2ри юни 2012
TRISTANIA - LACUNA COIL - BEHEMOTH - SYMPHONY X - W.A.S.P.

текст и снимки: Jason

Явно от LOUD FESTIVAL 2012 са връзкари, защото Майката Природа избра точно 2ри юни, за да спре да клати и полива татковината или поне да понамали темпото. Така че първите и най-ентусиазирани фенове чакаха чинно отварянето на вратите под топлото слънце, вместо под порой, градушка, тайфун или някое друго вулканично изригване.

Бира пауза, докато не сме се уморили.



Шумната и най-съществена част на купона започна по часовник и точно толкова гръмотевично, колкото предполага името на феста.

TRISTANIA се стовариха върху българската публика с епична комбинация от тежки рифове, мелодични вокали и свирепи ревове. Явно комбинацията от италианска и норвежка кръв в бандата е печеливша, защото а) звучи велико и б) феновете щуряха от началото на Year of the Rat, чак до известно време след края на Exile. За 45 кратки минути групата удари седем парчета в стегнат сет, но въпреки това представиха коктейл от почти всички видове вокални стилове в метъла днес.



От гостуването на Мариаджела и Остен във фестивалното ни студио разбрахме, че TRISTANIA подготвят нов албум, така че си имаме причина да ги очакваме отново на родна почва (или пък кал).

Бира пауза.

LACUNA COIL. Започнаха годината с издаването на Dark Adrenaline - един зверски добър албум - и ето че сега България извади късмет, че попадна на пътя на летните турнета на италианците. Слушателите на Тангра Мега Рок имаха щастието да чуят специално интервю с Кристина и Андреа, а някои от нас имаха щастието да ги срещнат от близка дистанция (а някои от мен ще натяква факта на всички познати, докато не си изяде боя).

По същество - Lacuna Coil излязоха по график, но приключиха 10 минути по-рано. Басистът Марко излезе с контузена китка, както научихме от нашия човек Александър Бояджиев. Споменавам го, защото по време на сета не се разбра. Освен няколко рядки припърдявания на тонколоните в края на някои от песните, звукът беше кристален, така че увеличаващата се тълпа пред сцената успяхме да се насладим напълно на Кристина и тайфата. Като по поръчка припръска дъжд, твърде слаб, за да е истински мокър, но достатъчен, за да поохлади феновете. (Няма нужда да поясняваме, че всички присъстващи в приблизителна близост до Кристина имат нужда от охлаждане).



Сетът се разходи напред-назад из историята на италианците, като акцентът беше все пак върху Dark Adrenaline. Замислих се, че е голям късмет, че са избрали песни само от любимите ми, но после се усетих, че аз освен любими, други нямам...

Бира пауза.

Още една бира пауза, за охлаждане.



Като доказателство за силата на контраста, когато BEHEMOTH се появиха на сцената след LACUNA COIL, изглеждаха ОЩЕ ПО-зверски, отколко им е присъщо, а при наличния снимков материал няма смисъл да си обясняваме колко зверски си изглеждат по-принцип.

Ако не си навътре в информационния поток, няма как да предположиш, че Nergal е изкормил левкемията, изнасилил е трупа й и е изгорил останките. Дори и да си навътре в потока, пак не е за вярване. Освен това, Nergal беше и специален гост във фестивалното ни студио, така че не е заради corpsepaint-a, просто човекът - имам предвид звярът, естествено - е здрав и зъл.



И това си пролича на сцената със смазваща категоричност. От първия рев до последния, над непрекъснатия грохот на барабаните, над ударите на баса, над рифовете от цялалата банда се лее първична агресия. Нагледната дефиниция на термина "сеч".

Бира пауза.

Нежното начало на програмата беше последвано от брутално продължение и сега дойде редът на техничната част.
SYMPHONY X обаче съчетават чистата виртуозност с автентична рокендрол енергичност, плюс толкова зарибяващи мелодии, че в никакъв случай не попадат в стереотипа "ский колко ноти мога да изсвиря". Нито кал, нито още кал беше в състояние да попречи на вече солидно набъбналата тълпа да се размаже, и на моменти - омаже - от кеф. Струва си да се спомене, че в конкретния случай се доказа на практика твърдението, че след нас трева не никне.



SYMPHONY X удариха солидени едни час и двайсет минути, като нито за секунда по време на сета не спряха да мачкат, и, уверявам ви, в челните редици силата на звука се усеща физически.

Бира пауза.

Вече окаляни отвъд точката на пукане посрещаме най-новото пришествие на вече традиционно гостуващите ни W.A.S.P. Едва ли мога да кажа нещо за Блеки & Ко. без да повторя нещо вече повторено, така че само да потвърдя за тези, които се съмняват - Блеки не ще да остарява и това е то. Енергията на групата се конкурираше само то енергията на тълпата. Пред сцената вече имаше естествено оформена ВИП-зона само за най-истинските фенове, т.е. тези, които имат читави кубинки и тези, на които не им пука от някакви си хаш-две-о-та.



Не ни изсвириха всички хитове, разбира се. Щеше да се проточи до понеделник. Но пък за сметка на това ни удариха със солиден коктейл от хитове и децибели. Ние пък се ударихме с бира. Фестивално.

Бира пауза. С Jack.

ГАЛЕРИЯ - ден ПЪРВИ