Таря обича всички.

Независимо от обстоятелствата, независимо за кой път и колко често идва в България (пет пъти за малко повече от три години, в три различни града), верните й почитатели изпълват залата и винаги я посрещат с почти фанатична любов и дива радост. По всичко личи, че чувствата са взаимни и може би, ако не беше вече омъжена, Таря щеше да стане българска снаха.

На този етап Таря се ограничи с поздрав към публиката на доста сносен български: “Добър вечер, София, радвам се, че пак съм тук!” и неколкократно “Благодаря”.

Съобщението, че тя ще бъде отново тук с Майк Терана “следващия април” (дали е април 2012 или април 2013, така и не стана съвсем ясно), предизвика буйни аплодисменти и радостни скандирания и автоматично опроверга и без това доста странно звучащите твърдения, че щяла да спре всякакви турнета в следващите пет години.

“Наистина е странно и не знам откъде ви хрумна, но непрекъснато ме питат за това и сега искам да ви кажа, че не е вярно”, коментира Таря от сцената.
 

 

Но нека започнем отначало!
След драматичните снежни приключения на Таря и екипа й, които заседнаха в неизбродимите румънски преспи някъде преди границата с България (и да бяха минали границата, сигурно щяха да заседнат в подобни неизбродими преспи, но на наша територия) светкавичната и ефективна реакция на българския промоутър спаси положението.


 

За радост на почитателите й, Таря пристигна с екипа си благополучно със самолет и концертът се състоя, макар и с един ден закъснение.

Противно на преобладаващите очаквания, че няма да има подгряващи групи, които предполагаемо още се борят с бедствената зимна обстановка някъде по пътищата, се оказа, че все пак ще има една група.

Много по-добре щеше да е, ако ни я бяха спестили, най-вече по чисто хуманитарни съображения.

Принципно винаги давам шанс на непознати за мен групи и в повечето случаи има нещо, което да харесам, но със Scala Mercalli положението е друго. Фактът, че нещо като  траш/пауър стилът им никак не се връзва с творчеството на Таря, дори няма да го коментирам. Омазаният звук също не беше основният им проблем. Просто тази група май трябва още доста да порепетира, за да се стикова и успее да се научи да свири в ритъм. И вокалът може би трябва да си избере някакъв по-различен вокален стил, вместо да се мъчи да го докара на Роб Халфорд и да пищи до степен да предизвиква болки в ушите.

Предполагам, че единствената причина, поради която около 2000-те хиляди човека не избягаха от залата и гледаха с безразличие или дъвчеха пуканки и се редяха на километричните опашки за бира, беше, че във фоайето беше брутално студено.

Слава богу, ужасяващата тресня приключва в рамките на едни болезнени 30 минути и пред сцената закачат полу-прозрачна завеса с лика на Таря.
 

 

Сред публиката настъпва радостно оживление и около 21.50 групата започва да заема местата си. “Снежната Кралица” излиза със странна корона от клонки, която хвърля интересни сенки върху завесата и е посрещната с истерични, предимно момичешки, писъци откъм предните редове. Концертът започва с откриващото парче от последния й албум 'Anteroom of Death'. Завесата пада драматично и публиката започва да скандира “Таря! Таря! Таря!”.

Групата, сред която са вече познатите ни лица на Макс Лиля (чело) и Майк Терана (барабани, разбира се), както и китаристът Алекс Шолп, клавиристът Кристиан Кречмар и басистът Кевин Чаун подхваща една доста утежнена версия на 'Lost Northern Star' от предходния й албум, следвана от 'Naiad' и 'I Walk Alone'.


 

Публиката на Таря е доста разнообразна като възраст  – от 2-годишни сладури с антифони до хора в напреднала средна възраст с прошарени коси. Музикалните предпочитания, извън Таря, са също доста различни, ако се съди по тениските – има и Slayer, има и Mot