LAST HOPE - MORE THAN EVER' album release
BROTHERS IN BLOOD + REDOUND + EXPECTATIONS + BLACKMAIL

11.05.2012,  Mixtape 5, София

текст: Стефан Топузов, снимки: Николай Илиев - Мечката



Празник за сцената с LAST HOPE, BROTHERS ON BLOOD, REDOUND, EXPECTATIONS и BLACKMAIL

Появата на новия албум на LAST HOPE, поне за мен, бе едно от най-очакваните събития тази година.

И определено концертът, с който се случи тя, беше подобаващо силен – стабилен лайнъп, прекрасен звук, достатъчно пълна зала, приятели, настроение... Общо взето нещата, заради които въобще има смисъл някой да бъде част от тази сцена. И
 
сега ще се опитам да разкажа за това, стараейки се да не повтарям и неща, които съм писал десетки пъти преди това за други подобни концерти.

Изпускам по-голямата част от сета на BLACKMAIL, но когато влизам, познати ме посрещат с намръщени физиономии и ми правят знаци с палци надолу. Може би групата, която тази вечер издава дебютното си демо, трябва да се радва, че е на хардкор шоу, а не в Древен Рим?

Както и да е – хващам 'На върха', песента, която пуснаха в интернет преди дни.



Хардкор-пънк с доста свирене и ясни послания на български. Не виждам какъв е шибаният проблем.

В 'Mixtape 5' принципно се получава як звук и тази вечер не е изключение.

Тежкият пост-хардкор на EXPECTATIONS печели доста от това.

Групата минава през вече добре познатите парчета от едноименния си дебют, преди да завърши сета си с 'Only When Shared', болезнено емоционалната кулминация и на самия албум.

Просто е пронизващо да гледаш как барабанистът Йордан Стоилов изживява тази песен, посветена на мъртвия му брат...

Бийтдаунът на REDOUND вече е тежък само в чисто музикалния смисъл.

От около половин година бандата има и втори китарист и това определено втежнява звука им още повече. А в петък вечерта те също така свириха като че ли и доста по-стегнато от предишните няколко пъти.

BROTHERS IN BLOOD също представят ново издание тази вечер – ЕР-то 'As Time Goes By', записано заедно с Джоуи Зи от Life of Agony.

И това е повод за първи път от поне пет години изсвирят и някакви нови песни.

Ура! Иначе за това колко са яки на живо съвсем спокойно мога да копирам някой абзац от стар репортаж...




Когато идва време за LAST HOPE, не издържам и плюя на журналистическия професионализъм (който повелява да не ставаш част от събитието, което отразяваш), включвайки се с пълна сила в мелето – или поне доколкото позволява пилешката ми физика.

Няколко стейдждайвинга, една-две леки травми и литър пот по-късно много добре съм си припомнил защо обичам тази група.

Логично – свирят предимно неща от новия албум.

Преди концерта, Александър Бояджиев–Чиката сумати пъти беше обяснявал как парчетата от 'More Than Ever' са писани с основната идея да се получават яко на живо.

И точно така и става – новите песни на LAST HOPE са къси, директни, ударни и заредени с пънкарска енергия, която ги прави просто идеални за концерт. И дори и да не ги знаят още, хората видимо ги попиват, докато щастливо се блъскат един друг.



'Hardcore saved my life', дере се Чиката в 'Alive'.

И това щеше да е супер клиширано, ако излизаше от устата на някой друг. Но LAST HOPE винаги са били хардкор банда, която пее за самия хардкор.

Все пак това е животът им от доста време насам. И в петък вечер бяха надъхани да покажат, че сърцата и душите им още са там. Повече от всякога!